Централните банки трябва да поддържат правилния тип доверие в себе си

Защо на Федералния резерв на САЩ му е толкова трудно да убеди пазара, че е сериозен, когато става дума ненамаляване на лихвите? Протоколът от заседанието му през декември ясно посочва: „Никой от участниците не очакваше, че би било подходящо да започне намаляване на основната лихва през 2023 г.“ И все пак това ястребово изявление не направи много, за да промени пазарните очаквания, правейки работата на Фед по забавяне на икономиката по-трудна, пише за Financial Times Рагурам Раджан, професор по финанси в Чикагския университет и бивш централен банкер.

Изявленията на централните банки имат влияние, защото хората все още вярват, че институциите ще направят това, което казват. И такова доверие се печели чрез смесица от репутация (на гълъби, или на ястреби), минали действия, инструменти и рамки, в които работят. За съжаление видът доверие, необходим за изход от режима на прекалено ниска инфлация, който имахме доскоро, е различен от този, необходим за ограничаване на високата инфлация, която имаме сега. И по самата си природа доверието не се променя рязко.

Традиционно централните банки се борят с високата инфлация. Държавните разходи обикновено стимулират прекомерно икономиката, за да се генерира растеж. Централните банки подпомагаха и подтикваха това не само като поддържаха ниски лихви, но и като финансираха държавните разходи. В този процес те успяха да подхранят инфлацията, която навреди на растежа, след като се беше вкоренила. Тогава, може би учейки се от Фед при Пол Волкър, държавите решиха, че е по-добре да имат независима технократска централна банка, задължена да държи инфлацията под контрол чрез рамка за таргетирането ѝ. И така банките си спечелиха доверие на борци с инфлацията.

Но след световната финансова криза инфлацията спадна твърде много, поставяйки предизвикателството да бъде тласната обратно нагоре. За да стимулират инфлацията, централните банки трябваше да изградят нов вид доверие. По израза на икономиста Пол Кругман, те трябваше „достоверно да обещаят, че ще бъдат безотговорни“, когато виждат инфлация, като се ангажираха да я сдържат, вместо да се борят яростно с нея.

Така централните банки прегърнаха нов набор от инструменти. Количественото облекчаване, например, при което банката обявява, че ще купува държавни облигации за продължителен период, работеше отчасти чрез ангажиране на банката да не повишава лихвените проценти, докато не стигне до края на обявената си програма за закупуване. Всъщност това може да е част от причината Фед и Европейската централна банка (ЕЦБ) да се забавят с повишаването на лихвите, когато инфлацията се повиши в края на 2021 г. Централните банки също така действаха по начини, които подкопаха вярата в тяхната решимост да вдигат лихвите, както когато Фед спря повишаването им, след като пазарите започнаха да се сриват в края на 2018 г.

И накрая, централните банки промениха своите рамки, за да вградят толерантност към инфлацията в тях. Ключов елемент от новата рамка на Фед, приета през 2020 г., беше, че той вече няма да действа превантивно за предотвратяване на инфлацията. Старата мантра, че ако се сблъскаш с инфлацията вече си закъснял, беше изоставена.

Макар че нищо от това не беше особено ефективно за повишаване на инфлацията, то може би е насърчило правителствата да харчат повече, знаейки, че централната банка няма да повиши бързо лихвените проценти. Когато пандемията удари, имаше малко ограничения върху държавните разходи, което, заедно с войната в Украйна, ни тласна обратно към режим на висока инфлация. Но централните банки отново се оказват с грешен вид доверие в себе си - а именно, предположението, че ще толерират инфлацията. Нищо чудно, че пазарите продължават да калкулират лихвени понижения от Фед, въпреки че той настоява, че няма да промени сегашната си политика на затягане, докато инфлацията не бъде укротена. Накратко, доверието в централната банка е полезно, само когато е подходящо за инфлационния режим, пред който тя е изправена.

Трябва ли Фед да положи усилия, за да си възвърне доверието като ястреб по отношение на инфлацията? Доверието отнема много време, за да се изгради и режимите на инфлация могат да се сменят отново. Не е немислимо застаряването на населението, ниската имиграция, деглобализацията и забавянето на Китай пак да потопят света в среда с нисък растеж и ниска инфлация.

Въпреки това централните банки вероятно ще бъдат най-ефективни, ако възстановят своя ангажимент за борба с високата инфлация. И ако инфлацията падне твърде ниско, може би трябва да се научим да живеем с нея. Трудно е да се твърди, че цялата монетарна дейност при скорошния режим на ниска инфлация е била ефективна, а и тя изкриви кредита, цените на активите и ликвидността по начини, които ни вредят днес. Но докато ниската инфлация не преминава в бърза дефлационна спирала, централните банки не трябва да се тревожат прекомерно. Вместо това те трябва да прехвърлят тежестта за генериране на устойчив растеж обратно върху правителствата и частния сектор.