Джими Картър – недооцененият от историята президент на САЩ

Недостатъкът на политическата памет на САЩ е, че същността често има малко значение. Ако тя беше по-задълбочена, Джими Картър (президент в периода 1977-81 г. – бел. прев.) щеше да бъде признат за това, че е посял семената на разпадането на Съветския съюз, а Роналд Рейгън нямаше да бъде канонизиран като съвременен светец. Но маркетингът е мощно оръжие. Според общественото мнение Картър е играл Невил Чембърлейн, докато Рейгън – Уинстън Чърчил (Чембърлейн е британски премиер през Втората световна война преди Чърчил, като се застъпва за омиротворяването на Хитлеристка Германия - бел. прев.), и след четири години колебливост от страна на Картър, Рейгън грабва юздите през 1981 г. и останалото е история. Само дето е фалшива история. Разбирането как Америка спечели последната Студена война е от ключово значение за управлението на следващата, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Изкривената памет на Америка произтича отчасти от факта, че десните обожават Рейгън, докато левите се отрекоха от Картър. Чувството у левицата, че беше предадена от него, беше такова, че влиятелни либерали от епохата на Кенеди, като Артър Шлезингър, отказаха да гласуват за Демократическата партия през 1980 г. за първи път в живота си. По този начин Картър е сирак на партийната историография. Бил Клинтън и Барак Обама направиха всичко възможно да го игнорират. Джо Байдън е първият от наследниците на Картър, който отдаде почитта си на 39-ия президент на Америка. Това не е случайно. Байдън и Картър имат припокриващи се възгледи за света.

Източникът на либералното презрение е двоен. Първо, Картър сложи край на разведряването в Студената война. То беше довело до признаване от САЩ на сферата на влияние на СССР и обещание от двете страни за ненамеса в делата на другата. Разведряването също така позволи на Съветите да постигнат ядрен паритет със САЩ. Разходите за отбрана на Америка бяха намалели с почти 40 процента в реално изражение през осемте години преди Картър да поеме поста, но той обърна и двете тенденции. Картър инвестира в нов клас стратегически ядрени оръжия и разположи ракети Пършинг и крилати оръжия със среден обсег в Европа. Той също така скъса с пренебрежението на Хенри Кисинджър към съветските дисиденти и сателитните държави. „Солидарност“ и други протестни движения тръгнаха по време на президентството на Картър. „Правата на човека са душата на нашата външна политика“, каза той.

Неслучайно първото държавно посещение на Картър като президент беше в Полша. За съжаление, преводачът изкриви думите му. Картър каза, че се радва да бъде в Полша и желае да има близки отношения с нейния народ, но излезе, че е напуснал Америка завинаги и иска да прави секс с местните. Поляците изглежда нямаха нищо против. Президент, проповядващ универсални права, помогна на Америка да се отърве от лошата си слава от времето на Виетнам. Използването на човешките права от Картър като оръжие запали фитил, който допринесе за мирното разпадане на Съветския съюз. Той е уникален сред съвременните президенти с това, че при него нямаше загинали войници в бойни действия.

Втората либерална критика срещу Картър е, че той загуби от Рейгън. Както се казваше, Картър беше победен от троицата Хомейни, Кенеди и Кох. Иранската революция на аятолах Рухола Хомейни доведе до заложническата криза, която беше воденичен камък на шията на Картър. След 444 дни в плен, американските заложници бяха освободени няколко минути след като Картър напусна поста. Не е доказано, че Рейгън е сключил сделка зад кулисите с правителството на Хомейни, за да задържи заложниците до след изборите през 1980 г., но доказателствата са много силни. Картър вярва, че Уилиъм Кейси, ръководителят на кампанията на Рейгън, наистина е сключил сделка.

Предизвикателството от страна на Тед Кенеди (най-малкият брат на Джон – бел. прев.) за президентската номинация на демократите също навреди на Картър. Въпреки че Кенеди не можеше да обясни защо иска да бъде президент, Картър имаше своя собствена теория: Кенеди смяташе поста за свое право по рождение. Пропастта между фермера от Джорджия, който е израснал без обувки, и бостънския аристократ е разлом, който все още раздира Демократическата партия. Байдън е от страната на Картър по това разделение.

Демократът Ед Кох беше кмет на Ню Йорк, който смяташе, че Картър е предубеден срещу Израел. Сделката на Картър в Кемп Дейвид (президентска резиденция в Мериленд – бел. прев.) неутрализира Египет – най-мощният враг на Израел – и по този начин направи повече за сигурността на Израел от всеки президент на САЩ оттогава. Никое добро дело обаче не остава ненаказано. Картър беше единственият президент демократ, получил по-малко от половината еврейски гласове.

Към горната троица може да се добави и Пол Волкър. Тогавашният председател на Федералния резерв обаче може би има най-голям принос за изборното поражение на Картър. При лихви от 20 процента, Картър имаше малък шанс пред урните. Струва си да се отбележи, че Картър избра Волкър с пълното съзнание за антиинфлационната му репутация.

По отношение на това, както и на много други неща, Картър постъпи правилно, но не получи кредит. Левицата го намрази. Десните приписаха заслугата на Рейгън. Почти същото може да се каже за това как Америка спечели Студената война. Поуката от историята на Картър е, че добродетелта трябва да бъде сама по себе си награда. Историята е пристрастен съдник.