Китайската икономика е изправена пред нова вълна на японизация

През следващите няколко месеца Япония е изправена пред поредица от годишнини, които вероятно би предпочела да забрави. Но това са дати, които ръководството в Китай може да е разумно да отбележи: бомби с броячи, задействани от имотен балон, тъй като това са, биха казали някои, времена на ехо от миналото, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис. Ново изследване сочи, че ако не бъде внимателен, Китай може да върви към нова вълна на икономическа японизация.

През 2003 г. Япония вече не можеше да се заблуждава, че всичко е наред. 90-те години на миналия век отклониха страната от траектория, по която тя някога изглеждаше способна да изпревари САЩ. Последвалото неправилно адресиране на планината от лоши заеми, натрупана през дните на самодоволството през 80-те години, сложи край на идеята, че страната може лесно да се възстанови.

Огромните банкови сливания, насърчавани от Токио през предходните три години, не бяха достатъчни, за да прикрият набор от взаимосвързани и неразрешени кризи. През март 2003 г. Sumitomo Mitsui Financial Group проведе паническо отделяне на слято дъщерно дружество на фона на огромни загуби. През април започнаха да се появяват първите признаци, че един от най-големите кредитори в страната, Resona, се срива. През май данъкоплатците го спасиха чрез програма за национализация на стойност 17 милиарда долара. По-късно същата година някога първокласен регионален кредитор, Ashikaga, фалира. Всички тези събития бяха отложени експлозии, които можеха да причинят много по-малко щети, ако бяха избухнали по-рано.

Проблемът, както екип от анализатори на Citigroup обяви наскоро, е, че Китай днес изглежда „поразително подобен“ на Япония в ерата след имотния ѝ балон. Съответните демографски профили на двете страни (населението на Китай сега намалява, както японското години по-рано) напомнят, че след 1990 г. индексът на цените на жилищата в Япония спадна, тъй като кохортата от граждани на възраст 35 до 54 години намаля. Докладът фокусира своите предупреждения върху потенциалните рискове за банковата система на Китай.

Citigroup идентифицира няколко области на сходство. И двете страни бяха навлезли в продължителни фази на силен растеж на БВП (японската започна в следвоенната ера, а тази на Китай - след присъединяването към Световната търговска организация през 2001 г.) чрез инвестиции в инфраструктура и насърчаване на износа. Между 2010 и 2020 г. образуването на капитал съставляваше средно 43 процента от растежа на китайския БВП, според Световната банка. Когато балонът в Япония се спука през 1990 г., делът на капиталообразуването в страната беше приблизително 36 процента, като се смяташе за много висок.

Япония и Китай също така финансираха растежа си по подобен начин. Ерата на балоните в Япония беше подхранвана от непряко финансиране, осигурено от търговски банки, които бяха подтикнати от властите да насочват заеми при облекчени условия към облагодетелствани индустриални сектори. По същия начин, посочва Citigroup, Китай разви финансова система, зависима главно от непряко финансиране. Освен инструментите, с които разполага Народната банка на Китай, правителството може да насочва кредитните дейности на търговските банки чрез редица механизми.

Имотният и борсовият балони в Япония през 1987-89 г. се развиха най-бързо, след като властите въведоха стимулиращи политики за насърчаване на вътрешното търсене. Заемането се разшири драстично и ликвидността се насочи към акции и имоти до момента, в който за компаниите финансовите спекулации станаха по-доходоносни от реалното правене на бизнес.

Десетилетия по-късно Китай също позволи отделянето на финансовата система от реалната икономика. Според оценки на Citi имотният пазар в страната се е раздул до 65 трлн. долара през 2020 г., надхвърляйки тези на САЩ, ЕС и Япония взети заедно. Към 2021 г. 41 процента от общите активи в банковата система на Китай са представлявали заеми, свързани с имоти. Надуването на имотните балони и в двете страни беше ускорено от съществуването на огромен сенчест банков пазар, който се разви, за да заобиколи наложените от държавата лимити за кредитиране и други ограничения.

Анализаторите на Citi дори виждат паралел между отношенията на двете нации със САЩ. Когато търговският излишък на Япония нарасна, търканията с Америка в областта на конкуренцията ескалираха до откровена търговска война през 80-те години, в основата на която бяха проблемите, свързани с технологиите, интелектуалната собственост и сигурността. Има паралели в начина, по който САЩ сега се стремят да ограничат достъпа на други държави до модерни технологии чрез законодателство и други мерки.

Тези прилики не са точни еквиваленти, но общият им ефект може да бъде такъв. Преди 20 години Япония се бе насочила към дъното на своя спад след балоните. Дълговете на зомби компаниите парализираха балансите на затруднените финансови институции, корпорациите и домакинствата бяха във фаза на дългосрочно намаляване на задлъжнялостта си, а лихвените проценти бяха поддържани ниски. Това е японизация с китайски характеристики, заключава Citi, като рисковете, на които инвеститорите трябва да обърнат внимание, са тези в банковата система.