Американските инвеститори трябва да следят и развитията в чужбина

През януари американският индекс S&P 500 скочи със 7 процента, вероятно защото инвеститорите започнаха да мислят (или се надяват), че понижаването на инфлацията ще намали темпа на вдигане на лихвите от Федералния резерв.

На 21 февруари обаче фондовите пазари в САЩ претърпяха най-големия си спад от два месеца, тъй като силните икономически данни предизвикаха вълна от пазарни коментари относно перспективите за още монетарно затягане от Фед, пише Джилиън Тет, колумнистка за САЩ на Financial Times

Това повлече надолу други индекси и засили споровете между тези наблюдатели (като изследователския екип на Morgan Stanley), които смятат пазарната еуфория от януари за пресилена, и онези (като Джим Креймър, известният водещ на Mad Money по CNBC), които смятат, че пазарните „мечки“ са тези, които "не приемат реалността".

Този дебат несъмнено ще продължи, особено след като протокола от последната среща на Фед показа, че дори централните банкери на САЩ не са напълно единни относно перспективите. Но докато инвеститорите трескаво чакат следващата порция икономически данни или новите коментари на председателя на Фед Джером Пауъл, те спешно трябва да погледнат по-широко - към това, което се случва с големите централни банки извън Америка.

Това не е нещо, което американските телевизионни светила и експерти често правят. Не е чудно: американските инвеститори (и гласоподаватели) са пословично късогледи, а журналистите са обучени да обясняват колебанията на пазара с икономическите и корпоративни новини. Но в момента тези често пренебрегвани сигнали от световните централни банки наистина имат значение, тъй като се случва нещо доста изненадващо - ако не и контраинтуитивно.

По-специално, от миналата пролет Федералният резерв се опитва да се бори с инфлацията чрез повишаване на лихвите и преминаване от количествено облекчаване (QE, покупка на ценни книжа) към количествено затягане (QT). Така балансът на Фед се сви от 8,96 трилиона долара през април до 8,38 трилиона днес. Първоначално това се дължеше главно на спада в резервите на търговските банки, но напоследък се дължи на факта, че Фед намали портфейла си от ценни книжа.

Икономическата логика може да сочи, че това американско QT е трябвало да донесе по-строги финансови условия, но не е така. Неочакван бъг от последните месеци, който усложни предизвикателството пред политиките на Фед, е, че националният индекс на финансовите условия на клона му в Чикаго спадна до -0,45 в сравнение с -0,13 миналия септември. (По-отрицателното число представлява по-голямо разхлабване.)

Защо? Една от причините може да е оптимизмът на инвеститорите относно растежа. Но далеч по-вероятният виновник, посочва Мат Кинг, глобален пазарен стратег на Citi, са сигналите на централните банки извън САЩ. Защото, докато балансът на Федералния резерв се свива, Китайската народна банка (КНБ) продължава да налива ликвидност в системата, а Японската централна банка (ЯЦБ) поддържа своите така наречени политики за контрол над кривата на доходността.

Междувременно поведението на Европейската централна банка е малко неочаквано. Подобно на Фед, ЕЦБ вдига лихвените проценти, като предстоят още повишения. Но нейният баланс всъщност се е увеличил малко поради някои странни промени при правителствените депозити.

Нетният резултат, изчислява Citi, е, че тези три централни банки колективно са вкарали почти 1 трилион долара допълнителна ликвидност в глобалната система от октомври насам (като се отчитат движенията на валутните курсове). Това повече от компенсира онова, което Фед направи. Наречете го, ако искате, анти-QT.

Кинг смята, че този стимул за един трилион помага да се обясни скокът на акциите през януари. Неговите исторически модели показват, че през последните години „е имало 10 процента ръст на акциите за всеки 1 трилион долара влята ликвидност от централните банки“.

Торстен Слок, главен икономист на Apollo, е съгласен. „Покупките на японски държавни облигации от ЯЦБ, с цел поддържане на ниска доходност, сега са по-големи от количественото затягане на Фед“, изтъква той. „Резултатът е, че централните банки като цяло отново вливат ликвидност на световните финансови пазари, което [вероятно] е допринесло за ръста при акциите и облигациите през януари.“

Ако този анализ е правилен (а аз мисля, че е), той повдига друг въпрос за трилион долара: ще продължи ли това анти-QT да поддържа цените на активите? Кинг смята, че не, като очаква пазарите да спаднат тази година. Една от причините е, че е малко вероятно КНБ да разхлаби още политиката си, тъй като китайските власти не искат да надуват повече балони при недвижимите имоти. Друга е, че ЯЦБ ще бъде подложена на натиск да отслаби своите политики за контрол над кривата на доходността, когато новият й управителя встъпи в длъжност през април.

Но има възможност за големи изненади. Федералният резерв може да се сблъска с натиск да забави QT, ако има политическа криза с тавана на дълга в САЩ. Потоците, свързани с търговските банки и държавните резерви, може да се окажат още по-изненадващи при ЕЦБ и други централни банки. В края на краищата, както отбелязаха икономисти като Рагурам Раджан, като се има предвид, че QT никога не е провеждано преди в такъв мащаб, процесът е нов и неясен.

Още по-важно е, че никой не знае дали ЯЦБ наистина ще има смелостта да изостави контрола над кривата на доходността, тъй като човекът, определен за следващ гуверньор – Казуо Уеда – говори много малко за QE напоследък. Това има значение за много класове активи. Само един пример: по-високите лихвени проценти в Япония биха могли да накарат нейните инвеститори да намалят вложенията си в не-японски дългови инструменти, което на свой ред ще повлияе на цените на американските ДЦК.

Така че ключовият момент за американските инвеститори е следният: освен да наблюдават данните за инфлацията и корпоративните печалби в САЩ, както и речите на Фед, те трябва да следят и какво правят хора като Уеда. Може би Креймър трябва да води следващото си шоу от Токио или Пекин.