Работодатели: Проектите в енергийната стратегия са заредени с огромен корупционен потенциал

Енергийната стратегия на България е планирана така, че да се правят проекти, които са заредени с огромен корупционен потенциал. Тази критика отправи към управляващите Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) при представяне на приоритетите на работодателските организации (АОБР) за 2023 г.

За пример той даде праговете, утвърдени от Министерския съвет, чрез които трябва да се осигури приходната част на фонда за електроенергийната система. „Тези прагове са високи, за да останат свръхпечалбите в енергетиката и за да могат впоследствие да се крадат“, коментира Велев.

По думите му „стратегията не става за нищо“, защото е сбор от различни проекти, като само някои от тях са алтернативни. „В енергийната стратегия не е даден баланс на производство и потребление – нито денонощен, нито седмичен, нито сезонен, нито годишен“, посочи Велев и съобщи, че днес предстои среща с министъра на енергетиката Росен Христов, на която работодателските организации ще повдигнат въпроса за представената енергийна стратегия на служебното правителство.

Енергийна стратегия без работодатели

Васил Велев смята, че България има шанс да мине през енергийната криза по-лесно, отколкото другите европейски страни. Той очаква Европа да има недостиг на енергия още дълго време и затова работодателите ще настояват средствата по механизма REPowerEU да се децентрализират и инвестират ефективно и ефикасно в зелен и цифров преход, който би повишил конкурентоспособността на бизнеса и хората.

Председателят на АИКБ потвърди, че при взаимодействието с международните организации, в които българските работодатели участват, се разбира, че страната ни влиза в противоречие с искането за преразглеждане на Плана за възстановяване и устойчивост. Той се надява, че с нова глава в него може да се коригират само грандоманските проекти, които са заредени с корупционен скандал, защото са „объркани целите“.

Велев отбеляза, че работодателите ще настояват за либерализиране на пазара и потвърди, че съвсем скоро Европейската комисия ще излезе с нова позиция за това.

Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), се надява, че с приоритетите на работодателските организации може да се коригира пазарът на електроенергия на едро в България, но това да става като компенсация, но не и с помощи. „Искаме част от парите, които са иззети заради неправомерно високите цени, да бъдат върнати“, коментира той и подчерта, че при обсъждане на енергийната стратегия не са искани предложения от работодателите.

Що се отнася до изработването на Пътна карта за прехода за климатична неутралност, Иванов настоява да се спазва принципа „Бързай бавно“, за да не се допуснат отново грешки.

Той е категоричен, че в целите на работодателите е производството и съхраняване на енергия за собствено производство, като се оптимизира миксът от домакинства и пазарни участници, а либерализацията се извърши в разумен срок.

Пътят към Шенген, еврозоната и ОИСР

Васил Велев смята, че целевата дата 2026 г. в националните приоритети за присъединяване към ОИСР е изпълнима. Той обаче е на мнение, че намаляват шансовете за присъединяване към еврозоната, като през май ще има по-голяма яснота дали това ще се случи. Той се надява обаче на добри новини за приемането на страната ни в Шенген до края на годината.

Председателят на АИКБ препоръчва с усилията на политическата класа и бизнеса да се възстанови икономическата и ценовата стабилност и да се подобри управлението на дълга. „Не отговаряме на изискванията за еврозоната и трябва да се спре инфлацията, да спре популизмът да се харчат пари, да се правят щедри подаръци“, настоява Велев.

Добри Митрев, председател на управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) също смята, че мерките за ограничаване на инфлацията са наложителни заради приемането на страната ни в еврозоната. „Ако успеем да потиснем ръста до поносими нива, България може да стане пълноправен член на еврозоната“, прогнозира той и свърза това с инвестиции с повече добавена стойност.

Според него трябва да се създаде такава бизнес среда, в която предприемачите да инвестират средства в България, като за това ще помогне Планът за възстановяване и устойчивост, е-услугите и намаляването на административната тежест от 100-те регулаторни режима.

„Настояваме от години за програмно бюджетиране, като парите на ведомствата да се дават само срещу реформи. Искаме запазване на данъчния модел въпреки всички политически харчове. Не знам дали българските граждани искат да им се увеличи данъчната и осигурителна тежест“, риторично попита той заради прекомерното разходване на публични средства след популистки ходове.

Решения в социалната политика

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата и ротационен председател на АОБР за 2023 година, очерта някои от целите на работодателите за тази година. Той заяви, че в последните години има диалогичност между образование и бизнес, но иска да се обърне повече внимание на образованието, в което приоритет е обучението на възрастните. Симеонов настоява и за по-добра координация на училища и фирми при професионалната реализация на учениците. И подчерта, че обучението на чуждестранните студенти е капитал и решение за пазара на труда.

Според него за трайно неработещите трябва да има принудителни мерки, за да се ограничи получаването на помощи, като подчерта, че това зависи от общините.

Според Васил Велев продължават грешните послания при провеждане на политиката на доходите. „Няма нужда да се образовате и квалифицирате, ние ще ви осигурим помощи, коментира той водената политика, която е прехвърлена и в пенсионния модел с уеднаквяване на пенсиите. – Синдикатите излъгаха политиците с грешна политика, която води до упадане на нравите, демотивира хората да полагат качествен труд. Както половината пенсионери ще получават еднакви пенсии, така работниците ще получават еднакви заплати.“

Що се отнася до професионалните безработни, които източват фондовете, той е убеден, че те ще продължават да тежат на обществото.