Британската политика все още страда от дългосрочен полулизъм

За тези, които предпочитат политическите им лидери да са сериозни и управленски настроени, 2023 г. започна добре. Следващите избори във Великобритания вероятно ще се оспорват между две фигури (Риши Сунак и Киър Стармър – бел. прев.), които няма да опозорят поста на министър-председателя. Но колкото и да е окуражаващо това след популистките междинни периоди, други неща ще отнемат повече време, за да излязат от системата, пише главният вътрешнополитически коментатор на Financial Times Робърт Шримзли.

Има две основни черти на популистката политика. Първата включва използването на езика на елитите, за да се настрои обществото срещу институции, които биха могли да ограничат властта на правителството. Втората е отказът в стил „и вълкът сит, и агнето цяло“ да се признае, че сложните проблеми почти винаги включват неудобни компромиси. Първата отслабва при премиера Риши Сунак. Относно втората обаче Обединеното кралство все още страда от това, което може да се нарече „дългосрочен популизъм“.

Симптомите за това могат да се видят при Brexit, където и лейбъристите, и консерваторите имат личен интерес да отричат или подценяват неблагоприятните му икономически ефекти. За торите - защото това е тяхната водеща политика, а за лейбъристите - защото подчертаването на проблемите насочва вниманието към техните ограничени решения.

Дългосрочният популизъм е по-остър, когато става дума за фискалната политика, тъй като британската политика е загубила способността си да се оправя при липсата на пари. На едро и Сунак, и Киър Стармър (лидерът на лейбъристите – бел. прев.) говорят за трудни избори, но реалността е по-нюансирана. Техните призиви за сдържаност са по-скоро разговори със собствените им партии, отколкото с избирателите. Сунак иска неговата партия да изчака за намаляването на данъците, докато Стармър подготвя активисти за отстъпление от предишни обещания.

И двете страни са преследвани от погрешни стъпки. Лейбъристите постоянно се страхуват от репутацията си на повишаващи данъците. Торите са преследвани от политиките на строги икономии на Дейвид Камерън и Джордж Озбърн, чиито продължителност и мащаб задвижиха както Брекзит, така и левия популизъм на Джеръми Корбин (лидер на лейбъристите в периода 2015-2020 г. – бел. прев.) Обещанията за обръщане на най-лошите въздействия на тези политики бяха централни за предизборната платформа на Борис Джонсън през 2019 г. Но огромните разходи за пандемията и пакета от енергийни помощи изместиха другите ангажименти и наложиха повишаване на данъците в момент, когато икономиката беше в застой. Инфлацията подкопава усилията за възстановяване на реалните разходи за обществени услуги.

Торите отчаяно искат да намалят данъците, но се страхуват от всичко, което изглежда като повторение на строгите икономии. Сунак, честно казано, е противовес на мирогледа за сития вълк и цялото агне на Лиз Тръс (подала скоропостижно оставка от премиерския пост – бел. прев.), която реши тази дилема, като взе заеми, за да намали данъците. Но той отлага големите съкращения на разходите до след идните избори, като същевременно се надява да намали данъците преди тях.

Никъде тази борба с компромисите не е по-очевидна, отколкото в здравеопазването. Нито една от страните не желае да приеме трудната истина, че дори с така необходимите реформи, здравното осигуряване, нужно на една застаряваща нация, изисква инвестиции, не на последно място в социални грижи за възрастни, разчитатащи на разходите на местните власти, които са хронично недофинансирани. Бюджетите на Националната здравна служба (NHS) бяха защитени и нараснаха, но пандемията изложи на показ почти десетилетието на свиващ се капацитет и стагнация на заплатите. И все пак единственото намаляване на данъците на Тръс, което Сунак запази, беше отменянето на новия данък за здравеопазване и социални грижи.

Парите сами по себе си не са решението, но партиите не могат да се преструват, че това изобщо не е проблем. Лидерите избягват откровени разговори с обществеността относно приоритетите за разходите на NHS и как се плаща за здравните грижи, които изискваме, било то чрез други модели на финансиране, по-високи данъци или допълнителни такси. Впечатляващият здравен говорител на лейбъристите Уес Стрийтинг изпреварва министрите в настояването за реформи, като например финансирането на услугите на личните лекари. Но изглежда, че лейбъристите се надяват, че могат да проведат кампания с наратива за разбитата Великобритания, като същевременно използват говоренето за реформи, за да избегнат трудни въпроси относно разходите.

Икономическият растеж ще реши този проблем, но нито една от страните не предлага убедителен дългосрочен план за него, като това заедно с Брекзит обезсърчава частните инвестиции. Консерваторите проповядват мерки от страна на предлагането, но те биват лимитирани поради липса на средства или, в случая на планирането на реформи за стимулиране на жилищното строителство, вътрешна опозиция срещу друг нежелан компромис. По същия начин ограничените финанси подхранват мисленето в краткосрочен план, което отлага решенията.

Така че изборът на Обединеното кралство е между двама управленчески лидери, които по същество предлагат своя собствена актуализация на манифеста на Джонсън от 2019 г. Единият обещава по-ниски данъци, без да навреди на обществените услуги, а другият - по-добри услуги само с незначителни увеличения на данъците. И двете страни искат да обсебят проблема, но не са склонни да обсъждат истинските решения, предпочитайки да се съсредоточат върху „безболезнени“ спестявания, като съкращаване на бюрокрацията, или данъчни мерки „без жертви“, като налози върху чужденците.

Така че във време на фискален натиск и двете страни ще се ориентират по подразбиране към кампании, основани на ценности и политики с ниски разходи. За консерваторите това означава проблеми като имиграцията. За лейбъристите това ще означава подчертаване на мащабната им (и вече остойностена) зелена програма и по-евтини водещи планове, като подобрени права на работниците и демократично обновление.

Разговаряйки със своя кабинет в сянка Стармър наскоро подчерта, че платформата на партията трябва да бъде лансирана като 10-годишна мисия. Само със сигурен първи мандат лейбъристите ще могат свободно да представят аргументите за по-дългосрочната си визия. Това е рамката на политиката в ерата на ограничени ресурси. Политическите партии поддържат илюзията за решения без компромиси, докато търсят скрити приходи, например чрез замразяване на данъчни облекчения. Без желание да говорят открито за възможните избори, те се люшкат от едно временно решение към следващо.

И Сунак, и Стармър виждат опасностите от дългосрочния популизъм и необходимостта да се изправят пред трудни решения. Но те също така познават привлекателността му и няма да се чувстват в безопасност, ако са твърде открити с избирателите, докато не се уверят, че Обединеното кралство наистина е надвило вируса.