Рискуваме да убием глобализацията с думи

Засега наративът е твърдо установен, особено сред онези, които не са мислили много за глобализацията в миналото. Световната интеграция на стоки, услуги и капитали, която премина през бабуна на пътя по време на глобалната финансова криза, сега се блъсна в бариерите на Covid и войната в Украйна. Правителствата и бизнесът прегърнаха протекционизма и локализацията. Вече няма свободна търговия. Сега всичко е геополитика, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Със сигурност има много реторика за това. Преди някои смътни помирителни сигнали от американския президент Джо Байдън да го успокоят, Еманюел Макрон, неговият френски колега, наскоро заяви, че натовареният със субсидии Закон за намаляване на инфлацията в САЩ рискува да „разбие Запада“.

Ветераните от трансатлантическите и вътрешноевропейските спорове през годините – войната на Джордж Буш-младши в Ирак изниква в съзнанието – ще намерят това за изключително непропорционално. Битката при Ватерло, американската война за независимост, протестантската реформация: това наистина разби Запада. Но не и разпоредбата за приоритет на местното производство при данъчните кредити за електрически превозни средства в САЩ.

Тук обаче има риск. Политиците могат да бъдат пометени от поривите на обществените чувства, които те самите разпалиха. Байдън говори за сътрудничество със съюзници. Но неговият „ориентиран към работниците“ подход поддържа търговската политика на администрацията му на пътя, който не е съвсем различен от този на Доналд Тръмп. Трудно е да си представим Байдън или негов наследник от Демократическата партия да залага във втори президентски мандат на по-отворена търговска политика - както се случи, когато Барак Обама изостави скептицизма си спрямо търговските споразумения, след като беше преизбран през 2012 г. и положи усилия за Транс-тихоокеанското партньорство.

Само преди няколко години щеше да е малко вероятно ЕС да твърди, че харчи 43 милиарда евро субсидии за производството на полупроводници – видът индустриална политика, за която Париж настоява от десетилетия. Но сега много повече хора в Брюксел са французи или поне звучат така.

И все пак е поразително, че дори след руската инвазия все още няма убедителни доказателства за деглобализация нито на правителствено, нито на корпоративно ниво. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), въз основа на проучване сред европейски компании, проведено между май и юли тази година, установи, че е налице процес на „пренареждане“ на веригите за доставки, за да се управлява рискът – както всъщност бизнесът вече направи в отговор на Covid.

Разбира се, смущенията са на челно място в съзнанието на бизнес ръководителите: проучването установи, че веригите за доставки са цитирани необичайно често по време на пресконференции за печалбите през първата половина на 2022 г. Но действителните реакции на компаниите не отговарят на наратива за деглобализацията. Повече от три четвърти от фирмите са направили поне една промяна, за да увеличат устойчивостта на веригата си за доставки, но тези промени включват главно поддържане на по-големи запаси и диверсификация на доставчиците вместо ограничаване до вътрешните пазари. Дори тези, които зависят от китайския внос, са склонни да добавят други доставчици вместо да изоставят Китай като дестинация за снабдяване.

Картината при правителствата е подобна, поне в отговорите им на Covid и войната в Украйна. Имаше силно разтръбени износни ограничения на лични предпазни средства през първите месеци на пандемията и подобни по време на международната надпревара за ваксини. Но както посочва Саймън Ивънет от услугата за мониторинг Global Trade Alert, много от тях бяха отменени до средата на 2020 г. Вместо това правителствата започнаха кампания за либерализация на вноса на медицински консумативи, включително разширяване на квотите за внос и намаляване на митата, зависейки повече, а не по-малко, от търговията. Налице е сходна ситуация и в световната търговия с храни след руската инвазия през февруари. Търговската система е хаотична и стеснена, но не бе задушена.

Има две много големи причини да бъдем предпазливи, че тази отвореност ще продължи. Първо, САЩ се стремят да използват търговията като оръжие, за да накърнят технологичния прогрес на Китай. Контролът върху износа на Америка и доларовата разплащателна система ѝ дават голяма сила да привлече на своя страна неохотните съюзници.

Реториката на политиците може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество. „Спокойно, това е просто френско звучене“ е по-малко утешително уверение от привържениците на свободната търговия в Брюксел, отколкото беше преди. ЕС създаде цял набор от отбранителни търговски оръжия. Той си запазва свободата на преценка как да ги използва, но политиката може да изисква честата им употреба.

Както казва Ивънет: „При сегашната траектория политиците рискуват чрез говорене да напуснат порочната глобална система, която наследиха, в посока такава, основана на гангстерска война.“ Но това не е неизбежно. Правителствата имат избор. Досега реакциите им спрямо Covid и Украйна са забележително умерени. Няма гаранция обаче, че ще останат такива.