Великобритания се нуждае от по-големи спестявания

Обединеното кралство инвестира твърде малко. Това вече е широко признато. Естествено, това доведе до дискусия как да се стимулират повече инвестиции. Но как допълнителните инвестиции да бъдат финансирани от страна, която има още по-голям недостиг на спестявания, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Според данни на МВФ брутните инвестиции са били средно само 17,1% от брутния вътрешен продукт на Обединеното кралство в периода 2010-2022 г. Това е по-малко от 18,6% в Италия и 20,6% в САЩ. Още по-далеч е от 21,1% за Германия и 23,3% за Франция. Южнокорейските 31,4 процента пък изглеждат от друга планета. Обединеното кралство безспорно изостава по отношение на инвестициите.

Джонатан Хаскъл, член на Комитета по парична политика на Английската централна банка (АЦБ), отбеляза в скорошно интервю, че ръстът на реалните инвестиции изостава доста от този във Франция, Германия и САЩ след референдума за Brexit. Хаскъл оценява ефекта от по-ниската производителност след този срив на около 1,3 процента от БВП, или около 1000 паунда на домакинство. Но делът на инвестициите на Обединеното кралство от БВП беше постоянно по-нисък, отколкото в сравнимите държави, доста преди референдума. Това е хронична слабост. Фалшивият бум на производителността при финансовите услуги преди 2008 г. прикри този дългогодишен проблем.

Следователно е от съществено значение да се привлекат публични и частни инвестиции, ако страната иска да постигне по-бърз растеж. Това ще изисква по-висок дял на инвестициите в БВП от исторически ниските нива. Но инвестициите се финансират от спестявания. Поразителният факт за британските инвестиции е, че те също са силно зависими от чуждестранните спестявания. Това е така, защото спестяванията във Великобритания са дори по-слаби от инвестициите. Това също е хронично състояние, а не скорошно.

Между 2010 г. и 2022 г. брутните национални спестявания на Обединеното кралство са били средно едва 13,3 процента от БВП. Средният процент за САЩ е бил 19, а за Италия - 19,8. Още по-напред са Франция с 22,6 на сто и Германия с 28,2 на сто. Южна Корея може да се похвали с цели 35,7 процента.

Ниският процент на национални спестявания в Обединеното кралство го прави значително зависимо от чуждестранните спестявания за финансиране на инвестициите. Това се вижда от дефицита по текущата сметка. Средно този дефицит е бил 3,8 процента от БВП от 2010 г. до 2022 г. Той е финансирал приблизително една пета от брутните инвестиции на Обединеното кралство през този период. Ако инвестициите нараснат без еквивалентно увеличение на вътрешните спестявания, външният дефицит ще стане още по-голям.

Това прави поддържането на чуждестранното доверие в Обединеното кралство жизненоважно, нещо, което Лиз Тръс (скоропостижно подалият оставка премиер – бел. прев.) не успя да разбере. Това означава, че голяма част от възвръщаемостта на инвестициите отива към чужденците. То също означава, че процентът на инвестициите е по-лош показател за бъдещия стандарт на живот на британците, отколкото дори по-ниският им процент на спестявания. Някои от ползите от инвестициите наистина се усещат от британците, ако и да са собственост на чужденци. Но това не важи за всички инвестиции. Ако страната спестяваше повече, тя не само можеше да си позволи по-висок процент инвестиции, но и хората можеха да натрупат много чуждестранни активи. Накратко, спестяванията са важни.

Чухме нелепата дискусия за „Сингапур на Темза“ по време на кампанията за Brexit. Като база с ниски данъци за мултинационалните компании в ЕС, Ирландия изглежда по-добра аналогия: „Сингапур на Лифи (река в Дъблин – бел. прев.)“. И все пак Обединеното кралство може да научи нещо от Сингапур. Дори ако се премахнат огромните печалби на чуждестранните мултинационални компании от спестяванията, те все още остават на ниво от 30 процента от БВП там. Това е резултат от спестяванията чрез „централния осигурителен фонд“, който принуждава работниците и работодателите да внасят общо 37 процента от заплатите до 55-годишна възраст. В резултат на това Сингапур финансира огромен процент на вътрешни инвестиции, както и натрупване на чуждестранни активи: между 2010 г. и 2022 г. излишъкът по текущата му сметка е възлизал средно на удивителните 17,5 процента от БВП.

Излишно е да казвам, че принудителните спестявания в Сингапур не са били обсъждани като модел от привържениците на Brexit. И все пак би помогнало значително за просперитета на Обединеното кралство, ако спестяванията бъдат увеличени, заедно с политиките за насърчаване на по-големи инвестиции. По-големите публични спестявания биха помогнали. Но спестяванията на домакинствата също могат да бъдат увеличени, чрез увеличаване на минималния размер на вноската към пенсионните схеми с фиксирани вноски съгласно действащото сега „автоматично записване с опция за отказ“. Сегашната ставка от 8 процента е твърде ниска, за да се постигне адекватна пенсия. Тя може плавно да се повиши през следващите години, може би до 20 процента. Това със сигурност би увеличило ултра ниския процент на спестявания в страната.

Ако целта на политиките е да повишат доходите на британския народ през следващите десетилетия, фокусът не може да бъде само върху инвестициите. Британците трябва да натрупат повече реално богатство. Това зависи от продуктивни инвестиции, идващи от по-големи спестявания. Дебатът за подобряване на икономическите перспективи трябва да се съсредоточи и върху двете.