Аргументите за данък върху земята са убедителни

Отдавна съм привърженик на облагането на стойността на земята, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф. Такъв данък би бил икономически ефективен и морално справедлив. Но той беше политически невъзможен: интересът на собствениците на земя, който сега включва голяма част от населението като собственици-обитатели, беше твърде силен. Това е много жалко. Сега, когато западните политици се борят с нисък растеж, напрегнати публични финанси, голямо неравенство, напрежение между поколенията и нестабилна финансова система, те трябва да обмислят такава фундаментална промяна в данъчното облагане.

Идеята за облагане на наемната стойност на земята е най-тясно свързвана с американеца от 19-ти век Хенри Джордж. Но Адам Смит, Дейвид Рикардо, Джеймс Мил и синът му Джон Стюарт Мил всички са споделяли подобно мнение. След това, глупаво, икономистите започват да включват земята (която обхваща всички непроизведени природни активи) в произведения капитал. Това довежда до неокласическите „двуфакторни“ модели на икономиката, които са изключително подвеждащи. В резултат на това данъците върху земята все повече се разглеждат в контекста на данъците върху богатството, въпреки че природните ресурси са доста различни от капитала, създаден от усилия и пропуснато потребление.

Анализ, публикуван от Центъра за изследване на икономическата политика през 2021 г., озаглавен „Суперстимул за балансиран бюджет след Covid: Аргументът за прехвърляне на облагането върху земята“, предоставя превъзходен преглед на всички уместни аргументи днес. Неговите автори също са предоставили отлично резюме във VoxEU.

Моралният аргумент за разделянето на възвръщаемостта на природните ресурси от тази на други активи е, че първите съществуват преди човешките усилия. Стойността им зависи от тези усилия, но определено не и от тези на собствениците им. Земята под моята къща, например, е нараснала като стойност изключително много през последните няколко десетилетия. Не съм направил нищо за това. Това е резултат от усилията на всички онези, които допринесоха за това Лондон да стане по-богат, включително, разбира се, обществеността като цяло, чрез своите данъци. Голяма част от агломерационната стойност на продуктивните градове по този начин се присвоява от онези, които случайно притежават земята.

В икономиката отдавна се разбира, че е разумно да се облагат производствени фактори, чието предлагане не се влияе от цената им. Запасът от възпроизводим капитал е противоположен на това. В една глобализирана икономика със свободно движение на капитали такива активи са изключително трудни за облагане, което важи и за мобилния човешки капитал. И в двата случая опитът да се направи това рискува да се намали предлагането на капитал и следователно доходите. Но не е трудно да се обложи земята, която по дефиниция е недвижима.

Допълнителен аргумент за облагане с данъци на голяма част от наемната стойност на земята е, че кредитната система сега финансира главно собствеността върху земята. По този начин наемът върху земята се превръща в лихва върху непродуктивен дълг. Спекулативните балони при земята също така задвижват кредитния цикъл, което води до опустошителен макроикономически ефект.

Не на последно място много правителства сега трябва да съберат повече приходи, в идеалния случай по начини, които не намаляват просперитета. Отново, социализирането на голяма част от доходите върху земята е очевиден начин за това. Освен това данъчната основа е огромна: в САЩ и Обединеното кралство стойността на „непроизведените активи“ е повече от половината от общите активи. Същото важи и за много други страни.

Нищо от това не би имало голямо значение, ако на практика потенциалните ползи от изместването на данъците върху произведения капитал и труда не бяха големи. Но те са. Авторите на анализа изчисляват от един прост модел, че увеличение на данъчната ставка върху стойността на земята от 0,55 на сто до 5,55 на сто, с намаления в облагането на произведения капитал и труда от съответно 28 и 10 процентни пункта, ще повиши БВП с 15 процента спрямо историческия тренд. Ако властите искат да насърчат растежа, това е очевидно място за начало: облагайте неспечелената с усилия рента много повече, а образуването на капитал и труда на хората - много по-малко.

Политическата власт на собствениците на земя, големи и малки, е причината дългогодишните аргументи на великите икономисти да бъдат игнорирани толкова дълго. Но съществува и интелектуална грешка от смесването на земята с произведения капитал, сякаш са едно и също нещо. В допълнение някои твърдят, че оценяването на земята е практически невъзможно. Но това разсъждение е неправилно. Както показва анализът, земята е възможно е да бъде оценена, ако правителствата пожелаят.

Очевидно ще има значителни преходни проблеми, не на последно място промени в оценките, върху които са договорени ипотеките. Един от начините за преодоляване на това може да бъде въвеждането на новите данъци върху земята само върху стойности над днешните. Друг би бил постепенното въвеждане на новите данъци.

Най-важното е, че ако има реформи, от които държавата като цяло може да спечели, по принцип е възможно да компенсираме губещите, за които ни е грижа, и все пак всички останали да са по-добре. Има малко такива политики, но гореописаната е една от тях. Трябва да бъдем смели и да я пробваме, заключава Мартин Улф.