Русия заплашва Молдова с „украински сценарий“

Наред с вътрешните разногласия, очевидна пречка пред интеграцията на Молдова в НАТО е присъствието на руски войници на територията на Молдова - в Приднестровието. Сепаратистката област, с население около 500 хил. души - основно руснаци, украинци, молдовци и българи - се обяви за независима държава през 90-те години на миналия век след кратка война с Молдова. През 2005 г. Кишинев предостави на Приднестровието автономия със закон. До този момент Приднестровието не е признато от нито една държава, включително от Русия, която му оказва икономическа и военна помощ, включително безплатен газ.

Напрежението нарасна през април м.г., след като в Приднестровието проехтяха няколко експлозии. Това породи опасения, че Молдова може да бъде въвлечена във войната на Русия. Няколко руски държавни служители са се изказвали за завземане на достатъчно територия в Южна Украйна, за да се свържат контролираните от Русия райони с Приднестровието.

Директорът на Службата за разузнаване и сигурност на Молдова Александру Мустяца изказа опасенията си в интервю за молдовската обществена телевизия през декември. Мустяца заяви, че целта на Русия да направи сухопътна връзка до Приднестровието е валидна и към момента, а нова офанзива на Руската федерация в тази посока може да бъде проведена през 2023 г. Мустяца допълни обаче, че това ще зависи от развоя на войната в Украйна.

През лятото, след като Молдова получи статут на кандидат за членство в ЕС, външният министър на непризнатото Приднестровие заяви, че там са решени да постигнат независимост и да се обединят с Русия, предаде Асошиейтед прес. Виталий Игнатиев заяви на пресконференция в Москва, че „Молдова е преминала несъмнен Рубикон" с кандидатстването за членство в ЕС. „Това сложи край на въпроса за изграждане на политически отношения в рамките на определени общи пространства, защото това решение беше взето единствено от молдовското ръководство. Никой не може да говори от наше име“, каза Игнатиев.

По думите му Приднестровието ще преследва целите, определени на референдум от 2006 г.: „Независимо развитие на Приднестровието и последващо свободно влизане в Руската федерация“.

В Приднестровието се намират около 2000 руски войници. Повечето от тях охраняват склад за муниции в Кобасна, който е най-големият в Източна Европа. Сепаратистите имат и собствени въоръжени сили, наброяващи между 4000 и 7500 души, но не е ясно доколко са боеспособни и екипирани.

В светлината на развитията в региона Молдова реши да предприеме мерки за своята защита. Председателят на молдовския парламент Игор Гросу заяви неотдавна в Букурещ, че бюджетът за отбрана е удвоен въпреки неутралитета, записан в конституцията.

Бившият министър на отбраната на Молдова Александру Фленкя коментира, че именно поради статута на неутралитет и поради липса на средства, Молдова никога не е отделяла много средства за отбрана.

След промяната в средата на сигурност бюджетът на молдовската армия за тази година бе увеличен с 68% в сравнение с 2022 г. Въпреки това той възлиза на едва 0,55% от брутния вътрешен продукт (БВП). Активният военен персонал е около 5000 души, а резервистите са около 60 хил. души.

Молдова обаче е опасно близо до конфликта в Украйна. Преди десетина дни в северната част на страната за трети път паднаха отломки от ракети. Нападенията срещу енергийната инфраструктура на Украйна оставиха без ток и Молдова.

Като цяло Мая Санду смята, че страната ѝ остава много „уязвима" и е обект на руска хибридна война чрез пропаганда и дезинформация.

Миналата година Молдова свали временно от ефир шест телевизионни канала заради „невярна информация" за страната и за войната в Украйна. Каналите, които излъчваха както на румънски, така и на руски език, са тясно свързани с политика и бизнесмен Илан Шор, който избяга през 2019 г. в Израел след избирането на Санду.

От миналата есен насам Молдова е подложена на безпрецедентна вълна от кибератаки, посочи и председателят на молдовския парламент Игор Гросу.

Президентът на Молдова смята, че страната й е пощадена засега от военна заплаха, „благодарение на смелостта и издръжливостта на украинците“.

В предупрежденията си към Молдова в Telegram руският сенатор Андрей Климов, който е и заместник-председател на Комитета по международни въпроси на Съвета на Руската федерация, твърди, че броят на загиналите в Украйна е колкото населението на Молдова (2,6 млн. души към 1 януари 2022 г., по данни на молдовския статистически институт). Климов изпрати по-рано още една завоалирана заплаха: "Нацизмът и неонацизмът процъфтяват не само в Украйна, а темата за денацификацията не се ограничава само до територията на тази страна", заяви сенаторът и подчерта, че „денацификацията“ може да се постигне чрез различни методи, а не само с помощта на „военна операция“.