Катаргейт: Дежа вю на корупционните скандали в ЕС

Нищо не може да се сравни с европейски политически скандал, който включва белгийската полиция, правоимащ елит и куфари, пълни с пари.

Катаргейт започна с ареста на гръцкия евродепутат и зам.-председател на Европейския парламент (ЕП) Ева Кайли, бивш италиански евродепутат, ръководил антикорупционна група, и различни членове на семейството, свързани с двамата, пише Politico.

Нещо повече, полицейското разследване за плащания на 1,5 млн. евро пари в брой за услуги едва ли може да бъде насрочено по-добре, за да привлече световното внимание, тъй като Катар е домакин на Световното първенство по футбол.

Скандалът показва, че нищо не се е променило в Брюксел след друг скандал, разтърсил сърцето на Европейския съюз (ЕС) преди повече от 20 години - прословутата l’affaire Cresson с участието на френски еврокомисар, нейния шестдесетгодишен приятел зъболекар и злоупотреба с фондове на ЕС.

Едит Кресон, бивш френски премиер, протеже на покойния френски президент Франсоа Митеран, беше най-известна със забележките си, че всеки четвърти англичанин е гей и че икономическият успех на Япония се дължи на „мравешките качества“ на японците.

По време на мандата си като еврокомисар по въпросите на образованието Кресон нае Рене Бертло, своя личен зъболекар, като високоплатен съветник на ЕС по ХИВ/СПИН – тема, по която той въобще не е компетентен.

Бертло е получил 150 хил. евро за две години работа, през което време е написал 24 страници с бележки, оценени като малоценни, според доклад на комисия, назначена от тогавашния председател на Европейската комисия (ЕК) Жак Сантер.

Сантер, който беше вторият избор на всички за поста председател на Комисията, е поискал доклада в отговор на възмущение в Европейския парламент.

Когато Сантер изложи констатациите на специалната комисия, коментира, че ситуацията е по-лоша в повечето държави членки. Тогава евродепутатите заплашиха да уволнят Комисията. Сантер призова Париж да оттегли Кресон, но премиерът Лионел Жоспен се възпротиви. През март 1999 г. 20-членната комисия на Сантер масово подаде оставка.

Падането на комисията Сантер бележи важен конституционен момент в тогава 42-годишната история на ЕС: парламентът помогна да бъде отстранен изпълнителен орган, който не желае да поеме колективна отговорност за злоупотребата с обществени средства

Кризата, както някои се надяваха тогава, трябваше да позволи на ЕС да възстанови легитимността и отчетността на своите институции.Четири години преди да избухне скандалът Паскал Лами, който е служил като началник на кабинета и изпълнителен директор на председателя на Комисията Жак Делор, коментира, че парламентът е в най-добра позиция да изиграе картата на легитимността и трябва да предизвика криза. Европа, по негови думи тогава, вече не може да бъде модифицирана скришом от елитарен кръг бюрократи.

Постиженията на Делор – единният пазар, договорът от Маастрихт, планът за икономическия и паричен съюз, отбелязаха огромен скок напред за интеграцията, но обществеността и собствените институции на ЕС бяха изоставени. Сега е жизненоважно за обществеността и институциите да „наваксат“.

Ако се върнем към Катаргейт, ще стане ясно доколко Европа се е променила. ЕП непрекъснато натрупва повече правомощия по отношение на изменението и писането на законодателството на ЕС. Вярно е, че няма властта на инициатива, която продължава да принадлежи на Комисията, но е нещо повече от „пътуващ цирк“, който се движи между Брюксел и Страсбург.

Тази промяна в статута обяснява защо катарците са плащали големи суми на хора, свързани с или в парламента, за да промотират страната и Световното първенство.

Доха проявява особена чувствителност по въпроса с обвиненията в грубо малтретиране на работници и множество смъртни случаи, свързани с изграждането на стадиони. Другата допирна точка за медиите беше историята на човешките права в Катар, особено по отношение на правата на LGBTQ+ общността.

Ева Кайли от известно време се очертава като един от най-ярките защитници на Катар. Нейното твърдение, че държавата от Персийския залив е „лидер в трудовите права“ след среща с министъра на труда на страната, обаче беше смешно.

Кайли се появи преди 10 дни, за да гласува в полза на либерализирането на визовия режим за Катар и Кувейт в комисията по правосъдие и вътрешни работи на парламента, въпреки че тя не е член на тази комисия.

Подобни манипулации подчертават степента, в която културата на безнаказаност все още съществува на някои места в Брюксел. Най-големият виновник е самоконтролиращият се парламент, в който членовете на ЕП могат да имат множество работни места, вкл. да са едновременно законодатели и лобисти.

Липсата на независим етичен надзор е впечатляваща и реформата отдавна е необходима. Това ще бъде задача за новия президент на парламента Роберта Мецола, която обеща „да разтърси този парламент“.

Тези с по-дълги спомени ще посочат l’affaire Cresson, която се проточи още седем години. Френските политически редици и белгийските съдилища се отказаха от опитите си да се борят за присъда за измама.

И накрая, Европейската комисия чрез бившия лидер на лейбъристите в Обединеното кралство се опита да осигури някаква компенсация, като лиши Кресон от нейната пенсия от 42 300 евро на година. След двугодишна съдебна битка Съдът на ЕС призна Кресон за виновна в „нарушение с определена тежест“ на член 213 от договора за ЕС.

Съдиите от ЕС казват обаче, че Кресон може да получи пенсията си на основание, че устното порицание е достатъчно наказание: „Установяването на нарушение само по себе си представлява подходящо наказание“. Както коментира един неин съюзник от онова време – „това е добре, точно това очаквахме“.