САЩ, Великобритания и Австралия се готвят за война с Китай с цел да я предотвратят

Когато американски президент и британски премиер стоят рамо до рамо на военен кораб, няма как да не чуем историческото ехо, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън. През август 1941 г. Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил се срещат край бреговете на Нюфаундленд, за да подпишат Атлантическата харта, излагайки обща визия за следвоенния свят.

Тихият океан бе мястото за срещата на високо равнище между Джо Байдън, Риши Сунак и Антъни Албанезе в началото на седмицата. Лидерите на САЩ, Обединеното кралство и Австралия се срещнаха на борда на „Мисури“, за да афишират споразумението Aukus, сделка за оръжия и технологии, съсредоточена върху доставката на ядрени подводници (но с конвенционално въоръжение – бел. прев.) за Австралия.

Aukus не е грандиозно философско изявление като Атлантическата харта. Но основните геополитически намерения са ясни. Държавите от „Англосферата“ подновяват своя съюз – този път, за да противодействат на усилията на Китай да постигне военноморско господство в Тихия океан.

Aukus има своите корени в историята на 20 век, но очевидно не е партньорство, създадено за 21 век. Великобритания вече не е имперска сила с тихоокеански колонии и бази. Икономическите връзки на Австралия сега са предимно с Азия; Китай е най-големият й търговски партньор.

Що се отнася до американците, Австралия и Великобритания изглеждат донякъде странен избор за това, което Washington Post нарича „потенциално най-значимото тристранно партньорство за отбранителни технологии в съвременната история“. Америка има военни бази в Япония и Южна Корея, които са много по-близо до континенталната част на Китай.

Споразумението Aukus вече провокира много спорове. Заради него Австралия отхвърли предишна сделка за подводници с Франция - решение, което толкова вбеси французите, че те привикаха своите посланици от Вашингтон и Канбера.

В Австралия някои се чудят дали тяхното правителство наистина разбира разходите, времето и технологичните изисквания за толкова дълбоко ангажиране в ядрените технологии. В Обединеното кралство скептиците във военната върхушка вярват, че „индо-тихоокеанският фокус“ ще разводни британските сили и ще отклони ресурси от руската заплаха. В Америка части от правителството са твърдо против споделянето на някои от най-строго пазените технологични тайни на страната.

Някои стратези твърдят, че сделката допринася за опасно нарастване на военното напрежение с Китай. Сам Рогъвийн от австралийския институт Лоуи попита „защо Австралия купува оръжие, изрично предназначено да блокира военноморските сили на Китай по крайбрежието му и да нанася удари по цели дълбоко в китайската територия... Австралийците трябва да се запитат: такива ли сме наистина?“

Въпреки тези опасения пактът Aukus се радва на двупартийна подкрепа и в трите страни. Управляващата Лейбъристка партия в Австралия, подобно на либералите, които договориха пакта, смята Aukus за необходим отговор на продължилото десетилетия въоръжаване на Китай, което осигури на Пекин най-големия флот в света. Подобно на американците, австралийците са обезпокоени от модела на агресивно китайско поведение - включително изграждането на военни бази в Южнокитайско море, смъртоносни сблъсъци с индийската армия и най-вече нарастващата войнственост срещу Тайван.

За авторите на Aukus целта на пакта не е да води война, а да я предотврати. Той е оправдаван като класически акт на възпиране, целящ да разубеди Китай да упражни военната си сила срещу Тайван или в Южнокитайско море. Авторите му смятат, че неуспехът на Запада да отговори със сила по-рано е насърчил Китай да продължи да натиска. Както казва един високопоставен австралийски представител: „Слабостта е подканяща.“

Артър Синодинос, посланикът на Австралия във Вашингтон, описа Aukus като „скок до луната“. Подобно на оригиналния скок пактът изисква вяра, че – с достатъчна решителност и национална воля – технологичните и икономически проблеми могат да бъдат преодолени.

Тъй като напрежението с Китай и Русия нараства, и трите държави от Aukus виждат предимство в заздравяването на това, което вече е много тясно сътрудничество в областта на сигурността и разузнаването. Американците гледат на Китай като на най-голямото геополитическо предизвикателство и такова в областта на сигурността, пред което са изправени – и разбират, че се нуждаят от съюзници, за да се противопоставят на китайската мощ. Във Вашингтон Aukus се възприема като демонстрация на решимостта на САЩ да не се отдръпват от Индо-Тихоокеанския регион. Един високопоставен служител дори защитава начина, по който Франция е била третирана (по отношение на подводниците – бел. прев.), като полезна проява на американска „безпощадност“.

Австралийците знаят, че през цялата история на нацията им приятелска сила - първо Великобритания, а след това Америка - е осигурявала отвореността на океаните на север. Идеята, че един ден тези океани може да бъдат доминирани от авторитарен Китай, дълбоко смущава Канбера, особено предвид неотдавнашното рязко влошаване на китайско-австралийските отношения. По-здравото обвързването с американците в областта на сигурността се разглежда като важна гаранция за бъдещето.

Що се отнася до британците, те твърдят, че сигурността на Европа е „неделима“ от сигурността на Индо-Тихоокеанския регион, особено предвид все по-близките отношения между Русия и Китай. За едно консерваторско правителство, което все още се опитва да осмисли Брекзит, Aukus също така е полезен символ, че „Глобалната Великобритания“ може да бъде нещо повече от празен лозунг.

Настроението на борда на „Мисури“ беше празнично. Но реалността е мрачна. САЩ, Великобритания и Австралия, воювали на една и съща страна в две световни войни, отново се подготвят за възможен глобален конфликт.