Търговските ходове на САЩ влошават трансатлантическите отношения във важен момент

Много помпозност и известен символизъм ще съпътстват тридневното (30 ноември – 2 декември) посещение на Еманюел Макрон във Вашингтон като негова първа държавна визита в САЩ при президента Джо Байдън. Това ще бъде възможност да приветстваме неочакваното единство, което САЩ и партньорите им от ЕС постигнаха тази година по отношение на войната на Русия срещу Украйна.

Но френският лидер ще пристигне със списък от опасения, споделяни в целия ЕС, относно търговските мерки на САЩ, включително зелени субсидии и ограничаване на износа на полупроводници за Китай. Ако те не бъдат адресирани – и ако не бъде изковано икономическо партньорство с по-голяма степен на сътрудничество – трудно изградената солидарност спрямо Украйна може да пострада, пише Financial Times в редакционен коментар.

Приемането на законопроекта за климата на стойност 369 млрд. долара в САЩ, подвеждащо наречен Закон за намаляване на инфлацията, през август в много отношения беше добре дошъл момент за европейските съюзници. Чрез него най-големият емитент на въглеродни емисии в света не само прегърна зеления преход, но и обеща да го субсидира в голям мащаб.

Но представители на ЕС се притесняват, че правилата за субсидиите за зелени технологии, включително електрически превозни средства, съдържат дискриминационни изисквания в полза на местното производство. Според тях тези изисквания може нечестно да накарат компании от ЕС да се преместят в САЩ, както и да нарушат правилата за търговия в света. Представителите също са недоволни от потенциалното въздействие върху фирми от ЕС на американския контрол върху износа, целящ да попречи на Китай да придобие авангардни полупроводникови технологии.

Гледани от другата страна на Атлантика, действията на САЩ имат дъх на протекционизъм, който противоречи на призива на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън за „френдшоринг“ (разполагане в приятелски страни – бел. прев.) на веригите за доставки.

Тези ходове се случват, освен това, точно когато ЕС се оказва в изключително неизгодно конкурентно положение благодарение на натиска на Владимир Путин върху енергийните доставки. Тъй като цените на горивата са много по-ниски в САЩ, политиците се опасяват, че европейският и международният бизнес може да пренасочат операциите и инвестициите си - германската химическа група BASF например заяви през ноември, че ще трябва да намали за „постоянно“ мащаба на дейността си в Европа, след като отвори нов завод в Китай. Френският президент обвини американските производители на енергия, че се радват на „свръхпечалби“, тъй като са увеличили продажбите си в Европа.

ЕС трябва да отчете политическите ограничения, пред които са изправени Байдън и Демократическата партия, от необходимостта американските синдикати да бъдат привлечени на страната на зеления преход до борбата законодателният им дневен ред да бъде прокаран през Конгреса при крехко мнозинство в Сената. Съюзът трябва също така да прояви разбиране към загрижеността на САЩ да не допуснат Китай да придобие авангардни военни технологии - особено след като Германия, Италия и други погрешно позволиха да станат икономически прекалено зависими от Русия на Путин. Но САЩ, като лидер на западния алианс, трябва да намерят и решения, които да не позволят на търговските спорове да влошат трансатлантическите отношения.

В идеалния случай САЩ трябва да удовлетворят искането на ЕС и да му предложат същите преференциални условия за електрическите превозни средства, каквито са предоставени на Канада и Мексико. Като се има предвид непрактичността на връщането на законодателството обратно в Конгреса обаче, Белият дом трябва поне да се опита да използва правила за прилагане, които да намалят дискриминационните му ефекти. Има и възможност за изясняване и смекчаване на ефекта от контрола върху износа на полупроводници - не на последно място защото ако САЩ са сериозни относно създаването на свои собствени вериги за доставка на чипове, те ще се нуждаят от някои европейски технологии.

Има ехо от 50-те години на миналия век в усилията на Америка да събере коалиция от демокрации за нова студена война, в която се изправя не само срещу войнствената Русия, но и срещу все по-агресивния Китай. Днес, както и тогава, тези усилия трябва да включват тясна координация между съюзническите икономики, но търговските спорове представляват ерозиращо разсейване. Не може да се очаква от посещението на Макрон при Байдън да реши тези проблеми. Но ако то допринесе за по-добро разбиране и от двете страни на това, което е заложено на карта, значи ще е изпълнило важна цел.