Дискусиите за антитръстовата политика в САЩ започват да стават масови

Не се случва често драматург, носител на наградата Пулицър, да изнася основната реч на конференция за политиката по конкуренцията. Но наскоро във Вашингтон представих президента на PEN America (организация за защита на свободното слово в САЩ и по света – бел. прев.) Аяд Актар, преди той да направи обръщение към конференция за монополната политика, спонсорирана от Института за отворени пазари, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Това не е толкова случайно, колкото може да изглежда. Разказвачът в най-новата книга на Актар, „Елегии за дома“, е пакистански имигрант, чието семейство е дошло в това, което смятат за страната на възможностите, само за да разбере, че Америка се е превърнала с течение на времето в държава, в която хипер индивидуализмът се е сблъскал с паричната култура. Резултатът? Общество, в което е по-лесно да защитиш правата на акционерите, отколкото гражданските права.

Романът, който се чете в книжните клубове из цяла Америка, съдържа не само дълги потапяния в антитръстовата юриспруденция, но и критики към финансиализацията и здравеопазването за печалба. Той също така разглежда всички начини, по които „защитата на правото на потребителя на „най-ниската цена“, като основен принцип, действа като легитимиращ дискурс за превземането на политическия процес от големия (и все по-голям) бизнес“, както се изразява Актар. „С други думи, нашият политически ред – под което нямам предвид само законодателен – все повече се определя от корпоративното мислене и интереси.“

Когато монополната власт се превърне в тема за обсъждане от американските домакинства, бизнес лидерите трябва да слушат внимателно. Популяризирането на антитръстовите правила е част от много по-голяма промяна, в която дискусиите за икономическата политика все повече са поле не само за икономисти, но също юристи, активисти и обикновени хора. Тези групи се интересуват по-малко от технократски дебати за пазарните механизми, отколкото от народни дискусии за това как корпоративната власт е изкривила пазара по начини, които те намират за абсурдни.

Помислете за договорите за продажба, които правят невъзможно за фермерите да ремонтират собственото си оборудване, а трябва да плащат за скъпите услуги на производителя. Или чистачите на минимална заплата, които са блокирани от клаузи за неизвършване на конкурентна работа, пречещи им да вършат услуги за компании, които може да предложат долар или два допълнително на час. Или фактът, че доскоро обикновените слухови апарати без рецепта не бяха достъпни, защото производителите на устройства правеха невъзможно закупуването им без скъпа рецепта (законопроектът на сенатор Елизабет Уорън, който отмени това през 2017 г., беше едно от много малкото неща, за които тя и Доналд Тръмп се съгласиха).

Част от тази промяна в посока повишена чувствителност на домакинствата относно политиката по конкуренцията се свежда до нарастващото обществено усещане, че самата икономическа професия е завладяна от корпоративни интереси. Както Кристина Кафара, икономист и консултант по стотици корпоративни сливания, каза на събитието, „икономистите измислят удобни разкази и ги предлагат на адвокатите“. След това адвокатите използват това привидно научно свидетелство, за да подкрепят своите аргументи.

Но настоящата плеяда от регулатори във Вашингтон се интересува много по-малко от икономическите допускания за това как трябва да работят пазарите, много от които все повече се поставят под въпрос, особено в дигиталното пространство. Вместо това те предпочитат по-индуктивен подход към истината, при който фактите просто се докладват и се преценяват според техните собствени заслуги.

Този вид подход е това, което доведе председателката на Федералната търговска комисия Лина Кан и шефа на антитръстовия отдел в Министерство на правосъдието Джонатан Кантър до техните позиции. Тяхната отправна точка е, че икономиката се определя от политиката, а политиката обикновено се определя от хората с най-много пари. По този начин традиционните икономически теории за пазарите не са по-полезни от колекцията от факти от реалния свят, които всяка страна може да приведе в своя защита.

Както каза Кантър, който участва в един от панелите, „дискусията [за корпоративната власт] сега касае реални хора и това е много различно от технократския разговор, който водехме, когато навлязох в тази сфера. И мисля, че това е от решаващо значение за провеждането на честен разговор.“ За него мисленето относно антитръстовата политика трябва да включва всичко, което прави невъзможно индивидите да имат пълно самоопределение, в смисъл да могат да правят избори, които могат да им осигурят по-добър живот. Това е антитръстова философия, която е много по-съобразена с идеите на конституционната демокрация, отколкото с Чикагската икономическа школа.

Това е широко определение и такова, което все още не е напълно доказано в съда. Въпреки повечето федерални ресурси, повечето щатски антитръстови дела и изричната изпълнителна заповед на Белия дом от 2021 г. със 72 различни инициативи от федерални агенции, предназначени да се справят с проблемите на конкуренцията, глобалният пазар на сливания и придобивания достигна рекордно високо ниво през 2021 г. (числата за 2022 г. бяха по-ниски, но все още силни в сравнение с нивата преди пандемията).

Може би затова Уорън, която също присъства на конференцията, призова за още по-широка програма относно конкуренцията, надхвърляща нейните аргументи за раздробяването на технологичните гиганти. Наред с други неща, тя призова властите да се противопоставят директно на по-съмнителните сливания, вместо да прилагат „мерки“ (които са скъпи за налагане и лесни за заобикаляне), да държат корпоративните ръководители лично отговорни в наказателни дела, ако техните компании нарушават антитръстовите закони, и да спрат отрасловите консолидиращи стратегии на непубличния капитал. Уорън има опит в определянето на политическия дневен ред в антитръстовото законодателство. Главните изпълнителни директори трябва внимателно да наблюдават това развитие.