Фед трябва да направи пауза в повишаването на лихвите

„Любовта ни издига там, където ни е мястото“, звучи тематичната песен от филма „Офицер и джентълмен“ от 1982 г. Заменете „любов“ с „Фед“ и получавате темата за 2022-2023 г., като капитанът на глобалната централна банка Джей Пауъл е този, който върши тежката работа по издигането, пише за Financial Times Бил Грос, съосновател на Pimco и известен преди като "крал на облигациите".

Трябва да нормализираме отново цената на парите. Повечето от нас биха се съгласили с това. Но колко високо е нормалното и за колко време? Сред икономистите Лари Самърс предлага до 6 процента за основната лихва на Федералния резерв, но Джеръми Сийгъл предполага, че 3 до 4 процента са достатъчни. Като председател на Фед, Пауъл категорично потвърждава, че ще отидем по-нагоре от сегашния диапазон 4,25-4,50 процента, но предупреждава, че пикът и неговата продължителност ще зависят от данните през следващите месеци.

Предлагам няколко решения на тази главоблъсканица. Първо, отвъд критичния фокус върху заетостта в САЩ, глобалния растеж и финансовите условия, важно е да се анализира какви ниво и темп на реалните лихви исторически са забавяли икономическия растеж в минали цикли и са водели до приемливи инфлационни цели.

Наблягам на реалната, а не на номиналната доходност, защото мечтаният резултат на Фед и другите централни банки е рядко споменаваното „r*“ – „неутралното“ ниво на овърнайт лихвата, нетно от инфлацията, което носи стабилни икономически условия.

Това ниво може би е твърде сложно за широко обществено използване и е трудно да се изчисли въз основа на прогнозни допускания за индекса на потребителските цени. Нивото от 0 процента или по-малко, на което бяхме свидетели през последните години, също е аномалия, предвид трилионите долари, създадени от програмите за количествено облекчаване.

Независимо от това, с изключение на този период, историческите статистики от последните няколко десетилетия показват, че средно в САЩ r* лихва от 2 процента би била достатъчна, за да заличи растежа и повиши безработицата. А r* от 0 процента или по-малко би била достатъчна, за да ускори инфлацията над целите на централната банка.

Това са 2-та процента, които специалистите изглежда пропускат в своите анализи. Бих казал, че с инфлационна цел на Фед от 2 процента и при целева основна лихва от 4,25-4,50 процента (и очаквано покачване през февруари), ние вече сме достигнали оптималната r* и вероятно ще останем там за известно време, ако (и това е голямо ако) инфлацията покаже, че се доближава до приемливи нива, дори над 2 процента.

Опасността от превишаване и необходимостта от насочена към бъдещето парична политика са силни аргументи в полза на това. Сега Федералният резерв трябва да спре да повишава лихвите и да изчака да види дали купата с пунша не е достатъчно източена.

Смятам обаче, че е важно да се отчитат опасните нива на дълг, признати наскоро от Банката за международни разплащания (БМР). „Задбалансовият дълг в долари“, предупреди БМР в актуализация от 5 декември, „може да остане извън погледа и разсъжденията, но само до следващия път, когато ликвидността за доларово финансиране пресъхне“. 

БМР изчислява, че този скрит дълг на „банките в сянка“ може би е 65 трилиона долара, повече от 2,5 пъти размера на целия пазар на американски държавни облигации и че по-голямата част от него се дължи на банките. Полъх от предишни моменти на Мински!

Известната теория на Мински че стабилността води до внезапни периоди на нестабилност, причинени от прекомерно поемане на риск, е довод за разумна предпазливост. Вижте схемите на Понци - криптовалути, незаменяими токени и т.н. - позволени в изобилие от централните банки под прикритието на Covid.

Икономистът и журналист Уолтър Бейджхот отбеляза болезнената точка в миналото за спестителите в Обединеното кралство: „Англичанинът може да понесе много неща, но не и доходност от 2 процента!“ Можеше ли тогава той да издържи на 0 процента или по-малко през последните няколко години?

Най-ниските глобални лихвени проценти в историята от 2020 г. насам доведоха до мащабно неправилно разпределение на капитал. Голяма част от него е в непрозрачни непублични акции, които в крайна сметка трябва да бъде преоценени рязко по-ниско. Отразено е също в цените на жилищата в световен мащаб, които наподобяват периода 2005-2008 г. и представляват риск за кредиторите, подобно на епохата, предшестваща световната финансова криза. След като заключиха исторически ниски лихви по ипотечните кредити, кредитополучателите не трябва да страдат от същото ниво на дефолти като тогава, но способността им за достъп до бъдещи заеми, базирани на собствен капитал, трябва да бъде силно ограничена, тъй като цените на жилищата падат.

Може да има проблеми в бъдеще, ако основната лихва на Фед от 4,25-4,50 процента и r* от 2 процента се повишат. Има твърде много скрит ливъридж, твърде много дълг в сянка. Ако перифразираме персийския поет Омар Хаям, движещият се Фед трябва да спре, а след като го направи, трябва да продължи.