Най-важните избори за тази година ще бъдат в Турция

От множеството национални избори с международно значение, които ще се следят тази година, тези в Нигерия, планирани за февруари, ще бъдат най-големите. Тези в Пакистан през октомври пък вероятно ще бъдат най-шумните. Най-важните обаче без съмнение ще се случат на 18 юни, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган ще се опита да продължи властването си над Турция трето десетилетие, пише редакторът на Bloomberg Боби Гош.

Резултатът ще оформи геополитическите и икономическите сметки във Вашингтон и Москва, както и из столиците в Европа, Близкия изток, Централна Азия и Африка.

„Това, което се случва в Турция, просто не остава в Турция“, казва Зия Мерал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute for Defence and Security Studies. “Турция може да е средна сила, но великите сили имат своите залози в изборите ѝ“.

Влиянието на Анкара в световните дела свидетелства за постиженията на Ердоган през дългото му управление. Въпреки това и у дома, и в чужбина, изборните му перспективи предизвикват смесени чувства. А тези, които искат да се махне на 19 юни, не могат да бъдат оптимист за това кой, или какво, ще дойде след това.

Западните лидери с радост биха видели гърба на Ердоган. Той подкопа сигурността на НАТО, придобивайки система за притоворакетна отбрана от Русия, разочарова алианса, блокирайки членството на Швеция и Финландия, непрекъснато заплашва да наводни Европа с бежанци и, през последните месеци, насочи все по-войнствена реторика към Гърция. Отношенията на Анкара с Вашингтон се обтегнаха до степен, до която високопоставени турски лица редовно обвиняват САЩ, че подкрепят преврат срещу Ердоган и в съучастие на терористични групи.

САЩ и Европа биха били по-добре без разрушителното влияние на Ердоган в световните дела, особено докато конфронтацията им с Владимир Путин се засилва. Полезността му като участник в преговорите е ограничена: макар че помогна да се стигне до споразумение, с което да се гарантират непрекъснати потоци от зърно и растително олио от Украйна това лято, Ердоган не е имал възпиращо влияние върху „скъпия си приятел“ Владимир.

Ердоган също няма възпиране. Макар че мнозина във външнополитическите кръгове във Вашингтон и европейските столици се вкопчват в надеждата, че може да бъде привлечен обратно, светогледът на Ердоган е „много по-радикален, отколкото повечето на Запада смятат“, казва политическият анализатор Селим Кору. Амбициите му за непосредствените съседи на Турция, където Анкара има все по-голямо влияние, е не да допълни влиянието на САЩ и Европа, а „да го замени и да го противодейства“, казва Кору.

Ако Ердоган бъде победен, казва Синан Улген, директор на истанбулския мозъчен тръст EDAM, “наследникът му ще трансформира Турция в различен външнополитически актьор, чувстващ се по-удобно с позицията си на западна държава“.

Но дори ако това се случи, никой не трябва да очаква завъртане на 180 градуса. Ердоган имаше 20 години, за да насади в турските институции – правителството, армията, университетите, религиозните институции и медиите – радикалния си светоглед. Ако има нов президент на 19 юни, той ще трябва да разруши зданието, построено от Ердоган. Задачата ще бъде дори по-трудна, тъй като Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган ще остане със значително присъствие в парламента и със сигурност ще се съпротивлява яростно на промяната.

Струва си да си припомним, че на Ердоган му бе нужна по-голямата част от десетилетие, за да подкопае светската държава, изградена от създателя на съвременна Турция Кемал Ататюрк – а партията му ПСР имаше удобни мнозинства в парламента през този период. Един Херкулес може да се препъне пред необходимостта да почисти анадолските конюшни след заминаването му.

Всичко това са предположения, в случай че избирателите прогонят Ердоган, което никак не е сигурно. Турците са на двете крайности по отношение на президента си и политиките му. Проучване от края на октомври на Metropoll показа, че одобрението за Ердоган се е увеличило до 47,6% от около 39% година по-рано. Това би било забележително за всеки лидер, който е бил на власт толкова дълго време, колкото него – в демокрациите настроенията против властта обикновено растат с времето – но е направо учудващо за човек, който ръководи икономически хаос.

Този хаос се дължи основно на него: магическото мислене на Ердоган за лихвените проценти допринесе силно за зашеметяващата инфлация, отслабената лира и анемичните инвестиции. Ето защо други социологически проучвания показват, че повечето турци усещат, че страната им се насочва в грешната посока.

Защо тогава мнозина все още очакват Ердоган да коригира посоката на Турция? Отчасти причината е, защото те не знаят кой ще оспори неговата хватка. Основните опозиционни партии формираха обединен фронт, известен като „Масата на шестимата“, но по-малко от шест месеца преди изборите те все още не са обявили кандидата си за президент. Двамата водещи кандидати са от водещата опозиционна партия Републиканска народна партия (РНП): кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и дългогодишният лидер на партията Кемал Кълъчдароглу.

Лидерът на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу (вляво) и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу (вдясно). Снимка: БГНЕС EPA/SEDAT SUNA

„Масата на шестимата“ бавно представя и ясна стратегия за възстановяване на икономиката на Турция. По-рано този месец РНП най-накрая разкри нещо наподобяващо на програма, но тя бе изпълнена с вятърничави обещания за големи инвестиции и ѝ липсваха подробности. (Най-забележителното нещо за събитието бе присъствието на икономиста от Масачузетския технологичен институт Дарон Аджемоглу. Партията на доброто – една от „Масата на шестимата“, нарежда професора по частен капитал от Wharton Билге Йълмаз сред лидерите си.)

Предпочитаният от Ердоган противник бе бил Кълъчдароглу – донякъде безличен ветеран, който е лидер на РНП от 12 години. Много турски политолози казват, че по-младият, по-харизматичен Имамоглу би бил по-силен противник. Той спечели кметската позиция в Истанбул през 2019 г. с всеобхватна, оптимистична кампания дори след повторно провеждане на изборите заради отказа на Ердоган да приеме резултатите от първия вот.

Президентът и партията му полагат големи усилия, за да държат Имамоглу на разстояние. Миналия месец той бе осъден по незначителното обвинение в обида на изборните служители, но присъдата обедини опозицията зад него и може би е увеличила шансовете му да стане кандидат за президент. „Сега има силен наратив около Имамоглу“, казва Айше Заракол, професор по международни отношения в Университета Кеймбридж. „Инерцията е с него.“ (Изборните правила позволяват на кмета да се кандидатира за президент, докато адвокатите му оспорват присъдата.)

Все още силните резултати на Ердоган в проучванията обаче предполагат, че той може да удържи всеки противник, особено ако икономиката покаже признаци на възстановяване през пролетта. Президентът разчита на инвестиции и банкови депозити от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия и на обещанията на Путин да направи Турция център за износ на руски природен газ, за да вдигне мрака над страната. Ердоган говори и за турските находища на природен газ в Черно море, насърчавайки спекулациите за неочаквани приходи. Миналия месец той обяви увеличение на минималната заплата от 55%, а миналата седмица повиши заплатите и пенсиите на държавните служители.

Освен това той и партията му се позовават на старите страшилища на кюрдския тероризъм и западното коварство, както и на културно-войнствени тропи за опасностите от хомосексуализма за семейството и ислямските ценности. Заплахите към Гърция имат за цел да разпалят националистическия плам.

Тези тактики помогнаха на Ердоган да спечели изборите преди. Може да го направят и този път. Докато турците не отидат до урните, западните лидери ще останат на тръни.