Решени да доведат докрай битката си с Брюксел за върховенството на закона, Полша и Унгария трябваше да се съобразят с неочакван фактор: войната в Украйна. Инфлацията, растящите публични разходи и несигурните финансови пазари допълниха натиска върху тях да намерят изход от спора, който блокира така необходимите фондове на ЕС за възстановяване от пандемията, пише за Financial Times Силви Кауфман, колумнист на Le Monde и сътрудник на академията "Роберт Бош" в Берлин.
Залогът за Полша надхвърля вътрешните фискални предизвикателства. Постигането на споразумение с Брюксел относно върховенството на закона би премахнало голяма пречка пред позицията на страната в Европейския съюз. Руската агресия на прага й оказа дълбоко въздействие върху ролята на Полша в Европа и даде на Варшава нова мисия.
Държава до самата фронтова линия, Полша е в центъра на огромните логистични усилия на Запада за доставяне на военна и хуманитарна помощ в Украйна. Със затварянето на гражданското въздушно пространство почти всички пътища и железопътни линии към Киев от запад вече минават през Полша. От февруари насам над 8 милиона украинци са пресекли границата; 2,5 милиона сега живеят в Полша. Това я прави „двунационална държава“, казва Пьотр Бурас, експерт в Европейския съвет за външни отношения – нова реалност за страна, пословична с нежеланието си да приема имигранти.
След като в продължение на две десетилетия предупреждаваше европейските си партньори за руския реваншизъм, Варшава сега се озова на правилната страна на историята. Полски официални лица отбелязват с известно задоволство, че Париж и Берлин, които на моменти са характеризирали поляците като истерични, най-накрая са по-близо до позицията им. „Дискусията първо бе за доставка на каски на украинските военни, сега говорим за ракети Пейтриът“, коментира високопоставен полски дипломат, визирайки неотдавнашното германско предложение за разполагане на авангардната система за противоракетна отбрана в Полша.
Правителството му иска да отиде още по-далеч. Планирайки да вдигне бюджета си за отбрана до 3 процента от брутния вътрешен продукт, то стартира мащабна програма за въоръжение, поръчано от САЩ и Южна Корея. Високопоставен представител на НАТО наскоро коментира, че Алиансът трябва да помисли за перспективата Полша да изгради най-силната армия в Европа.
Откакто се откъсна от съветската орбита през 1989 г. Полша никога не се е радвала на такава възможност да заеме полагащото ù се място в Европа. Подобно на други посткомунистически страни, трудният преход към пазарна икономика и функционираща демокрация я накара да се почувства второкласна в ЕС, воден от Германия, Франция и Обединеното кралство.
Сега може да е моментът за Полша – но само ако реши да играе по правилата. Два спора засенчват новопридобитото влияние на Варшава: атаката срещу върховенството на закона от нейното евроскептично дясно правителство и срамните, безмилостни атаки, предприети срещу Германия от лидера на полската управляваща партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински, яростен 73-годишен демагог.
Решението на първия проблем изглежда е в процес на намиране: ударено от 17,4-процентна инфлация, полското правителство се нуждае от пари от фонда за възстановяване на ЕС, за да финансира социалните си разходи и тези за отбрана, и да поддържа своите избиратели доволни за общите избори следващата есен.
Спирането на антигерманската кампания може да се окаже по-трудно. Качински я използва като изборен инструмент, представяйки опозиционния лидер Доналд Туск, бивш премиер и председател на Европейския съвет, като германски агент. Неотдавнашният скандал около предложените ракети Пейтриът от Германия беше пример за това. След като полското правителство прие предложението на Берлин, Качински го отхвърли, хвърляйки съмнения върху волята на германските военни да противостоят на Русия и каза, че вместо това те трябва да бъдат изпратени в Украйна, поставяйки германското правителство в неловка ситуация. Берлин остана на предложението си и полският президент Анджей Дуда благодари на германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер за него.
Дуда може и да спаси предложението за Пейтриътс, но не успя да направи нещо подобно по друг спорен въпрос: репарациите заради Втората световна война. ПиС настоява Германия да плати 1,3 трилиона евро, приблизително една трета от своя БВП. Тази враждебност изразява старото подозрение, наследено от трудната история на Полша, че Германия винаги може да се разбира с Русия през главите на страните „между тях“.
Предишната снизходителност на Париж и Берлин към Владимир Путин опасно задълбочи скептицизма на Варшава относно надеждността на Западна Европа. Да, недоверието на Полша към руския президент беше правилно. Но както отбелязва опитен наблюдател на полско-германските отношения, „не е достатъчно да си прав: трябва да си успешен. А за да успееш, имаш нужда от партньори.” За да стане основен играч в един развиващ се ЕС, Полша трябва да спре да атакува своите партньори и да се откаже от манията си по миналото.