Опитът на Ердоган да предотврати политическите последици от земетресението

Изправен пред поредни избори тази пролет, турският президент Реджеп Тайип Ердоган добре знае, че политическото му бъдеще зависи от бърз и решителен отговор на земетресението от понеделник и вторичните му трусове, които опустошиха градове в Южна Турция и убиха хиляди, пише Politico.

В крайна сметка най-новата история на Турция предлага очевидно предупреждение, в което липсата на решителност е политически опасна. Когато огромно земетресение разтърси региона Измит близо до Истанбул през 1999 г., тогавашният министър-председател Бюлент Еджевит – парализиран от мащаба на катастрофата – бе широко осъден за това, че не успя да се мобилизира достатъчно бързо. Над 18 хил. души загинаха.

Ердоган изглежда решен да избегне същите грешки, но това не означава, че няма големи потенциални капани за него.

Часове след първите трусове той се опита да подчертае, че сега той поема контрола и изглеждаше очевидно ядосан и фрустриран от ранните усилия на властите да организират спасителни и спешни операции.

Говорейки от националния координационен център за бедствия в Анкара на набързо организирана пресконференция, той каза, че страната е била погълната от най-голямото природно бедствие от 1939 г. насам, когато силно земетресение удря източната провинция Ерзинджан, изравнявайки или сериозно повреждайки повече от 100 хил. сгради и убивайки около 33 хил. души.

„Всички влагат сърцето и душата си в усилията, макар че зимата, студеното време и фактът, че земетресението се случи през нощта правят нещата по-трудни“, каза той пред репортери. А във вторник Ердоган бе отново пред камерите, обявявайки тримесечно извънредно положение в 10-те провинции, ударени най-силно от смъртоносното земетресение.

Той разказа подробности за досегашните спасителни и хуманитарни усилия, завявайки, че около 54 хил. палатки и 102 хил. легла вече са били изпратени в засегнатите региони.

Но по-скорошното земетресение в Измит от 1999 г., а не земетресението от 1939 г., може да е било в съзнанието на Ердоган, коментира Гьонюл Тол, директор на Програмата за Турция в базираният във Вашингтон мозъчен тръст Middle East Institute.

Говорейки за Politico от Хатай, един от регионите, ударени от земетресенията в понеделник, Тол казва, че пресата е атакувала правителството през 1999 г. заради лошата реакция при извънредни ситуации. По същия начин, казва тя, макар че този път земетресенията не са могли да бъдат предотвратени, страданията се засилват от неадекватната реакция в непосредствените часове след тях.

„Трагедията стана още по-лоша – особено за хора като мен, които загубиха близки“, казва Тол, която е загубила двама свои роднини при земетресенията. „Бях там и нямаше спасителен екип. Хората се опитваха сами да изровят близките си, заклещени под развалините. Така часове наред просто не можехме да намерим никого, който да помогне. Беше смразяващ студ, нямаше храна, нямаше вода и не можахме да видим никого от правителството, не можахме да видим никого от никакви държавни институции, никакви спасители, нищо“, добавя тя.

Тя казва, че се повтаря земетресението в Измит, чийто епицентър беше едва на 80 км източно от покрайнините на Истанбул. То разтърси институциите на страната до самото им ядро и промени политиката на страната по начини, които по-късно помогнаха Ердоган да дойде на власт. На следващите парламентарни избори през 2002 г. лявоцентристката Демократична лява партия на Еджевит, Партията на националистическото действие и центристката Партия на отечеството - фракциите, които доминираха в турската политика през 90-те години - не успяха да преминат прага от 10%, нужен им, за да си осигурят места в парламента. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган отбеляза съкрушителна победа.

Еджевит беше вцепенен от мащаба на разрушението, изпадайки „в продължително състояние на шок“, казва историкът и бивш журналист от New York Times Стивън Кинзър в проучване от 2001 г. на Измит за Middle East Quarterly.

„Вместо незабавно да скочи на хеликоптер, за да огледа района на бедствието и след това да нареди на помощниците си да действат, той прекара дни, казвайки на всеки, който би го слушал, че всичко е под контрол и няма нужда от тревога“, добавя Кинзър. „Военните командири, от които може би се е очаквало да разположат хиляди войници в засегнатия регион, също седяха със скръстени ръце. Бързо стана ясно, че макар Турция да се намира над някои от най-опасните геоложки разломи в света и е разтърсвана от земетресения на всеки няколко години, правителството ѝ няма план как да се справи с тях, нито агенция за оказване на помощ при бедствия, нито мрежа за гражданска защита, нито дори длъжностно лице, определено да поеме отговорността в такива моменти“, добавя той.

Освен всичко държавният фонд за помощ при земетресения е бил празен и съдържа еквивалента в турски лири от едва 4,45 евро.

„Държавните служители се лутаха безцелно насам-натам, неспособни да осъзнаят мащаба на катастрофата. Премиерът Еджевит по-късно се опита да извини бавната реакция на правителството, казвайки, че пътищата са били твърде задръстени, за да позволят на спасителните екипи да достигнат до опустошените градове“, пише Кинзър. Министрите прехвърлиха вината на пресата, обвинявайки журналистите, че изопачават събитията и клеветят правителството.

Ердоган сега изглежда си извлича поуки от този муден отговор. Необичайно е, че Ердоган иска да бъде заснет в центъра на бедствие.

„Знаете колко много обича камерите, но когато някое бедствие удари страната, той изчезва“, казва Тол. „Обикновено оставя министрите си и хората около него да се справят с проблема. Така че ако нещо се обърка, може да обвини тях“, добавя тя. Този път обаче Ердоган се намеси публично по-бързо от обичайното и поиска международна помощ.

Дали обаче ще успее да избегне политическите последици тепърва ще стане ясно, казват анализаторите.

„Дори само една сграда да се срути в известна земетръсна зона, е трагедия“, казва Борзу Дарагахи, чуждестранен старши сътрудник в Atlantic Council. „Ако десетки в няколко големи града се срутят, това е сигнал за предотвратима трагедия. Турция обеща да наложи промени в строителните си практики след трагичното земетресение от 1999 г., при което загинаха 17 хил. души. Тя въведе нови строителни правила и въведе задължителна застраховка срещу земетресения за всички сгради. Архитекти и урбанисти от години алармират, че правилата не се спазват достатъчно строго“, каза още той.

Много от районите, които бяха разрушени от земетресенията, като Газиантеп, Хатай и Шанлъурфа, претърпяха строителен бум през последните две десетилетия, който Ердоган насърчаваше и се възползва от него електорално. Огромните строителни проекти включваха компании със силни връзки с Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Ако по-новите сгради и блокове се окажат непропорционално по-уязвими от по-старите сгради, тогава вината може да падне върху партията на Ердоган.

А Ердоган има друго политическо предизвикателство: бързо да осигури временни жилищни условия за оцелелите и ранените.

От тази гледна точка той може и да съжалява, че наложи репресии срещу неправителствените организации и принуди много граждански организации да спрат работа, казва Тол. „Поне през 1999 г. имаше много организации на гражданското общество, които бяха на място и работеха с държавните институции. Не и този път, защото той на практика унищожи всички граждански организации, с изключение, разбира се, на тези, които насърчават неговия дневен ред“, добавя тя.