Светът върви към по-добро, но с важно условие

Към по-добро ли върви нашият свят (с перспективата да продължи да го прави) или е на ръба на катастрофа? Хората, които мислят по тези въпроси, са склонни да се разделят отчетливо на бодри оптимисти, които вярват в първото, и мрачни песимисти, които настояват, че е второто. Аз съм в първия лагер, но с важно условие, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Продължаващият прогрес зависи от управлението на опасностите, които сами сме създали. Сред тях са унищожаването на околната среда и термоядрената война. За да успеем, трябва да преодолеем силите на разделение, вътре и между страните, които заплашват социалната стабилност, глобалното сътрудничество и мира. Накратко, светът може да бъде по-добро място, но не можем да приемем това за даденост.

Оптимистичен поглед към миналото се съдържа в „Доклада за човешкото развитие 2002/2021“ на Програмата за развитие към ООН и в този за „Бедността и споделения просперитет 2022“ на Световната банка. Вторият показва, например, че делът на световното население, живеещо в крайна бедност (сега измерено като доход под 2,15 долара на ден), е спаднал от близо 60 процента през 1950 г. до 8,4 процента през 2019 г. Това е зашеметяващо. По подобен начин индексът на човешкото развитие на ООН - амалгама от национален доход на глава от населението, години обучение и очаквана продължителност на живота - също показва значително и стабилно покачване от 1990 г. до 2019 г. „Световният доклад за щастието 2022“ пък сочи, че най-щастливите страни са проспериращи - и, което е интересно, малки - с Финландия и Дания начело на списъка. Средният просперитет може да не е достатъчно условие за по-голямо щастие, но той помага.

Не е изненадващо, че пандемията обърна хода на прогреса. Броят на хората в крайна бедност скочи от 648 милиона през 2019 г. на 719 милиона през 2020 г. По-лошото е, че това може да означава, че броят на хората в крайна бедност ще бъде постоянно по-висок, отколкото би бил иначе. Оценява се, че индексът на човешкото развитие е намалял както през 2020 г., така и през 2021 г., заличавайки повишенията от предходните пет години. Енергийната и продоволствената криза, предизвикани от войната на Русия в Украйна, със сигурност ще удължат загубите. Следователно последиците за хората от този двоен шок безспорно са огромни.

Може да се предположи, че нормалната икономическа дейност в крайна сметка ще бъде възобновена. Но Докладът за човешкото развитие сочи, че тази надежда може да не се материализира. Той посочва днешния „комплекс от несигурност“, тъй като кризите се натрупват една върху друга. Covid-19 не е, предполага доклада, „дълго отклонение от нормалното; той е прозорец към нова реалност”.

Но също така е вярно, както показва докладът, че отговорът на Covid включваше бързото разработване и разпространение на ефективни ваксини. По този начин „само през 2021 г. програмите за ваксиниране срещу Covid-19 предотвратиха почти 20 милиона смъртни случая“. Разпределението на тези ваксини е ужасно неравномерно и реакцията твърде често беше такава на невежа враждебност. Но те работеха. Така че, защо да бъдем толкова песимистични?

Този „комплекс от несигурност“ се състои според доклада от три елемента: планетарните промени през „антропоцена“ – периодът на предизвикани от човека промени в биосферата; дълбоките социални и технологични промени; и политическата поляризация, вътре и между обществата. Първият наистина е нещо ново, но вторият и третият са характерни за нашия свят от 19 век насам. Новото днес е как планетарните сили взаимодействат с вътрешните. Сега не можем да решим нашите вътрешни проблеми без да разрешим глобалните. Но също така може да открием, че е невъзможно да решим нашите глобални проблеми, без първо да решим вътрешните си.

Докладът дава удивителни доказателства за три аспекта на тези вътрешни трудности, вкоренени, според него, в несигурността. Първо, има нарастващи нива на психични разстройства. Поразително, данните „рисуват озадачаваща картина, в която възприятията на хората за техния живот и техните общества са в ярък контраст с исторически високите показатели за съвкупно благосъстояние“. Второ, хората в несигурност могат да бъдат привлечени от „социални идентичности, които се превръщат в противоотрова срещу несигурността и които отчасти се утвърждават като различни – или като крайност напълно противоположни – от другите“. И накрая, този процес може да доведе до политическа поляризация и, като тревожен пример, отхвърляне на демократичните норми.

Тези вътрешни явления, влошени от неравенството, си взаимодействат с промените в глобалните сила и влияние, за да дестабилизират международните отношения. По този начин взаимодействието между вътрешни и глобални конфликти прави още по-трудно поддържането на световния мир и планетарната стабилност.

Този акцент върху взаимодействието между социалните, технологичните, икономическите и политическите развития може да добави измерение към дискусиите за „поликризата“. Но това не прави посрещането на самите предизвикателства по-лесно.

Самият доклад предлага три решения - инвестиции, застраховане и иновации. И трите са логични. За да подобрим представянето на нашите икономики и да се справим с предизвикателствата пред планетата, трябва да наберем инвестиции по целия свят, а не само в исторически успешните икономики. Второ, социалното осигуряване срещу рискове, които не могат да бъдат застраховани, като загуба на работа, спад в дадена индустрия или влошено здраве, ще помогне за намаляване на несигурността. Трето, имаме нужда от иновации, но най-важните вече може да са социалните и политическите. Последният период на подобно обновление е от средата на 20 век. Не можем да чакаме втори период на катастрофа преди отново да го предприемем.

Постигнахме реален напредък, въпреки че той е разпределен неравномерно вътре и между държавите. Но, както винаги е било вярно, прогресът създава нови проблеми. Ни също така се препъвахме, често лошо, по пътя към отговорите. За се окаже верен оптимистичният възглед, който все още поддържам, трябва да се спъваме по-бързо.