Илюзия ли е връщането на Крим и Донбас под украински контрол?

Като "илюзия" определи възстановяването на Украйна в международно признатите ѝ граници от 1991 година руският министър на външните работи Сергей Лавров в интервю за РИА Новости. Според него е невъзможно, дори и с подкрепата на Запада, руските военни да бъдат изгонени от Крим и Донбас. В Москва разглеждат като неприемлива и идеята да изплатят репарации на Украйна заради войната, както и да бъде създаден трибунал за военни престъпления в Украйна.

По думите на Лавров Русия няма намерение да дискутира с нито една държава мирния план, предложен от украинския президент Володимир Зеленски по време на конференцията на Г-20 в Бали. Руският външен министър присъства лично, когато Киев представи своето предложение за мир, включващо изтеглянето на руските войски от Украйна и гаранции за ядрена и енергийна сигурност, както и че такова нападение няма да бъде повторено. Планът предвижда разговорите за мир да започнат след изтеглянето на руските военни от територията на Украйна, с които двете воюващи страни да намерят начин да живеят един до друг.

Оттогава украинският държавен глава дискутира предложението си с много свои колеги, институции и по време на различни форуми, а световната общност изглежда благосклонна да подкрепи идеята. Дори и държави, които гласуват с "въздържал се" резолюциите срещу Русия в ООН, като например Индия или Бразилия, дават индикации, че имат интерес към плана, споделя в интервю пред украинския журналист Наталия Мосейчук началникът на кабинета на Зеленски Андрий Ермак.

Украйна планира да инициира конференция под егидата на ООН в първите месеци на 2023 година, вероятно през февруари, на която да бъдат дискутирани 10-те мирни точки в плана. Документът е така разработен, че всяка държава може да намери област, в която да бъде лидер - например ядрена или енергийна безопасност, сигурност за доставките на хранителни продукти и т.н., казва Ермак. Според него генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е много активен по отношение на плана на Зеленски за мир. 

Коментарът на Лавров е една от редките официални реакции на Кремъл относно предложението на Украйна. До този момент от изявленията на руския президент Владимир Путин е видно, че Москва не признава властите в Киев за равни и не планира никакви разговори със Зеленски или други представители на украинската държава в този момент. Много често Путин дори отказва да спомене по име своя украински колега, а изявленията му за готовността за преговори са насочени по-скоро към Запада.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също е категоричен, че не може и дума да става за мирен план, без да се вземе предвид окупираните от Москва украински територии. Нещо повече - основният наратив на Кремъл е, че Украйна не желае да преговаря за мир, но руските покани за преговори включват единствено признаването на руските условия, по които двете страни нямат допирни точки.

Дори и най-големите приятели на Русия днес отказват да признаят анексирането на четирите украински области - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. До този момент само Северна Корея и Русия ги признават за руска територия, преди дни Путин призна колко е трудно положението за руските военни в този регион. Колкото до Крим Западът започна със санкциите си срещу Москва още през 2014 година, когато Москва присъедини полуострова към своята територия, но и реакцията не беше особено активна. Сега все повече страни се убеждават, че още тогава Русия е планирала своята "военна операция" и изглежда вече са готови на по-рязък отговор.

Украйна успява да си върне част от превзетите от февруари насам територии, като най-голямата победа до този момент е връщането на контрола над Херсон - единственият областен град, превзет от руснаците от началото на войната. Но битката по над 1000-километровата фронтова линия е в тупик, коментира началникът на украинското военно разузнаване Кирил Буданов пред ВВС.

В момента нито Русия, нито Украйна може да направи съществен напредък, посочва той и допълва, че украинските военни все още нямат достатъчно въоръжение, за да напреднат. Заради големите загуби пък руските военни вероятно ще обявят още една вълна за мобилизация.

Буданов е един от най-големите оптимисти, че Украйна ще си върне контрола над Крим до лятото на 2023 година. Той коментира още, че през 2023 година Русия ще продължи със своите масови ракетни обстрели, но ще очаква още подкрепа от Иран - за доставката и на ракети, и на дронове. 

На 29 декември руските военни извършиха и 10-та си масова ракетна стрелба над Украйна, като тя се определя като една от най-тежките с 69 изстреляни ракети, включително и С300, а от тях са свалени 54, съобщава Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна в своя профил във Facebook. Първоначалните съобщения бяха за 120 ракети, но реално това е бил капацитетът на ракетоносачите - кораби и самолети, които са участвали в операцията. Изстреляни са обаче по-малко, а сред свалените са ракети "Калибър", Х555 и Х101. 

Властите в Украйна съобщават за нови попадения на енергийната инфраструктура в Киев и централните части. 90% от територията на Лвов са без електрозахранване. Има данни за нови атаки с дронове над руската военна база "Енгелс", в която се позиционира авиация, участваща в ударите над Украйна, както и в Брянска област (Русия).

Късно снощи имаше и атака с дронове по енергийната мрежа на Украйна, като от ВСУ съобщават за свалени 11 от 13 изстреляни дрона в Харковска област.