България и Румъния остават извън Шенген, Хърватия влиза

Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи отхвърли днес с 25 гласа "за" и 2 "против" предложението България и Румъния да се присъединят към Шенген, съобщи БТА по информация от български дипломати, участвали в заседанието.

Австрия е блокирала присъединяването на Румъния и България, а Нидерландия е подкрепила кандидатурата на Румъния, но се е противопоставила на българската, предаде Euronews. Решенията на Австрия и Нидерландия бяха очаквани, след като и двете страни вече изказаха резервите си по темата.

Както се очакваше, предложението за Хърватия е било одобрено.

В профила си в Twitter Чешкото председателство на Съвета на Европейския съюз обяви официално, че Шенгенското пространство се разширява за първи път от повече от десетилетие с одобрението на членството на Хърватия от 1 януари 2023 г.

? #JHA Home Affairs | ??? The #Schengen area is growing for the first time in more than a decade thanks to #EU2022CZ. Ministers approved #Croatia's membership as of 1 January 2023! pic.twitter.com/glm3AsW6ev

— EU2022_CZ (@EU2022_CZ) December 8, 2022

"Приветстваме гражданите на Хърватия в Шенгенското пространство. След дълго време можем да говорим за разширяването на зоната и това е положителен сигнал за всички европейски граждани. Моето мнение е, че България и Румъния също са готови за членство, и вярвам, че това ще бъде сред приоритетите за Шведското председателство (което започва от януари - бел. ред.)", заяви Вит Ракушан, министър на вътрешните работи на Чехия.

"Заслужавате да бъде пълноправни членове на Шенгенското пространство, да се възползвате от безграничното пътуване", обърна се еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон към гражданите на България и Румъния след края на Съвета. Тя беше категорична, че двете страни имат пълната подкрепа на ЕК и разширяването на Шенгенската зона ще бъде водещ приоритет за Брюксел в следващите месеци. 

"Водим преговори с двете държави, които се обявиха против членството на България в Шенген", коментира след края на Съвета българският министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Той посочи, че българската страна е предложила съвместни наряди с австрийски граничари у нас. Според Демерджиев Австрия смята, че Шенгенската зона не работи и за това не са виновни България или Румъния, но трябва да се изчистят проблемите, преди двете държави да бъдат приети в това пространство.

Българският министър смята, че Виена е готова на конструктивен диалог, но трудно може да бъде пробита позицията на Нидерландия, която няма конкретни възражения. "Въпросът е политически", изтъкна Демерджиев.

Усилията ни ще продължат, увери още министърът и допълни, че вече е имал разговори с шведския министър на вътрешните работи. "Нищо не е загубено, вървим по правилния път", допълни още той.

Отхвърлянето на България и Румъния е болезнено политическо поражение за двете страни, които се присъединиха към Европейския съюз шест години преди Хърватия.

През последните години няколко страни, които по-рано се противопоставяха на разширяването на Шенген, като Финландия, Дания, Швеция и Белгия, смекчиха позициите си, увеличавайки шансовете за положителен резултат.

Франция и Германия, най-влиятелните държави в блока, изразиха подкрепата си за Румъния и България тази година. Но това не беше достатъчно, за да се преодолее австрийската и нидерланската съпротива.

Тъй като присъединяването към Шенген изисква единодушие, и един глас "против" е достатъчен да блокира целия процес.

Противопоставянето на Австрия, което изненада мнозина в Брюксел, тъй като се появи едва през последните седмици, се основава на новия приток на бежанци, търсещи убежище по Западнобалканския маршрут. Страната твърди, че е приела 75 хил. нерегистрирани мигранти през 2022 г. - „проблем за сигурността, който не можем да премахнем“, заяви австрийският канцлер Карл Нехамер в сряда. Тогава той призова за план от пет точки за укрепване на Шенген и поиска гласуването за Румъния и България да бъде отложено "до следващия август".

Букурещ остро се противопостави на твърденията на Виена, твърдейки, че Румъния не е част от Западнобалканския маршрут, и че няколко доклада на ЕК и проучвателни мисии на експерти са доказали, че страната е добре подготвена да управлява външните си граници.

Фронтекс, агенцията за граничен контрол на ЕС, наистина смята Румъния и България за част от Западнобалканския маршрут, поясни неин говорител пред Euronews. През първите 10 месеца на годината по този маршрут са регистрирани над 128 хил. случая на преминаване на границата, което е увеличение със 168% в сравнение със същия период на 2021 г.

От своя страна Нидерландия гласува против кандидатурата на България поради опасения за върховенството на закона и забавяне на законодателни актове за справяне с корупцията и организираната престъпност. България заяви, че нидерландската позиция не е свързана с критериите за Шенген и заплаши с ответни мерки.

Европейската комисия, която отговаря за оценката на кандидатите за Шенген, вече заяви, че България и Румъния са готови да станат част от зоната за свободно движение поне от 2011 г. В средата на ноември ЕК за пореден път обяви, че България, Румъния и Хърватия отговарят на условията за влизане в Шенген и Съветът на ЕС трябва да им позволи без забавяне да участват пълноценно в Шенгенското пространство.

Шенгенското пространство позволява свободно движение между държавите членки в него, без да е необходим граничен контрол. В момента то обхваща 26 държави, от които 22 са членки на ЕС, и почти 420 млн. граждани.

Присъединяването към Шенген е правно задължение за всяка страна членка на ЕС. Само Ирландия, която договори клауза за отказ преди десетилетия, и Кипър не са кандидатствали за влизане в зоната без паспорти.