Латинска Америка подхожда предпазливо на призивите за подкрепа на Украйна

Година след началото на руската инвазия в Украйна украинският президент Володимир Зеленски търси съюзници по цял свят, за да притисне още повече Русия на международната сцена. В Латинска Америка обаче все още преобладава чувството на предпазливост заради опасения от това как случващото се ще се отрази на стабилността ѝ в дългосрочен план, предава БТА, позовавайки се на ЕФЕ.

Зеленски си е подсигурил подкрепата на Запада, но се налага да разшири кръга от свои поддръжници. Това обаче ще се превърне в нелека задача, тъй като в Южна Америка е вероятно да се натъкне на стари "приятели" на Москва, които, въпреки че осъдиха руската инвазия, не са предприели никакви действия и позицията им остана само на думи.

Чили осъди действията на Русия

Може да се каже, че държавата, която най-остро осъди Русия и която излезе с най-ясна дипломатическа позиция, е Чили. Нейният президент Габриел Борич заклейми "руската агресия" и лично информира Зеленски, че "може да разчита на Чили за оказване на хуманитарна помощ".

По случай първата годишнина от руската инвазия, която се навърши на 24 февруари, Борич изрази солидарност с украинския народ и публикува в социалните мрежи, че "мирът трябва да се основава на спазване на международното право и на човешките права".

Борич винаги е бил "последователен и красноречив" в позицията си срещу Русия, каза за ЕФЕ преподавателят във Факултета по политология и управление в университета "Алберто Уртадо" в Чили Октавио Гонзалес.

"Както на САЩ, така и на Европа им се искаше латиноамериканските държави да са не само приятелски настроени, а да са най-вече техни съюзници, да наложат икономически санкции на Русия и да изпратят оръжие на Украйна, което обаче не стана, и не смятам, че ще стане", отбеляза той.

Аржентина и променливата ѝ позиция

В началото на инвазията Аржентина бе в добри двустранни отношения с Русия. Със задълбочаване на конфликта обаче правителството на Алберто Фернандес в крайна сметка осъди на различни форуми руската инвазия в Украйна, подчертавайки огромните икономически последици, които е предизвикала, особено в Латинска Америка.

Един от най-скорошните примери за това е спешния призив, който Аржентина направи миналата седмица за спиране на агресията и за възобновяване на преговорите.

"Подобна ескалация не води до нищо. Трябва да се спре огънят. Най-важното е да се възпре руската инвазия в Украйна", каза преди дни външният министър на Аржентина Сантяго Каферо, който е много по-категоричен в изказа си от представители на други правителства на континента.

Латинска Америка: дистанцираност и страх

От своя страна, мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор осъди инвазията в Украйна, но в същото време влезе в пререкания с правителството на Зеленски, отказвайки да изпрати оръжия на Киев и да наложи санкции на Русия.

Както мексиканският президент, така и неговите кръгове "имат много противоречива позиция по отношение на инвазията в Украйна, като Лопес Обрадор дори поставя под въпрос инициативата на Запада за предоставяне на оръжия на Киев", отбеляза за ЕФЕ сътрудникът в Мексиканския съвет по международни въпроси Уилям Йенсен.

"На международни форуми, включващи многонационални организации и най-вече ООН, Мексико поддържа ясна позиция срещу войната, започната от Русия. Тази позиция обаче е далеч по-неясна и противоречива в двустранните отношения между Мексико и Русия или що се отнася до определени действия на Мексико, до налагане на санкции на Русия", допълни той.

Украйна обвинява Лопес Обрадор

През септември миналата година главният съветник на Зеленски Михайло Подоляк обвини Лопес Обрадор в изготвянето на "руски план", предлагайки на ООН да създаде комитет за военно посредничество, ръководен от папа Франциск. Мексиканецът обаче се защити, заявявайки миналата седмица по време на редовна пресконференция, че "всички водят преговори, дори и най-заклетите врагове".

"В Латинска Америка ще се наблюдава период на липса на твърда позиция относно вида подкрепа, която в крайна сметка може да бъде оказана на украинската кауза", каза за ЕФЕ историкът Енрике Серано, който е и старши професор във факултета по Международна политика и урбанизъм в университета Дел Росарио в Колумбия.

Тази уклончивост се дължи най-вече на бизнес отношенията, които някои южноамерикански държави поддържат директно с Русия, и на това как случващото се може да им се отрази.