Ще бъдат ли достатъчни борбата с корупцията и деолигархизацията в Украйна за ЕС?

Украйна има планове до две години да бъде член на ЕС, сподели в интервю за европейското издание Politico в началото на седмицата премиерът на страната Денис Шмихал. Но дали това съвпада с плановете на общността?

Киев подаде молба за членство в ЕС дни след началото на войната и въпреки всички негативни коментар изненадващо лидерите на страните се съгласиха Украйна да поучи статут на кандидат за рекордно кратко време - само за няколко месеца, през юни. Но още тогава дори и най-големите поддръжници на страната предупредиха, че присъединяването ѝ може да отнеме десетилетия.

Темата за членството ще е ключова по време на започващия на 3 февруари форум ЕС- Украйна в Киев. Участие в него ще вземат председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и 15 комисари, които вече пристигнаха в украинската столица. В първата по рода си среща освен европейските перспективи на Украйна ще бъдат дискутирани още възстановяването на страната и отговорите на ЕС на руската агресия, посочват от пресцентъра на ЕК.

ЕК ще включи Украйна в своя доклад за напредъка на страните със статут на кандидат през пролетта. В този списък са Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Албания, Молдова, Босна и Херцеговина и Турция. За Турция процесът започна през 1999 година и оттогава страната няма особен прогрес по преговорните глави.

Част от въпросниците, които Украйна попълни, за да получи статут на кандидат за членство в ЕС. Снимка: President.gov.ua

От форума в Киев украинските власти очакват коментари кога може да започне преговорният процес, но според подготвени документи за срещите, до които Politico е получил достъп, ще получат по-скоро мъгляви обещания - преговорите ще започнат "възможно най-бързо", когато Украйна изпълни всички изисквания, поставени от Брюксел.

Както повечето страни в Източна Европа, Киев е критикуван за липсата на борба с корупцията по високите етажи на властта, съдебната реформа, включително промени в Конституционния съд, които да са в съзвучие с Виенската конвенция. Въпроси в европейските институции повдига и бъдещият статут на украинските олигарси.

Борбата с корупцията ще е от съществено значение за инвеститорите, които искат да участват във възстановяването на Украйна. Последните скандали в страната показват, че са нужни много промени, които да гарантират, че средствата ще бъдат използвани по предназначение. Но те показват и желание за промяна.

В своите вечерни обръщения в последните дни президентът Володимир Зеленски намеква за готвени реформи, които ще "променят социалната, правната и политическата реалност, правейки ги човешки, прозрачни и ефективни". От средата на януари във вътрешен план страната се тресе от корупционни скандали, които вече станаха причина за редица уволнения. "Всеки, който не отговаря на основните изисквания на държавата и обществото, не трябва да седи на стола си", каза Зеленски.

Всичко започна от журналистическо разследване, което показа нарушения при договор за покупка на храни за войската. Цените на някои продукти се оказаха в пъти по-високи, отколкото тези в супермакетите в Киев. Това доведе до оставката на зам.-министъра на отбраната Вячеслав Шаповалов.

Същевременно зам.-министърът на териториалното развитие Василий Лозински беше хванат с подкуп от 400 хил. долара, получен, за да съдейства за купуване на генератори на по-висока цена.

В започналата чистка в Киев постовете си загубиха зам.-министрите на териториалното развитие Иван Лукеря и Вячесляв Негода, зам.-министърът на социалната политика Виталий Музченко, ръководството на Държавната митническа служба, зам.-председателят на Държавната агенция по горите и зам.-директорът на Държавната служба за производство и потребление, петима областни управители, зам.-началникът на офиса на президента Кирило Тимошенко.

През есента гуверньорът на украинсата централна банка беше сменен с мотив здравословни проблеми, но само няколко дни по-късно му бяха предявени обвинения за нарушения от прокуратурата.

Тази седмица обиски бяха извършени и в домовете на олигарха и медиен магат Игор Коломойски, сочен като близък, а дори и спонсор на президента Володимир Зеленски, чиято продуцентска компания излъчва своите продукти по неговите канали, както и на предприемача Вадим Столар, който се сочи за "сивия кардинал" на пазара на недвижими имоти в страната. Столар също имаше медийна група, която продаде преди месеци, след като влезе в сила законът на Зеленски за ограничаване на властта на олигарсите. Законът за деолигархизацията ограничава участието на богаташите в политическия живот, а много от тях, включително и Ринат Ахмедов, продадоха медиите си, след като текстовете, приети в края на 2021 година, влязоха в сила.

Много анализатори в Украйна вярват, че това е само началото и в следващите месеци ще бъдем свидетели на още по-сериозни скандали. Но, от друга страна, уволненията съвсем не са достатъчни, за да се покаже желанието за справяне с проблема, дори и на най-високо ниво. Сега е времето съдебната система да докаже, че е на мястото си, опасяват се обаче те.

Данните на Transparency International за Украйна показват, че има съществен напредък в корупционния индекс през последните години. През юни Върховната Рада прие национална антикорупционна стратегия, която дава повече власт на институциите, борещи се с тези нарушения. Така Украйна се изкачи на 116 място от 180 държави в корупционния индекс. През 2021 година заемаше 122-та позиция. И това придвижване напред не отразява активизираните мерките в началото на тази година.

Колкото до властта на олигарсите, войната носи едно предимство за Украйна в това отношение - активите на голяма част от тях са в окупираните територии, като част от тях, като например заводът "Азовстал" на Ринат Ахмедов, са напълно разрушени и едва ли силата им ще бъде бързо възстановена. Някои бизнеси, контролирани от олигарси, пък бяха иззети от държавата заради войната.

Нещо повече - украинското общество показа, че досега не допуска окопаване във властта - президентът Виктор Янукович беше принуден да избяга от страната, когато опита да преустанови европейската интеграция на Украйна, въпреки големите усилия, които положи, Петро Порошенко не успя да спечели втори мандат начело на страната.

Какви сигнали ще дадат европейските институции на Киев по време на големия форум, предстои да видим. Подкрепата за страната срещу руската агресия е факт, но докъде ще се стигне, още повече, че членството на Украйна, обединена с Полша и Прибалтийските държави може да измести рязко центъра на властта в ЕС.