Задава се опасна игра относно тавана върху американския дълг

САЩ се насочват към една твърде позната фискална криза. Предложението за годишния бюджет на президента Джо Байдън е хипотетично в тази контролирана от републиканците Камара на представителите. В същото време републиканците поставят странни условия относно гласуването на Конгреса за спазване на дълговите задължения на САЩ. Последният път - през 2011 г. - когато Вашингтон се доближи до отказ да обслужва суверенните задължения на Америка, това предизвика понижение на рейтинга на американските ДЦК от кредитната агенция Standard and Poor's. Пропастта между двете партии днес е значително по-голяма, отколкото беше тогава. Няма гаранция, че този път републиканците ще се отдръпнат от ръба на скалата, пише Financial Times в редакционен коментар.

Тази опасна точка все още не е толкова близо. Министерството на финансите казва, че може да предотврати дефолт до септември. От само себе си трябва да се разбира, че кризата е изфабрикувана, като е въз основа на дългове, които САЩ вече са поели. Решението ѝ би било да се премахне изцяло необходимостта от одобрение на таван на дълга, което е уникално за САЩ.

Моментът, в който новите разходи или намаляването на данъците трябва да бъдат спрени, е когато те бъдат гласувани за първи път. Да отхвърлите дълга след факта е като да откажете да платите сметката си по кредитна карта, след което да понесете санкции. Уви, премахването на тавана изглежда малко вероятно. Не помага и това, че Байдън наскоро каза, че няма намерение да го прави.

Според своите заслуги бюджетното предложение на Байдън би трябвало да бъде добра основа за преговори. То има за цел да намали фискалния дефицит на САЩ с близо 3 трилиона долара през следващото десетилетие чрез комбинация от увеличения на данъците за богатите, договорени по-ниски цени на лекарствата и разходна дисциплина. Неговият бюджет инвестира в бъдещето на Америка в рамките на фискална отговорност. Данъчните предложения са умерено прогресистки.

Но има няколко очевидни недостатъка. Единият е отказът на Байдън да наруши предизборното си обещание да не повишава данъците на хората, печелещи под 400 хил. долара годишно, което изключва над 99 процента от американците от споделянето на тежестта. Макар че това носи политически дивиденти, то е нереалистична фискална политика.

Същото важи и за обещанието му да не пипа социалното и здравното осигуряване. И двете продължават да изяждат нарастващ дял от приходите в хазната и в крайна сметка ще станат неустойчиви. И тук предизборните му обещания са популярни сред обществеността. Но в един момент САЩ ще бъдат принудени да увеличат данъка върху заплатите, да вдигнат тавана на доходите, под който той се плаща, да увеличат възрастта за пенсиониране или да наложат съкращения на обезщетенията. Би било по-добре да не се чака дотогава.

Така или иначе, документът на Байдън трябва да е повод за разговори. За съжаление, републиканците избират игра на това кой ще отстъпи. Техните искания включват почти замразяване на дискреционните разходи за десетилетие, блокиране на новото финансиране за данъчната служба (IRS) и прехода към чиста енергия, и премахване на плана на Байдън за опрощаване на студентски дългове. Последният може да бъде отменен от Върховния съд. Останалите искания са крайни. Бюджетът на IRS е намалял рязко в реално изражение до точката, в която тя има оскъдни възможности да одитира богатите данъкоплатци.

По този начин САЩ губят приходи от данъци. Няма смисъл да се поставя като условие за плащане дълговете на Америка тя да бъде лишена от способността да събира приходите, които ѝ се дължат. Истинската цел на това е да се парализира федералното правителство, а не то да се направи по-ефективно.

Това е и политически самоубийство. Заиграването с кредитоспособността на Америка ще направи много по-лесно за Байдън да се бори за преизбиране през 2024 г. срещу един безразсъден републикански Конгрес. Републиканците, защитаващи тази позиция, не само биха навредили на Америка от партийна злоба, но и на собствената си партия.