Десницата по света е пред дилема – съюз с крайнодесните или изборна загуба

Когато републиканците в САЩ прекараха четири дни в битка помежду си за избора на председател на Камарата на представителите, дори толкова опитен баснословец като новоизбрания конгресмен Джордж Сантос беше чут да мърмори, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър.

Случилото се в Конгреса е просто олицетворение на това, което се случва с десните партии на запад. Те се разкъсват между две противоположни десни крила. В повечето страни противоборството е между традиционната и крайната десница, а в САЩ – между крайната и радикалната десница, но навсякъде десните коалиции се разпадат. В петте най-големи западноевропейски държави, седемте най-големи в Латинска Америка и САЩ, Канада и Австралия, само една традиционна дясноцентристка партия е на власт: британските консерватори, които са изправени пред електорална катастрофа през следващата година. Въпреки всички приказки за предполагаемата смърт на социалдемократическите партии, лявоцентристите печелят.

Алиансът между консерватори и крайнодесни бе представен от швейцарския драматург Макс Фриш в неговата пиеса от 1953 г. „Бидерман и подпалвачите“. Бидерман е изявен бизнесмен, производител на балсам за коса, когато един ден кани двама подпалвачи в скъпия си дом. Очаквано, те в крайна сметка го изгарят. Това беше пост-хитлеровата метафора на Фриш за онова, което се случва, когато консерваторите се заблуждават, че могат да контролират крайната десница.

Днешните „подпалвачи“ атакуват институции като парламента, съдебната система и корпорациите. Те потискат правото на глас, водят културни войни, флиртуват с Путин, крещят „фалшиви новини“ и „палят пожари“ като Brexit. Те са всичко друго, но не и „консервативни“. И все пак, когато „подпалвачите“ се появиха за първи път, консерваторите на Бидерман ги приеха като добре дошли в домовете си. Заедно двете десни течения нанесоха големи щети: през 2016 г. съюзът между „домакини“ и „подпалвачи“ доведе до Brexit и президентството на Доналд Тръмп.

Семейство Бидерман постепенно откриват, че новите им приятели не споделят техните интереси. Борис Джонсън, чийто гений се състоеше в това, че се харесваше както на „домакините“, така и на „подпалвачите“, каза „Майната му на бизнеса“, а след това показа, че му пука за него с търговската си сделка с ЕС. Тръмп намали данъците, но след това насърчи тълпата да щурмува Конгреса.

Дясноцентристките избиратели все още се привличат непропорционално от по-богатите класи, пишат Тим Бейл и Кристобал Калтвасер в книгата си „Яхване на популистката вълна: Кризата в традиционната европейска десница“. Тези хора ценят „домовете си“ и своите „компании за балсам за коса“. Те не искат да отстранят върхушката. Те са върхушката. Преди 2016 г. те подкрепяха партии, които бяха „лоялни към политическата система“, вместо да искат да я унищожат, пишат Бейл и Калтвасер. Семейство Бидерман споделят малко неща с подпалвачите извън отвращението към имигрантите и страхът от това, което наричат „събуждане“.

Сега дясноцентристките партии са изправени пред дилема: да се съюзят с „подпалвачите“ или да губят избори. Сами те са слаби. Старата консервативна рецепта за малката държава загуби привлекателност в ерата на пандемия, война и енергийна криза. Междувременно гей браковете изместиха техните морални кодекси. Германските християндемократи, които бяха на власт през 32 от последните 39 години, загубиха от социалдемократите през 2021 г. На последните избори във Франция дясноцентристката Les Républicains спечели едва 4,8 процента. В Италия Силвио Берлускони изпадна до младши партньор на бившите си младши партньори от крайната десница. Във Великобритания намаленията на данъците за богатите на Лиз Тръс (бившата премиерка, подала скоропостижно оставка – бел. прев.) – традиционно консервативно предложение – бяха забележително непопулярни. Испанската дясноцентристка Народна партия вероятно може да спечели следващите избори само в коалиция с „подпалвачите“ от Vox.

Някои дясноцентристки партии следват американските републиканци в похода им вдясно. Ерик Сиоти, последният лидер на френските републиканци, изглежда възнамерява да превърне партията в третата крайнодясна в страната. Но дори гласовете за „подпалвачите“ в момента да изглеждат повече от тези на Бидерман, те рядко са достатъчно, за да вземат властта. Десните загубиха избори, които можеха да спечелят, в Чили, САЩ и Бразилия, до голяма степен защото техните кандидати, Хосе Антонио Каст, Тръмп и Жаир Болсонаро, бяха прекалено „подпалвачески“.

Алтернативно, дясноцентристите могат да се върнат в центъра. Това изглежда е стратегията на министър-председателя на Обединеното кралство Риши Сунак: да се държи добре с Европа, в идеалния случай без да разстройва „подпалвачите“. Италианският премиер Джорджия Мелони, възпитана в традицията на „подпалвачите“, се опитва да направи нещо подобно. Но докато обмислят придвижване към центъра, те виждат, че техните умерено леви опоненти вече са заели мястото. Американският президент Джо Байдън, френският държавен глава Еманюел Макрон (който е бивши министър на Социалистическата партия), германският канцлер Олаф Шолц и лидерът на британските лейбъристи Киър Стармър схванаха очевидната истина: опразненият център предлага най-лесния път към властта.