Французите си искат първото златно десетилетие от пенсионирането

Маршрутът за протестни шествия в Париж минава по нашия булевард, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър. Цикълът на френския живот е такъв, че на всеки няколко години правителството се опитва да накара всички да работят по-дълго, докато народен бунт не убие тези планове.

Тъй като президентът Еманюел Макрон иска да повиши минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, бунтът се поднови. Тия дни докато излизах от нашата сграда, улицата беше пълна с демонстранти, а на едни плакати пишеше: „Да отдадеш живота си на шефа - не!“, разказва Кюпър.

Преди възприемах стандартния англосаксонски възглед, според който французите трябва да приемат реалността. Но на 62 години те вече очакват да живеят до 85 години, което е близо до най-дългия пенсионен живот в световната история. Работете до 65 и все още ще имате 20 спокойни години, това съм си мислил винаги. Но животът ми тук беше поредица от осъзнавания, че по най-големите въпроси - войната в Ирак, ядрената енергия, сиренето - французите обикновено са прави. Промених мнението си и за пенсиите. Французите поведоха света в създаването на нов славен етап от живота: първото златно десетилетие от пенсионирането. Тяхната система остава почти достъпна. Всички останали трябва да се учат от тях.

Валхала (място според скандинавската митология, в което отиват убитите в битка воини – бел. прев.) за френските пенсионери е ново изобретение. През 1970 г. писателката Симон дьо Бовоар пише, че обществото се отнася към стария човек като към „отпадък“, обречен на „мизерен“ жизнен стандарт. Но през 1981 г. Франсоа Митеран става президент, лансирайки нова визия за пенсионирането: „Поживей си най-после!“ Той намали възрастта за пенсиониране от 65 на 60 години.

Дори днес много французи напускат работа, преди да навършат 60. Тъй като компаниите изтласкват по-възрастните служители, Франция е „близо до световния рекорд по икономическа неактивност след 55-годишна възраст“, посочва икономистът Клаудия Сеник.

Френският пенсионерски живот има две отделни фази. Фаза две е брутална: линеене, вдовство, старчески дом и накрая идва краят. Но френският идеал е златното десетилетие на свободата, което идва преди това. Човек в шейсетте си години си е свършил работата: децата са отгледани, родителите му обикновено са починали и за първи път в живота си може да прави каквото си поиска.

Когато французите се пенсионират, тяхното здраве първоначално се подобрява, отбелязва Сеник, вероятно защото спортуват повече. Малцина изпадат в дупка: през 2003 г. само 9 на сто описват излизането си в пенсия като лош период, съобщи националният статистически институт Insee. Френските пенсионери се радват на по-висок среден жизнен стандарт от работещите хора, ако се отчете факта, че те обикновено не финансират деца или ипотеки.

Една пенсионерка, която познавам тук, ме забавлява с разкази за зимите си в Индия, където тя и приятелите й купонясват като тийнейджъри. Даниел Лофер в „Годината на феникса“ цитира други щастливи пенсионирания: започване на деня с двучасова закуска в градината, посещение на музейна изложба два пъти, за да можете да я запомните, или издирване на бивши любовници. Мъжете често се преоткриват като доброволци, а жените - като баби.

Голяма част от живота на пълнолетните французи е структурирана за обслужване на златното десетилетие. Много хора започват да мечтаят за пенсиониране още през двадесетте си години. Само 21 процента от французите казват, че работата има "много важно" място в живота им, което е спад от 60 процента през 1990 г., съобщава една фондация.

Трудовият живот сега се разглежда като 172 тримесечия (43 години – бел. прев.), за родените след 1973 г., на вноски за пълна държавна пенсия. Сумата, която плащате, обаче не корелира силно с това колко ще ви даде държавата накрая. Във Франция частните пенсии са рядкост, а пенсионирането има за цел да изравни доходите.

Разбирам аргументите на Макрон за реформа, но сегашната щедрост е само умерено неустойчива: Франция застарява по-бавно от съседните страни, нейното съотношение дълг/БВП от 112,5 процента е под това на САЩ, а общите пенсионни плащания се очаква да останат стабилни като дял от БВП, тъй като пенсиите няма да продължат да следват хода на заплатите.

Някои реформи звучат логично - например насърчаване на възрастните хора да работят поне на непълен работен ден, като около 400 хил. вече го правят. Но е непривлекателно да гледаме как министри, икономисти и бизнес лидери увещават всички останали да продължат да работят. Тези, които увещават, са хората с най-дълъг живот и най-високи доходи във Франция. За разлика от повечето останали, те получават статут и удоволствие от работата си.

Ето моето предложение за пенсионна реформа във Франция: накарайте най-добре печелещите 10 процента да работят до, да речем, 67 години, пише Кюпър. Тъй като те са най-големите данъкоплатци, това би трябвало да помогне за финансирането на системата. Нека обикновените хора се забавляват, докато все още могат.