Федералният резерв се бори с проблеми, създадени от самия него

Никога няма подходящ момент за американското правителство да достигне своя таван за емитиране на дълг - и да разпали спекулации за потенциално задаващ се дефолт, ако Конгресът откаже да го повиши, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Сега обаче моментът е особено неподходящ за тази битка. Това отчасти се дължи на факта, че големите чуждестранни купувачи тихомълком намалиха покупките си на американски държавните облигации през последната година и това може да се ускори, ако говоренето за възможен дефолт стане по-шумно.

Моментът е неподходящ и защото ликвидността често изчезваше от сектора на щатските ДЦК по време на стресове през последните години поради фундаменталните уязвимости в пазарната структура. Това лесно може да се повтори при шок, свързан с тавана на дълга, тъй като тези структурни проблеми остават (за съжаление) неразрешени.

Но най-голямата причина да се притесняваме за тайминга е, че финансовата система е в решаващ етап от монетарния цикъл. След 15 години приспособителна парична политика, по време на които Федералният резерв на САЩ разшири баланса си от 1 на 9 трилиона долара, сега централната банка се опитва да изтегля ликвидност от системата в размер на около 1 трилион долара годишно.

Този процес е необходим и отдавна закъснял. Но винаги щеше да е трудно и опасно. И ако Конгресът прекара следващите месеци в тресене от заплахата за дефолт - тъй като способността на Министерството на финансите да се самофинансира очевидно се изчерпва през юни - рисковете от пазарен шок ще скочат.

Скорошен доклад на американската лобистка група Better Markets очертава добре по-широкия фон. Тази организация за първи път стана известна по време на глобалната финансова криза от 2008 г., когато се превърна в трън в очите на Уолстрийт и регулаторите във Вашингтон, защото се оплака гласовито – и правилно – от безразсъдството на прекомерната финансова дерегулация. Оттогава тя продължи да рови по-неизвестните подробности от регулациите в САЩ, оплаквайки се наскоро, отново с право, че правилата са били смекчени.

Но, като поразителен белег на времето, сега тя има друга цел в полезрението си: Фед. Най-забележителното е, че смята, че най-голямата опасност за финансовата стабилност не са само фините детайли на регулацията, но и разхлабената парична политика след кризата. Тази политика „силно стимулира, ако не и принуди“ инвеститорите „да купуват по-рискови активи“, тя „заличи връзката между цените на активите и риска, разпалвайки историческо по-размера си заемане“, се твърди в доклада на Better Markets. Така между 2008 г. и 2019 г. държавният дълг на САЩ се е увеличил с 500%, корпоративният дълг е нараснал с 90%, а потребителският кредит (без ипотеките) е скочил с 30%.

След това, когато Фед удвои баланса си през 2020 г. в разгара на пандемията, тези категории дълг се повишиха съответно с още 30, 15 и 10 процента. И последствието от този експлодиращ ливъридж е, че системата днес е силно уязвима на сътресения, тъй като лихвените проценти се покачват и ликвидността намалява - дори без да се взема предвид спора около тавана на дълга.

„Фед се бори с проблеми, създадени от самия него. И като се има предвид мащабът на проблемите, е много трудно те да се разрешат без някакви щети“, изтъква докладът. „Въпреки че Фед наблюдава и се стреми да се справи с рисковете за финансовата стабилност и банковата система, той просто не успя да провиди себе си като потенциален източник на тези рискове.“

Ръководителите на Фед биха оспорили това, тъй като смятат, че разхлабената им монетарна политика е предотвратила икономическа депресия. Те може също да изтъкнат, че нарастващият дълг не е само американски проблем. Една от най-зашеметяващите и често пренебрегвани характеристики на света след кризата е, че глобалният дълг като дял от брутния вътрешен продукт скочи от 195 на 257 процента между 2007 г. и 2020 г. (и от около 170 процента през 2000 г.).

Нещо повече, служителите на Фед биха посочили също, и правилно, че централната банка не е пряка причина за споровете около тавана на дълга. Вината тук се крие в политическата дисфункция на Конгреса и безумния набор от заемни правила на Министерството на финансите.

Но дори и с тези възражения, аз съм съгласна с основното послание на Better Markets, а именно, че централната банка можеше и трябваше да бъде много по-активна в признаването (и справянето) с рисковете на своите следкризисни политики, не на последно място защото това сега оставя Фед – и инвеститорите – в неприятна дупка.

В един идеален свят най-лошият изход от тази дупка би бил Конгресът да премахне правилата за тавана на дълга и да излезе с двупартиен план за поставяне на заемите под контрол; а Фед публично да признае, че е било грешка да се държат парите толкова евтини за толкова дълго време и да нормализира непрекъснато нарастващите нива на ливъридж.

Може би това ще се случи. Миналата седмица сенаторът Джо Манчин (демократ, който често не гласуваше с партията си – бел. прев.) изложи някои идеи за реформа на социалното осигуряване, сочейки, че може да има път към двупартийно споразумение за избягване на дефолт. Но ако такова не се появи, следващите месеци ще доведат до нарастващ пазарен стрес и/или сценарий, при който Федералният резерв ще бъде принуден да се намеси, купувайки държавни облигации – отново.

Инвеститорите и политиците несъмнено биха предпочели втория вариант. Всъщност мнозина вероятно предполагат, че това ще се случи. Но това отново ще повиши заплахата от морален риск и ще създаде още повече проблеми в дългосрочен план. Така или иначе, няма лесни решения.