Трудно извоюваната демокрация в Мексико е в опасност

На президентските избори в Мексико през 1988 г. официалното преброяване беше спряно, след като ранните резултати показаха, че опозиционният кандидат води, ужким поради компютърни проблеми. Когато преброяването бе подновено, човекът на управляващата партия излезе победител. Всеобхватната реформа на избирателния процес в Мексико през 90-те години прати подобни машинации в историята. Честните избори позволиха на опозицията да спечели историческа победа през 2000 г., слагайки край на 71 години еднопартийно управление.

Сега популисткият президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор иска да върне часовника назад, пише Financial Times в редакционен коментар. Наскоро левият държавен глава прокара през Конгреса закон за орязване на бюджета на независимия Национален избирателен институт (INE) и отслабване на неговите надзорни правомощия. Това беше вторият му опит да ореже института, след като още по-драконовско законодателство се провали миналата година.

Мотивите на Лопес Обрадор за осакатяването на една от най-популярните и уважавани институции в Мексико са неубедителни. Той твърди, че бюджетът на органът от 765 милиона долара е прекомерен. Но отговорностите на INE включват администриране на сигурна национална система за лични карти за близо 95 милиона души. Той твърди, че институтът е пристрастен и корумпиран. Но INE удостовери изборната победа на президента през 2018 г. и оттогава одобри многобройни победи на неговия съюз "Морена".

Опозицията надушва нещо гнило. Следващата година в Мексико предстоят президентски избори и такива за Конгрес, на които Лопес Обрадор желае да циментира политическото си господство. Преизбирането на президента е вековно табу в Мексико, така че вместо това той ще избере собственоръчно наследник, който да се кандидатира под цветовете на управляващата партия. Обрадор иска на всяка цена да запази мнозинството в Конгреса и ако е възможно, да премине прага от две трети, което позволява конституционна промяна. Един угоден избирателен институт значително ще улесни задачата му.

Такива тактики са познати в мексиканската политика. През по-голямата част от 20 век те бяха запазена територия на Институционалната революционна партия (PRI), описана от перуанския писател Марио Варгас Льоса като „перфектната диктатура“.

Лопес Обрадор се ошлайфа политически като активист на PRI през 70-те и 80-те години, преди да се присъедини към нова лява партия. Сега той изглежда възнамерява да възкреси някои от най-лошите традиции на PRI. Мексиканският президент е тревожно нетолерантен към политическата опозиция и критичното медийно отразяване. И двете според него са дело на корумпирани елити. Независими институции като централната банка и Върховният съд са добри само ако му угаждат безропотно. Целта си остава държавно-центрична икономика, движена от петрола - рафинерия за 16 милиарда долара трябва да влезе в експлоатация тази година.

Атаките на Лопес Обрадор срещу избирателната система отразяват тези на други популисти в Америка, като Доналд Тръмп или Жаир Болсонаро. Това не е случайно. Лопес Обрадор се радваше на добри отношения с Тръмп и беше сред последните световни лидери, които признаха победата на Джо Байдън през 2020 г.

Какво трябва да се направи срещу посегателството на Лопес Обрадор срещу мексиканската демокрация? Опозицията организира масов протест и планира да оспори новия избирателен закон във Върховния съд, като самият той е под атака от президента.

Време е съюзниците и приятелите на Мексико да нададат глас. ЕС трябва да намери подходящия тон. Но най-важни са САЩ, съсед на Мексико и най-голям търговски партньор. Администрацията на Байдън беше похвално твърда в осъждането на пълзящия авторитаризъм в Централна Америка, но странно мълчи за същото явление в най-важния си латиноамерикански съюзник. Това трябва да се промени. Как може да има „френдшоринг“ (пренасочване на веригите за доставки към приятелски страни – бел. прев.) към страна, която става все по-нетърпима към политическата опозиция и свободното, отворено общество?