Отработените години са по-добър критерий за пенсиониране от възрастта

От време на време дадена страна провежда национален дебат, който води до истинско разбиране. Това се случи в Обединеното кралство около две години след гласуването за Брекзит, когато много хора със закъснение научиха за механизма на европейския единен пазар, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър.

Прекарах голяма част от тази зима следейки дебата във Франция за правилната възраст за пенсиониране. Страната е напът да приеме законопроекта на правителството за повишаване на възрастта от 62 на 64 години (вече факт, без гласуване в Националното събрание - бел. прев.) Спорът бушува навсякъде - от шествия по моя маршрут в Париж до жестове в парламента. Изникнаха изненадващи истини, които са в сила далеч отвъд Франция. През февруари написах, че французите са лидери в света по отношение на златното десетилетие от пенсионирането. Основното ми заключение сега: по-ниските социални класи трябва да могат да се пенсионират около десетилетие преди по-високите.

Най-общо казано, има два вида работници: нископлатени и високоплатени. Високоплатените са склонни да учат дълбоко в двадесетте си години и след това може да прекарат години в избор на кариера. Те имат много автономия на работата си, понякога с офис и дори собствена тоалетна. Те контролират собствените си графици, увеличават заплатата и статуса си с течение на времето и се отпускат по време на ваканции край басейна. Някои никога не искат да се пенсионират. Високоплатените служители обикновено живеят над 80 години.

Сега помислете за нископлатените служители като чистачи, касиери и строителни работници. Те често влизат в професионални училища в юношеска възраст и започват работа на 18. Те имат малка автономия: преди бяха управлявани от хора, а сега все повече от алгоритми, които отчитат неща като това колко обаждания правят. Мнозина прекарват години без работа, в нетрудоспособност или незаетост. Те имат работа, а не кариера. На 60 все още може да търкат подове за минималната заплата. Когато се потопих в този живот по време на студентска ваканция, сортирайки каси с мляко на поточна линия, всяка минута ми се струваше като час. Някои от моите колеги вероятно го бяха търпяли 40 години.

Нископлатените работници често имат мизерни пътувания до работното място. Присилия Лудоски, водач на френското движение на жълтите жилетки, ми каза, че най-лошият момент от живота в парижките предградия е претъпканият влак за центъра в понеделник сутрин. Триумф е да се върнеш вечер, смазан, преди децата да заспят. Ако това е вашият трудов живот, пенсионирането вероятно се усеща като освобождение. Но много от нископлатените работници получават увреждане или хронично заболяване до началото на шестдесетте си години и умират на седемдесет и няколко.

Жестоко е двете групи да работят до една и съща възраст. Френският икономист Тома Пикети твърди, че вместо да определяме възрастта за пенсиониране, трябва да броим отработените години. Ако всички работят 43 години, боклукчията може да се пенсионира на 60, а адвокатът на 67. Националният дебат във Франция убеди правителството в това. Ревизираният му план отчита „дългите кариери“: хората, които са започнали работа преди 16 години, могат да се пенсионират на 58, докато тези, които са започнали на 18 години, могат да напуснат на 60 години и т.н.

Но като се има предвид класовата пропаст, възрастта за пенсиониране вероятно трябва да бъде още по-градуирана. Вярно, това би направило пенсионната система по-сложна. Вероятно ще се наложи специализирани комисии да актуализират трудовия стаж за всяка професия. С развитието на работата ще има постоянно премахване на стари правила, като това, датиращо от ерата на мръсните локомотиви на въглища, което позволяваше на френските машинисти да се пенсионират на 52 години. Но в този случай сложността е по-справедлива.

Другото заключение от френския дебат: повечето работници наистина не харесват работата си. А работата изглежда става все по-интензивна, може би поради технологията, която следи почивките и клавиатурите на служителите. В анализ на резултатите от проучвания на европейските условия на труд в 15 държави Мариан Риго от университета в Дюселдорф и др. установиха, „че стресът на работното място като цяло се е увеличил между 1995 г. и 2015 г. и че това се дължи най-вече на психологически изисквания. Хората от професии с по-ниска квалификация като цяло са имали по-високи ниво на напрежение в работата и дисбаланс между усилията и възнаграждението.“ В последния годишен доклад на Gallup за състоянието на глобалното работно място 44 процента от работниците (рекорд) описват, че са преживели „много“ стрес през предходния ден. Само 21 процента се чувстват ангажирани с работата си.

Не е чудно, че някои страни изпитват процес на „голямо напускане на работа“. Ако има нужда хората да работят по-дълго, ще трябва да подобрим работния им живот, може би като намалим наблюдението върху тях. Трябва също да ги обучим за по-добра работа. И трябва да се преборим с възрастовата дискриминация, така че някой да ги наеме след шейсетте им години. Ако върхушката в обществото ще добавя тежести към живота на всички останали, преди това тя трябва да разбере какви всъщност са тези животи.