Приоритетите на шведското председателство на Съвета на ЕС: Украйна, миграция, бюджет, енергетика

Швеция поема ротационното председателство на Европейския съюз (ЕС) през първата половина на 2023 г.

Стокхолм се изправя пред сериозно законодателно предизвикателство, тъй като COVID и войната в Украйна забавиха законодателния график и той в момента е претоварен, пише Politico.

За да имат някаква надежда да прокарат оставащите досиета преди изборите през 2024 г., шведите ще трябва да работят по-усилено или рискуват да оставят невероятно голяма купчина недовършени дела, с които Испания и Белгия да се справят.

Присъствието на крайнодесните Шведски демократи в новото коалиционно правителство също ще окаже влияние върху начина, по който страната ще подходи към ръководната си роля в Съвета на ЕС. Ето какви са приоритетите на шведското председателство.

Подкрепа за Украйна

Докато Швеция се готви да поеме управлението на Съвета, един геополитически въпрос ще доминира шестмесечния ѝ престой начело: Украйна. Войната ще е ключов фактор при вземането на решения в ЕС и през 2023 г. - от външната политика и политиката на сигурност до енергетиката и селското стопанство.

„Агресията на Русия срещу Украйна ще бъде на върха на дневния ред на нашето председателство“, каза външният министър на Швеция Тобиас Билстрьом пред FT през ноември. „Готови сме да предоставим колкото се може повече политическа, финансова, военна и хуманитарна подкрепа за Украйна, докато е необходимо“, допълни той в интервюто.

Въпреки че технически Европейската служба за външна дейност и нейният ръководител Жозеп Борел поемат водещата роля по въпросите на външната политика, шведското председателство ще играе ключова роля. По-конкретно, Швеция ще бъде натоварена със задачата да постигне споразумение за бъдещи пакети от санкции срещу Русия (Европейската комисия потвърди, че подготовката за следващия пакет санкции е в ход). Всички по-нататъшни действия по отношение на енергийните мерки, като контрол на цените или общи обществени поръчки за енергия, също ще изпитат единството на Съвета.

Със задълбочаването на икономическата болка от войната споразуменията ще бъдат по-трудни за постигане. Полша и балтийските страни настояват за по-силен отговор на руската агресия в Украйна, като по-строги санкции и повече военна помощ. Страните от западната и южната част на блока ще искат да гарантират, че новите мерки няма да засегнат твърде силно интересите им. Швеция е изправена пред трудна задача да постигне споразумение - особено ако Унгария продължи да играе блокираща роля.

В центъра на вниманието ще бъде и втората среща на Европейската политическа общност, планирана да се проведе в Молдова през април, където въпросът за разширяването и амбициите за присъединяване на Украйна ще се върнат на преден план.

Като се има предвид какъв е залогът, ще има силен импулс за демонстриране на единство. Дяволът обаче пак е в детайлите и ключовият въпрос е доколко всички нови мерки, включително санкции, ще бъдат разводнени, за да се постигне консенсус.

Напредък в реформата на политиките за убежището

Новият пакт за миграцията и убежището е проблем за много страни в ЕС. Блокът не успява да реформира правилата за убежище след миграционната криза от 2015-2016 г. Тази неспособност за намиране на консенсус превърна миграцията в ахилесовата пета на ЕС и го изложи на опасност от изнудване от автократи като Александър Лукашенко от Беларус.

Актуално състояние: През септември 2020 г. Комисията представи ново предложение за реформа на убежището в ЕС, наречено Пакт за миграцията. Въпреки липсата на значителен напредък досега, има надежди, че шведското председателство може да направи крачка към затваряне на досието до края на този законодателен мандат през 2024 г.

Комисарят, отговарящ за миграцията, е Илва Йохансон, шведски социалдемократ. Швеция има и едно от най-високите съотношения в Европа на търсещи убежище на глава от населението. Тези надежди се помрачиха заради новото дясноцентристко правителство, което зависи от подкрепата на антиимиграционната партия Шведски демократи.

Позициите по въпросите на миграцията остават малко или много непроменени от началото на дискусиите по новата рамка преди 7 години. Държавите на юг, където повечето мигранти пристигат за първи път, искат да се приеме задължително преместване в други страни от ЕС. Тези на север искат държавите на пристигане да спрат така наречените „вторични движения“ на мигранти към други страни. Страните на изток, като Полша и Унгария, са категорично против въвеждане на система за преразпределение.

Съществува и скептицизъм сред някои страни относно разширяването на Шенгенската зона поради съмнения, че Хърватия, България и Румъния не охраняват ефективно външните граници на ЕС.