Инфлационната цел от 2% не трябва да е свещена крава

Единодушното приемане от парламента на Нова Зеландия през декември 1989 г. на това, което се превърна в инфлационна цел от 0 до 2 процента за централната ѝ банка - първата подобна цел в света - може да се дължи до известна степен на нетърпението на депутатите да хукнат да посрещат Коледа и на една небрежна забележка от бивш финансов министър. Въпреки случайното си начало бенчмаркът от 2% беше широко възприет и помогна за поддържането на десетилетия на ниска и стабилна инфлация в развитите икономики – до пандемията и инвазията на Русия в Украйна. Докато централните банкери размишляват докъде да вдигнат лихвените проценти, за да върнат високата, макар и отслабваща, инфлация обратно към целта, има нарастващ дебат дали 2-процентата цел наистина е свещена, пише Financial Times в редакционен коментар.

Последните изявления на Федералния резерв на САЩ (Фед), Английската централна банка (АЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) бяха непоколебими в ангажимента за 2 процента инфлация. През декември те повишиха основните си лихви с по 0,50 процентни пункта в допълнение към сериозните увеличения през 2022 г. Пикът на лихвите се вижда, но мантрата им си остава, че има „още работа за вършене“. В Обединеното кралство и в еврозоната инфлацията все още надхвърля пет пъти целта. Последните прогнози на Фед и ЕЦБ за инфлацията показват понижение до съответно 2,1 и 2,3 процента едва през 2025 г.

Има основания за оптимизъм: глобалният ценови натиск намалява, общата инфлация се забавя, заложени са по-нататъшни повишения на лихвите, а икономическото забавяне през следващата година ще намали цените още повече. И все пак задачата за достигане на 2 процента инфлация не е станала по-лесна. Базисната инфлация – която изключва енергията и храните – остава висока, отчасти подкрепена от нагорещените пазари на труда и стабилния растеж на заплатите. Този ценови натиск може да продължи. ЕЦБ прогнозира базов ръст на цените все още от 2,4% през 2025 г. Войната в Украйна и отварянето на Китай след локдауните са сред редицата ценови рискове. По-широки тенденции, включително климатичният преход, търговското напрежение, застаряващото население и натискът върху държавните разходи, също биха могли да поддържат цените високо.

Ако инфлацията се окаже по-упорита, защо да не повишим целта - както предлагат някои икономисти. В края на краищата повишаването на лихвите още нагоре, за да се ограничи търсенето и да се достигне инфлация от 2 процента, означава повече загуба на работни места и по-дълбоки рецесии. Всъщност Федералният резерв сега очаква неговият цикъл на вдигане на лихвите да достигне връх от 5,1% през 2023 г., като в резултат на това се очаква безработицата да надхвърли 4,6% спрямо 3,7% сега. По-високата инфлационна цел би намалила натиска за повишаване на лихвите.

Така може да има място за маневриране. 2 процента се считат за достатъчно ниски, за да не налагат значителни икономически разходи, но същевременно достатъчни, за да позволят на цените и заплатите да се коригират плавно. Малко по-висока цел може да бъде осъществима: скорошни изследвания показват, че инфлацията става видима за американците над нивото от около 3-4 процента. Това може да е и възможност: по-висока цел означава по-високи средни номинални лихвени проценти и повече пространство за намаляването им, за да се стимулират икономиките в лоши времена.

Нo прекратяването на цикъла на лихвено затягане по-рано отколкото обществеността, бизнесът и инвеститорите очакват може да има вредни последици. След като изостанаха от инфлационния тренд, централните банкери прекараха голяма част от 2022 г. в послания и действия в посока връщане към целта от 2 процента. Дългосрочните инфлационни очаквания са добре закотвени от тази цел. Подмяната ѝ, след като 18 месеца беше далеч надхвърлена, би накърнило доверието в централните банки. Ако те могат просто така да променят целите си, защо да им вярваме на това, което казват?

По-добра политика би било първо да се забави инфлацията до 2 процента, преди да се обмисли дали и как паричната политика може да бъде реформирана. Това реално беше посланието, изпратено наскоро от председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, когато беше попитан дали Фед ще се откаже от целта си. Дори ако фундаментът на целта от 2 процента е нестабилен, именно обещанието за постигането ѝ помогна за контролиране на инфлацията в продължение на десетилетия. Поне засега 2% трябва да остане магическото число.