Геополитиката заплашва да разруши света, създаден от Давос

Класическият роман на Томас Ман “Вълшебната планина“ (1924 г.), чието действие се развива в швейцарския зимен курорт Давос на фона на пандемия и задаваща се световна война, излиза преди почти век, но докато делегатите на форума се събират отново в Давос тази година, светът на Ман се усеща като неприятно близък до нашия. Страхът, който преследва форума, е, че един дълъг период на мир, просперитет и глобална икономическа интеграция може да е към края си - точно както е било през 1914 г., пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахмън.

Тазгодишното мото на Давос е „Сътрудничество в един фрагментиран свят“. Тази фрагментация започна с Covid-19 - с неговите блокади, затворени граници и нарушени вериги за доставки. Така че Световният икономически форум през 2023 г. - първият, който ще се проведе на обичайното си място от началото на пандемията - може да се разглежда като сигнал за връщане към нормалността. Но внезапното изоставяне от Китай на политиката му за нулев Covid породи опасения, че може да се появи нова вълна от варианти на вируса.

И дори ако бъде избегната нова фаза на пандемията, Covid остави своя отпечатък върху начина, по който правителствата и бизнесът мислят за глобализацията. Представата, че стоките и суровините винаги могат лесно да се доставят по целия свят, бе разбита.

Бизнесът премина от стратегии за веригите за доставки от типа „точно навреме“ към вида „за всеки случай“. Възможни са още глобални извънредни ситуации в здравеопазването. Други сценарии - някога смятани за далечни евентуалности – сега са с по-голям фокус. Екстремните климатични явления стават все по-чести, което повдига въпроси за продоволствената сигурност и пътуванията. Кибератаките, от страна на държави или престъпници, заплашват инфраструктурата, на която се гради съвременната икономика.

Често подтиквани от правителствата, фирмите трябва да променят начина си на работа. Не е разумно да разчитате на сложни вериги за доставки, уязвими на болести, войни или други извънредни ситуации. Компании като Apple - които се хвалеха с продукти, "проектирани в Калифорния и сглобени в Китай" - трябва да диверсифицират производството си. Apple произвежда все повече в Индия и Виетнам.

Усилията на някои западни компании да намалят зависимостта си от Китай бяха предизвикани от пандемията, но оттогава се ускориха поради повишеното осъзнаване на геополитическия риск - известен още като война.

Нахлуването на Русия в Украйна миналата година показа, че немислимото може да се случи. Най-голямата война в Европа от 1945 г. насам се води на по-малко от хиляда мили от луксозните хотели в Давос.

Тъй като конфликтът в Украйна все още бушува, рискът от ескалация остава висок. Ядрената война е най-страшното потенциално развитие - и това, което тревожи Белия дом от избухването на боевете миналия февруари. Дори ако използването на ядрени оръжия бъде избегнато, опасността от разширяване на конфликта остава, тъй като НАТО изпраща модерни оръжия в Украйна, а Иран доставя на Русия военни дронове.

Конфликтът показа как войната може да прекъсне икономическите връзки, върху които е изградена глобализацията. ЕС драстично намалява вноса на руска енергия - подхранвайки инфлацията в Европа и заплашвайки да направи някои отрасли неконкурентоспособни. Русия и Украйна също така са важни доставчици на зърно за световните пазари. Войната повиши цените на храните и заплаши да тласне милиони хора към глад.

Политици и индустриалци сканират хоризонта за следващата голяма геополитическа заплаха. Мнозина се съсредоточиха върху Тайван, който произвежда 90 процента от авангардните полупроводници в света. Китайска инвазия в Тайван може да затвори TSMC, най-важния производител на полупроводници, с опустошителни резултати за световната икономика.

Дори геополитическите напрежения, които не стигнаха до война, пречат на международната търговия. Все по-предпазливото отношение на САЩ към Китай накара администрацията на Байдън рязко да ограничи износа на чувствителни технологии за там. Това засяга не само американски компании, но и чуждестранни технологични гиганти, като южнокорейския Samsung, които използват американски технологии.

Политическите лидери, особено на запад, трябва да се притесняват и от вътрешния натиск от страна на популистите. Мнозина от тях превърнаха форума в символ на неравенството и безродния международен капитализъм.

През последните години Давос си навлече гнева на антиваксъри, скептици по отношение на климатичните промени, религиозни фанатици и твърди националисти. Форумът присъства в редица теории на конспирацията. В периферни части на интернет форумът беше обвинен, че използва пандемията, за да си осигури контрол върху световната икономика.

И без подобни теории идеята, че Давос е малко токсичен, придобива сила. Президентът на САЩ Джо Байдън, решен да се представи като защитник на обикновените работещи американци, едва ли ще рискува да се появи в Давос - за разлика от Доналд Тръмп, който обичаше да се отърква със събралите се изпълнителни директори.

Дори консервативни и центристки лидери в Европа може да размислят дали да присъстват.

На президента на Франция Еманюел Макрон, защитник на глобализацията, който преди е говорил в Давос, му предстои да прокара чувствителна вътрешна пенсионна реформа, така че може да реши, че сега не е подходящият момент да присъства на форума. Като нов британски министър-председател и такъв с финансов бекграунд, от Риши Сунак би трябвало се очаква да се възползва от възможността да ухажва най-влиятелните главни изпълнителни директори в света. Но Обединеното кралство е изправено пред вълна от стачки, така че и той вероятно ще реши, че е разумно да пропусне Давос тази година.

Онези световни лидери, които ще присъстват, може би е добре да се качат на лифта до хотел Шацалп, който е прототипа на санаториума във “Вълшебната планина” на Ман. Гледката от хотела е най-добрата в Давос – би могла да предложи възможност за спокоен размисъл относно това как да предотвратим ново поглъщане на световната икономика от пандемия и война.