Байдън върви по стъпките на велики американски президенти

Какво е необходимо, за да бъде един президент на САЩ велик, се пита главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Лидерите, които демократите поставят на пиедестал, имат поразително сходни характеристики. Франклин Делано Рузвелт, Джон Кенеди и Барак Обама бяха брилянтни оратори с образование от Харвард и аристократично поведение.

Вицепрезидентите, които те избраха, също имаха много общи неща. Хари Труман, Линдън Джонсън и Джо Байдън направиха кариерите си в Сената и им липсваше харизмата и бръшляновия блясък (лигата на водещите университети в САЩ – бел. прев.) на президентите, за които работеха. Като вицепрезиденти и тримата понякога бяха третирани с едва прикрито презрение от служителите на Рузвелт, Кенеди и Обама.

Но самите Труман и Джонсън също станаха велики президенти. Сега Байдън показва всички признаци, че върви по стъпките им.

Въпреки крехкото мнозинство в Конгреса след изборите през 2020 г., Байдън натрупа страхотна статистика по отношение на вътрешното законодателство. Първите му две години са точно описани от The Atlantic като „едни от най-продуктивните за президент през последния половин век“.

Подобно на Джонсън и Труман, годините на Байдън в Сената му дадоха опит за това как да прокара законодателство. Администрацията му прие двупартиен закон за инфраструктурата на стойност 1 трилион долара, както и най-големия пакет от мерки за климата в историята на САЩ, включени в подвеждащо звучащия Закон за намаляване на инфлацията.

Байдън също така прие важни реформи в здравеопазването, както и Закона за чиповете с цел стимулиране на вътрешното производство на полупроводници. Имаше известно затягане на законодателството за контрол върху оръжията, напредък в опрощаването на студентските заеми и милиарди долари помощ за Украйна.

Провалът с изтеглянето от Афганистан даде на Байдън ужасен външнополитически старт. Но през миналата година ефективната и навременна подкрепа на неговата администрация за Украйна възстанови репутацията на Америка откъм сила и компетентност на международната арена.

Героичната съпротива на правителството на Зеленски не би била толкова успешна без помощта на американското оръжие и разузнаване. След щетите от годините на Тръмп, представата за САЩ като „лидер на свободния свят“ отново е актуална.

Величието на един президент се определя отчасти от мащаба на предизвикателствата, които преодолява. Рузвелт преведе Америка през Голямата депресия и Втората световна война. Труман се справи с края на този конфликт и с началото на Студената война. На фона на сътресенията през 60-те години Джонсън изигра незаменима роля в битката за граждански права.

Предизвикателствата, пред които е изправен Байдън, също са епохални. Доналд Тръмп беше безпрецедентно предизвикателство към американската демокрация. Метежът срещу Конгреса през януари 2021 г. беше опасен момент в историята на САЩ. Авторитаризмът беше на поход в чужбина, когато Байдън встъпи в длъжност, като броят на демокрациите по света постоянно намаляваше.

Както Байдън изясни в речта си при встъпването в длъжност през 2021 г., той виждаше тясна връзка между борбата за демокрация у дома и в чужбина. Две години след поемането на поста тези битки вървят много по-добре, отколкото мнозина смееха да се надяват, когато той положи клетва.

Най-важното вътрешнополитическо постижение на Байдън си остава самата победа над Тръмп на президентските избори през 2020 г. Като президент, той се възползва от нея. Демократите надминаха очакванията на междинните избори, като задържаха Сената и едва загубиха Камарата на представителите. Деморализираните републиканци сега се обръщат едни срещу други, докато демократите на Байдън се оказват изненадващо дисциплинирани и обединени. Тръмп никога не трябва да бъде отписван, но шансовете той да се върне в Белия дом през 2024 г. изглежда намаляват.

Тъй като републиканците контролират Камарата, Байдън може скоро да се изправи пред опит за импийчмънт, воден от все по-обърканата крайна десница на тази партия. Но всякакви подобни усилия са обречени на провал и може дори да му помогнат. Неговата способност да бъде разумен, прагматичен и спокоен в епохата на бушуваща партизанщина е значителен политически актив. Рейтингът на одобрение на Байдън е под 50 процента, но е сравними с тези на Рейгън и Обама на подобен етап от техните президентства.

Въпреки успехите си Байдън все още често е обявяван за негоден да ръководи, или дори за грохнал, от републиканската десница. Дори членовете на собствената му администрация понякога говорят за него като за леко разхвърлян стар чичо.

Но не е нещо ново Байдън да бъде подценяван. Случвало се е през цялата му кариера - в Сената, като вицепрезидент, като кандидат за президент и сега като държавен глава. Реалността е, че у дома и в чужбина той вече е страховит успешен лидер.

Сега широко се предполага, че Байдън ще се кандидатира за преизбиране през 2024 г. Дори някои от неговите поддръжници се чувстват некомфортно с това, като се има предвид, че той вече изглежда и звучи като за възрастта си и ще бъде на 82 години в началото на втория си мандат.

Но ефективността на Байдън като президент произтича до голяма степен от неговата рейгънистка способност да определя ясна посока на политиката и след това да делегира. Демократите от Капитолия свършиха тежката работа, за да прокарат законодателството през Конгреса. Службата за национална сигурност на президента организира политиката за Украйна. Байдън е председателствал заседанията, но не се е опитвал да управлява в детайли.

Вторият мандат може да изглежда като нещо твърде амбициозно, но през цялата си политическа кариера Байдън е показвал способност да изненадва и обърква критиците си. Не залагайте, че той няма да го направи отново.