Как да се поправи британската икономика?

Наскоро заявих, че икономическото представяне на Обединеното кралство е катастрофално от 15 години, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Последствията са очевидни: хората се борят да свързват двата края; данъците са високи, но публичните услуги не смогват; битките за намаляващия икономически пай водят до масови стачки. Всичко това се случва във време на ниска безработица, така че не можем просто да чакаме бизнес цикълът да ни спаси.

Ако успеем по някакъв начин да подобрим темпа на растеж на производителността в Обединеното кралство, всички тези проблеми биха станали по-лесни за решаване и бихме могли да се върнем към обичайната ситуация, при която всяко следващо поколение изкарва повече от родителите си, като същевременно работи по-малко и се наслаждава на по-добре условия.

Но как?

Да започнем с диагноза от къде идва болката в икономиката на Обединеното кралство. Гледището на десницата е, че Обединеното кралство страда от прекомерни данъци и бюрокрация. Това изглежда неправдоподобно. Данъците със сигурност са високи в исторически план, но те се увеличиха отскоро, докато производителността и растежът са разочароващи от 2007 г. насам. А и има много по-богати икономики с по-високи данъци.

Нито пък бюрокрацията е виновна. Според ОИСР регулациите на продуктовите пазари в Обединеното кралство са сред най-конкурентните.

Критиката на левицата се фокусира върху неравенството, но това е стар и предимно отделен проблем. Като всяка смесена пазарна икономика, Обединеното кралство е общество с неравенство, но неравенството в доходите е малко по-ниско сега, отколкото по време на финансовата криза и почти не се е променило през последните 20 години. По-уместен пример за неравенството е това между глобалния титан Лондон и регионалните столици като Манчестър, които остават далеч назад откъм добавена стойност на един работник.

Центристката критика пък обвинява Брекзит. Сега съм толкова склонен да изтъквам идиотизма на Брекзит, колкото и всеки друг, но референдумът от 2016 г. не може да бъде обвиняван за лошото представяне на производителността, започнало около 2007 г. Брекзит не реши нищо и създавайки бариери пред търговията с най-важните ни партньори, заедно с безкрайната несигурност, очевидно влошава ситуацията. Но икономическите проблеми на Обединеното кралство станаха очевидни много преди референдума.

Малко баналната истина е, че данъците, регулациите, неравенството и Брекзит могат да са по малко отговорни, заедно с група други виновници. (Професор Даян Койл от университета в Кеймбридж оприличи запомнящо се случая с криминалетата на Агата Кристи: всички са замесени.)

Ето някои от тези виновници, посочени на случаен принцип. Качеството на управление в британските компании е най-лошото в Г-7, според изследване на икономистите Ник Блум, Рафаела Садун и Джон Ван Реенен. Страната не инвестира достатъчно; общите инвестиции бяха най-ниските в Г-7 през четирите десетилетия преди пандемията. В резултат на това енергийната и транспортната инфраструктура са амортизирани. Проектът за железопътна линия Транспенин (между големите градове в Северна Англия и Шотландия – бел. прев.) е пример за това: десетилетие на пипкане, пропилени почти 200 милиона паунда и проектът, който трябваше да бъде открит през 2019 г., все още съществува главно във въображението. Защо? Политиците се интересуваха повече от обявяването на планове, отколкото от самото планиране.

Слабите инвестиции от частния сектор сега са по-остър проблем, отколкото тези в публичния. Това управленска некомпетентност ли е? Или липса на бизнес финансиране от твърде концентрирания сектор на банкирането на дребно? Дали пък не е логичен отговор на хроничната политическа несигурност от последните 15 години?

На следващо място е образователната система. Тя работи добре на върха си, където британските университети все още са магнит за таланти, но образованието е разпокъсано и много млади хора, особено от бедни среди, получават лоша услуга.

Кейт Бингам, която председателстваше програмата за разработване на ваксина срещу Covid в Обединеното кралство, наскоро написа във FT, че „краткосрочният натиск измества дългосрочните решения“. Тя визираше индустрията на науките за живота в страната, но изводът ѝ като цяло важи за общото британско състояние. Късогледството вече е повсеместно. За такава уважавана държава сме развили шокираща неспособност да мислим отвъд следващите няколко седмици.

Няколкото примера за добри политики през последните 15 години бяха във време, в което нашите политици или държавни служители отговаряха на предизвикателството в момент на криза: бих изтъкнал плана Браун-Дарлинг за предотвратяване на колапса на банковата система през 2008 г., работната група на администрацията на Борис Джонсън за ваксини през 2020 г. и пълната ранна подкрепа на Джонсън за Украйна през 2022 г. Но дори когато правителството на Обединеното кралство е на ниво, това не е благодарение на търпеливи дългосрочни реформи и инвестиции.

Лесно е да направим списък с разумни начини за напредък: модернизиране на данъчната система, за да се събират повече приходи с по-малко икономически изкривявания; подобряване на отношенията с ЕС и рационализиране на търговията между Обединеното кралство и съюза, особено в сферата на услугите; либерализиране на правилата за планиране, за да се създадат работни места и по-евтини, по-добри домове. Но всички експерти и повечето политици знаят това, а керванът си върви...

Отрезвяващо е да прочетем отново доклада на Комисията за растежа към Лондонското училище по икономика от 2017 г. Много от нейните предложения не бяха такива за политики, а институционални реформи, които да държат политиците далеч от предложенията: независимост на Английската централна банка (АЦБ), но за всичко. Помислете за последните постижения на правителството и парламента и ще видите основанията на комисията.

Докато подготвях тази статия, открих видеоклип на съпредседателя на комисията Джон Ван Реенен, в който той описва „какво трябва да направим през следващите 50 години“. Изглеждаше като невероятно плашеща времева скала. Тогава разбрах, че видеото е публикувано преди почти точно 10 години. Можехме да започнем тогава. Ние не го направихме и се върнахме назад. Но можем да започнем сега.