Америка вече изпреварва Европа по отношение на регулациите

Америка води по отношение на иновациите, а Европа - в регулациите, или поне така гласи общоприетото мнение. Но наскоро САЩ изглежда поеха водеща роля във втората област, особено в политически силни индустрии като технологии, фармацевтика и финанси, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Наскоро Eli Lilly, производителят на популярните инсулинови лекарства Humalog и Humulin, обеща да намали каталожните цени на инсулина със 70 процента в опит да направи лекарството по-достъпно. Този ход бе възприет като пряк отговор на регулаторния натиск от страна на американския президент Джо Байдън върху фармацевтичните гиганти. През юни 2022 г. Федералната търговска комисия (FTC) излезе с единодушно изявление, критикуващо фармацевтичните посредници за вземането на подкупи и получаването на отстъпки, за да поддържат цените високи.

Някои експерти по конкуренцията казват, че това подкрепя теорията, че дори заплахата от строги антитръстови действия може да бъде достатъчна, за да тласне компаниите в правилната посока. А заплахите от страна на американските регулатори изглеждаха много по-големи от тези на техните европейски колеги на авторитетна конференция за конкуренцията в Брюксел неотдавна, която събра регулатори, икономисти, адвокати и политици от двете страни на Атлантика.

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер изнесе встъпителната реч, която беше критична към Закона за намаляване на инфлацията в САЩ заради предлагането на субсидии на американските производители като част от прехода към чиста енергия. Но Вестагер изглеждаше далеч по-слаба, отколкото преди няколко години. По-скоро енергичната плеяда от млади американски регулатори бяха рок звездите на събитието.

Разбира се, отборът на САЩ изглежда мислеше по-мащабно от колегите си от ЕС. Комисарят на FTC Ребека Слотър подчерта, че нейната агенция прави политика въз основа на това как „хората участват в икономиката като индивиди“, а не само като потребители. Присъстващите служители на Министерството на правосъдието на САЩ ясно дадоха да се разбере, че изследват изцяло нови области през призмата на конкуренцията, като пазарите на труда, и преследват наказателни, както и граждански санкции за нарушителите.

Американските регулатори станаха по-амбициозни, защото смятат, че залозите са много високи. Те гледат на работата си не в технократски, а в екзистенциален план; битка срещу риска от корпоративен олигопол, който застрашава либералната демокрация. Междувременно много от техните европейски колеги все още мислят от гледна точка на тесни дефиниции на потребителското ценообразуване, което може би е причината средният брой сливания, забранени от Генералната дирекция за конкуренцията на Европейската комисия годишно през последните три десетилетия да е само единица, както посочи икономистът от Imperial College Томазо Валети.

По отношение на банковата регулация американците също предприемат по-агресивен подход от своите европейски колеги. Заместник-председателят на Федералния резерв за банковия надзор Майкъл Бар се противопостави твърдо на неотдавнашните усилия на глобалното финансово лоби за смекчаване на изискванията Базел III, отхвърляйки обичайните банкови аргументи, че държането на повече капитал ще означава по-малко бизнес заеми. Той също така посочи, че липсата на банкови фалити от началото на пандемията има по-малко общо със силата на финансовите институции, отколкото с държавната подкрепа на икономиката.

Междувременно Европейският парламент гласува в края на януари за отслабване на капиталовите правила, което изглежда е поне отчасти капитулация пред аргумента на европейската банкова индустрия, че по-строгите капиталови изисквания ще постави местните банки в неизгодно положение спрямо техните по-големи и по-печеливши конкуренти от САЩ.

Това е история, на която нито ЕС, нито американският финансов надзор вярват. Ходовете за превръщане на преходните споразумения Базел III в постоянни „няма да защитят банките в ЕС от американските, а само личните интереси на европейските мегабанки спрямо по-малките им местни конкуренти“, написа Тиери Филипона, главен икономист на европейската организация с нестопанска цел Finance Watch.

Всъщност, казва Картър Дохърти, директор по комуникациите на Americans for Financial Reform, отстъплението на ЕС относно капиталовите изисквания е своеобразна субсидия.

„Европейците се ядосаха неоснователно на американските усилия за справяне с изменението на климата [чрез Закона за намаляване на инфлацията]“, коментира той, но изглежда не осъзнават, че смекчаването на банковите регулации в Европа е само по себе си субсидия. Картър се опасява, че намаляването нивата на банковия капитал „просто ще ни придвижи напред по пътя на финансовата нестабилност, по-големите заплати за висшите банкери или нещо по-лошо“.

И САЩ, и ЕС имат безброй начини да стимулират собствените си компании. Но доскоро се предполагаше, че Европа ще води по отношение на регулирането на най-големите и мощни корпорации в света. Това сега се промени, може би защото по-екстремните концентрации на корпоративна власт в САЩ поставиха потенциалните опасности, както икономически, така и политически, на преден план.

Както бившият американски президент Франклин Делано Рузвелт заявява в реч от 1936 г.: „Ние сме ангажирани с постулата, че свободата не е половинчата работа. Ако на средностатистическия гражданин са гарантирани равни възможности в електорален план, то той трябва да има равни възможности и на пазара.“

Новият и по-стабилен американски регулаторен отговор ни връща към ерата, когато силата имаше повече значение от цената, а политиците не се страхуваха да се изправят срещу големия бизнес.