Кой феминизъм е правилният?

Испанският министър-председател Педро Санчес знае да избира подходящия момент: във вторник Министерският съвет прие законопроект за квота за жените на всички важни постове в политиката и бизнеса. Точно навреме за Международния ден на жената.

Според законопроекта занапред избирателните списъци трябва да се съставят на принципа една жена кандидат на всеки мъж в листата. В листнатите на борсата компании с повече от 250 служители и годишни приходи от поне 50 млн. евро в надзорния съвет трябва да влязат поне 40 процента жени в рамките на една година. Понастоящем делът на жените в надзорните съвети на публичните дружества е едва 29,3%. „Ако жените съставляват половината от населението, те имат право и на половината от властта - в бизнеса и политиката", заяви социалистическият ръководител на правителството.

Законът за равенството трябва да бъде приет и от испанския парламент до края на годината. Как обаче той ще бъде приложен в детайли, дали със санкции или с преговори със сдружения, все още е не е ясно, пише германският Die Zeit .

И така, дали планираният регламент за квотите е само „задължителният букет цветя“ за 8 март? Всъщност равенството е на първо място в списъка с приоритети на испанското ляво правителство. В сегашния кабинет сред министрите има 14 жени и 8 мъже, а парламентът е един от най-женските в Европа с дял от 44% на жените. Само Швеция е по-напред.

Кой има правомощието да тълкува испанския феминизъм?

С реформата на закона за сексуалните престъпления ("Само да означава да"), разширеното законно право на аборт и болничните за менструални спазми страната неведнъж зададе феминистки импулси през последните месеци - дори ако „Само да означава да" сега може да бъде върнато отчасти, защото няколко сексуални престъпници бяха освободени чрез вратичка в закона.

„За пореден път сме авангард", заяви министърът на икономиката Надя Калвиньо по отношение на квотата за жени. Със закона Испания иска да бъде първата страна в Европа, която прилага директивата на ЕС за насърчаване на по-балансирано представителство на жените и мъжете.

Но зад този тласък се крие и нещо друго: испанските социалисти искат да си възвърнат тълкувателния суверенитет над испанския феминизъм и да заглушат спора в правителството, който тлее от месеци. 

Защото коалиционните партньори PSOE, испанските социалисти и лявата партия Unidas Podemos не са единни по въпроса какво конкретно означава борбата за правата на жените. Докато социалистите на Санчес са поели феминистки искания като равенство и забрана на проституцията, министърът на равенството Ирене Монтеро от лявата партия Unidas Podemos гледа на себе си като на представителка на младия феминизъм. Тя се стреми да сближи редиците си с ЛГБТИК движението и превърна сексуалното самоопределение в основен въпрос. Тук "класическият", там „прогресивният" феминизъм: тези два възгледа се сблъскват отново и отново. Не само в парламента, но и на улицата. Разделението стига дотам, че днес (сряда, 8 март), за втори пореден път, в Мадрид ще има две феминистки демонстрации по случай Деня на жената. В допълнение към Comisión8М (Комисията 8 март) се мобилизира и Мадридското феминистко движение (Movimiento Feminista Madrid), което настоява за оставката на Ирене Монтеро, левия министър на равенството.

Министър на равенството като враг на феминистките? Това е новост в испанското женско движение. И все пак 35-годишната Монтеро, която е психолог по професия, отговаря за най-важните феминистки закони в законодателния орган. Например така нареченият закон „Само да означава да", който счита сексуалния контакт без изрично съгласие за изнасилване. Или пък „трансзаконът", според който хората от 16-годишна възраст могат да променят половата си идентичност в гражданския регистър, като отидат в службата - без хормонална терапия или психологическа оценка (подобно на това, което все още се планира от коалицията в Германия). И двата закона бяха предмет на ожесточен спор, като критики дойдоха и от страна на социалистическите феминистки.

През есента, когато парламентът обсъждаше новите разпоредби за промяна на половата идентичност, телевизионните камери непрекъснато се въртяха около Кармен Калво, бивш заместник-председател на правителството, бивш министър на културата и социалистка. Калво говори за „крачка назад за правата на жените".

Структурната дискриминация срещу жените се основавала по думите ѝ и на тяхната сексуална идентичност. Тези, които вече не отдавали значение на биологичните факти, подкопавали вековната борба за правата на жените. Гневът на Калво стигна дотам, че накрая тя се въздържа при гласуването, противно на дисциплината на групата, и прие да плати глоба. Аргументите на Калво имаха смисъл най-вече за по-възрастните феминистки, които през последните години на диктатурата на Франко се бяха разбунтували срещу строгия католически сексуален морал и протестираха за такива елементарни неща като правото да си открият банкова сметка.

Нежелана оправдателна присъда за сексуални престъпници

Втората причина за неприятностите на Монтеро са разправиите около гореспоменатия закон "Само да означава да". Ситуацията е малко по-сложна. Защото всъщност испанската лява коалиция се съгласи: законът за сексуалните престъпления трябва да се реформира, така че жените вече да не трябва да доказват в съда, че са се съпротивлявали на изнасилването. В миналото съдиите многократно са осъждали извършителите само за „сексуално насилие", например ако жената е била под въздействието на наркотици или е позволила в страха си акта. В новия наказателен закон престъплението „сексуално насилие" е премахнато. Правителството отбеляза това като „крайъгълен камък в областта на правата на жените".

Но на практика реформата имаше нежелан страничен ефект. Повече от 74 осъдени извършители на насилие бяха освободени предсрочно, а присъдите бяха намалени в повече от 700 случая. Причината: реформата намали присъдите за някои сексуални престъпления. Ако промяната в закона е в полза на затворник, той може да поиска преразглеждане на делото си с обратна дата.

Провал за правителството, което трябваше да чуе от дясната опозиция, че „не защитава жените" - и лично фиаско за Ирене Монтеро. По инициатива на социалистите реформата сега се пререформира. Това гласуване се състоя в навечерието на Международния ден на жената. Докато PSOE гласува заедно с дясната опозиция за преразглеждане, партийният съюз на Монтеро гласува с „Не". Социалистите не можеха да се дистанцират по-ясно от своя министър по въпросите на равенството.

Говорителката на правителството Исабел Родригес се опитваше да настоява, че различията са „само за технически подробности" и че „това, което сме постигнали заедно, е много по-голямо от различията". Но… лявата коалиция е също толкова разделена, колкото и испанското женско движение. Ирене Монтеро дори не беше поканена на представянето на планирания закон за квотите. Изборите в Испания са през декември - а когато става въпрос за правата на жените, социалистите на Санчес не искат повече конкуренция от страна на левицата.