Brexit направи Великобритания… по-европейска

Имаше време в средата на миналото десетилетие, когато един британски паунд струваше 1,40 евро. През по-голямата част от периода след това курсът му се колебае около 1,10 евро. Какво можете да направите, като привърженик на оставането на Обединеното кралство в ЕС, освен да поздравите Brexit за това, че ни е доближил до нашите европейски братя и сестри? Най-голямата мечта, тази за валутен паритет, все още е жива, пише колумнистът и асоцииран редактор на Financial Times Джанан Гънейш.

В каква европейска държава само се превърна Великобритания, откакто напусна ЕС. Какъв прикрито европейски проект се оказа Brexit. Под споровете на повърхността - за бежанците, за Северна Ирландия - се случва сблифжаване между двете страни на Ламанша. Курсът на двете валути напоследък спрямо долара е най-грабващият вниманието пример, но далеч не е най-дълбокият.

А именно, прегръщането от Великобритания на идеята за голямото правителство. През 2028 г. данъчното й бреме - фискалните приходи като дял от БВП - се очаква да бъде с пет процентни пункта по-високо, отколкото през 2016 г. Социалдемократите на континента би трябвало да руменеят от това подражание на техния модел. Увеличението на данъците не се случи просто след Brexit, но отчасти поради него. След като се лиши от известен икономически растеж чрез обременяване на търговията с най-близкия си и най-голям пазар, Обединеното кралство трябва да облага повече, за да финансира същото ниво на държавно осигуряване.

Тук има парадокс, над който поддръжниците на напускането могат умуват колкото си искат. Великобритания беше най-либерална и „англосаксонска“ като част от европейския проект. Данъчното й бреме падна до 28 процента през 1994 г., когато тя беше член не на кой и да е ЕС, а на такъв, управляван от Жак Делор, чиято Европейска комисия беше разглеждана от британските таблоиди като вектор на социализма. Вече извън клуба, Великобритания усети най-силно ръката на правителството. През 60-те години на миналия век данъчното бреме в Обединеното кралство беше толкова високо, колкото в Скандинавия. Сега отново тръгва нагоре и то без утехата на толкова добра и саркастична творба като „Бирникът” на Бийтълс.

Имаше и все още има здрав националистически или традиционалистки аргумент за Brexit. Официалният суверенитет позволява на Великобритания да субсидира местната индустрия и да прави драстични съкращения на имиграцията. Тези неща не се случиха, разбира се, до голяма степен защото са ужасни идеи. Но концептуалната възможност беше налице. Провинциалният реакционер, нативистът в деиндустриализирания град казва: Съжалявам за гласуването за напускане, но не мога да виня вътрешната му логика.

Това, което никога не бе налице, е разумният либерален или пазарен аргумент за Brexit Нямаше достатъчно възможности другаде по света да се компенсира загубената европейска търговия. Нямаше достатъчно подкопаващи растежа регулации на ЕС, които да бъдат отхвърлени. Политиците с пропазарни наклонности, които гласуваха за напускане, трябва да бъдат притискани до края на кариерите си да кажат какво, за бога, са си мислили, че правят. Добре е да се започне от премиера. Като обяснение за повишаването на данъците той има право да посочи разходите за фискални помощи по време на пандемията и вторичните ефекти от войната в Украйна. Във всички случаи обаче се връща въпросът: Брекзит решава или задълбочава проблема?

Но англо-европейското сближаване не се изчерпва с по-високите данъци. В продължение на поколения едно нещо, което Великобритания имаше в повече от голяма част от континента, беше гражданският ред. Колко забавни бяха многото министър-председатели на Италия, многото републики на Франция. Волтер дойде в Англия не заради салоните. Онова, което липсваше на нацията в живописта или класическата музика, тя компенсираше с висшето изкуство на политиката.

Сега? Великобритания имаше пет премиери за шест години. (Предишните пет бяха в протежение на 31 години.) Депутати, които биха били закотвени в задните редици на парламента преди десетилетие, стават вътрешни министри. Преди всичко друго, Brexit е проблем на човешките ресурси. Той отстрани едно поколение от скучни, но съвестни политици и издигна някои диви. Резултатът е втвърдяване на меката корупция, която винаги е била част от британската система. Да, част от медиите отдавна наливат вода в мелницата на торите. Но подлизурството при Борис Джонсън, ако се бе случило в континентална страна, би убедило същите тори, че Европа е чужда и непоправима.

Но и негативната конвергенция си е конвергенция. Благодарение отчасти на Brexit Великобритания развива форма на управление, която повече прилича на средиземноморска демокрация, данъчна тежест, по-скоро като тази на скандинавските социални държави, и валута, по-подобна на единната европейска. Тези от нас, които винаги са искали европейско бъдеще за Великобритания, сега не трябва да са груби. Трябва да отдадем дан на онези, които си го заслужиха толкова усърдно. Борис Джонсън, Риши Сунак, движението за напускане на ЕС: вижте наследство си. И благодаря!