Британското правителство трябва да спре да прави глупави неща

Барак Обама е автор на известната фраза „Не правете глупави неща“. (Всъщност той каза нещо още по-силно.) Това винаги е добър съвет. Той е особено добър за Обединеното кралство в момента. Би било прекрасно, ако то може да започне да прави разумни неща. Но човек трябва да държи надеждите си под контрол. Със сигурност обаче трябва да е възможно да се спре правенето на наистина глупави неща, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.

Brexit сам по себе си беше глупаво нещо. Малко хора със сериозни познания по въпроса се съмняват в това. Той издигна бариери срещу най-близките съседи на страната и най-важните търговски партньори. Както Службата за бюджетна отговорност (OBR) отбеляза през ноември, „Последните доказателства сочат, че Brexit е имал значително неблагоприятно въздействие върху търговията на Обединеното кралство“. Той намали общия обем на търговията и броя на търговските взаимоотношения между фирми от Обединеното кралство и ЕС.

OBR допуска, съвсем рационално, че „Brexit ще доведе до това, че търговската активност на Обединеното кралство ще бъде с 15% по-ниска в дългосрочен план, отколкото ако то беше останало в ЕС“. Междувременно лозунгът „Глобална Великобритания“ на поддръжниците на Brexit се изпари, тъй като надеждите за по-тесни търговски отношения с Китай и САЩ изчезнаха.

Глупава е и идеята, че има лесен начин Великобритания да се върне към по-тесни отношения с ЕС. Подновяване на членството е немислимо. Не само защото би изострило политическата гражданска война в Обединеното кралство, а и понеже членовете на ЕС са твърде разумни, за да повярват, че то ще бъде ентусиазиран член на ЕС сега или в бъдеще. От тяхна гледна точка лутащото се извън съюза Обединено кралство е полезен урок за опасностите от напускането му. Също толкова важно е, че Brexit позволи на ЕС да напредне по-бързо с интеграцията си, отколкото би го направил при обичайните затруднения от Обединеното кралство.

Повечето алтернативи на пълноправното членство – като присъединяването към единния пазар, митническия съюз, или и двете – биха подновили гражданската война за Brexit и в двете основни партии. Тези опции също така са очевидно по-лоши от членството, тъй като биха наложили задължения без дума при определянето на правилата. Нещо повече, за пореден път ЕС има основателна причина да не вярва на Обединеното кралство: поведението му по отношение на протокола за Северна Ирландия със сигурност доказва това.

Безсмислено е да се опитваме да променим основните характеристики на сегашната нещастна връзка. Но това не може да оправдае влошаването на нещата. Например, основен консервативен принцип е, че човек прави промяна само ако тя няма по-добра алтернатива. Самата промяна струва скъпо. И така, какъв възможен смисъл може да има в плана за „преразглеждане или отмяна“ на до 4000 законодателни акта, произлизащи от ЕС, които формират основата на голяма част от днешния национален живот? Това просто допълнително ще увеличи несигурността и разходите за правене на бизнес.

Разумните бизнеси не искат да работят при множество различни регулаторни режими. Това беше логиката на проекта за единен пазар на Маргарет Тачър, очевидно нещо, което привържениците на Brexit още не могат да разберат. Техните планове ще направят Обединеното кралство все по-малко „инвестиционно“. Тъжната статистика за инвестициите в страната не опровергава този страх.

Какъв разумен подход могат да предприемат британските власти? Такъв подход със сигурност би започнал с реалистичен поглед върху слабостите и приоритетите. Помислете за трудността на строителството върху незастроена земя, неуспеха да се направят сградите по-енергийно ефективни, трайното регионално неравенство, свръхцентрализацията на правителството, хронично ниските национални спестявания и нива на инвестиции, неуспеха на пенсионните фондове да инвестират в продуктивния капитал на страната, неуспехът да се изградят компании от световен мащаб и дългогодишният неуспех да се повишат уменията на работниците до достатъчно високо ниво.

Нищо от това няма нещо общо с ЕС. Но всичко това отдавна беше „твърде трудно“, за да се направи каквото и да било. Така че вместо това имаме Brexit като упражнение за отвличане на вниманието, кулминиращо в шоуто на Лиз Тръс и Куаси Квартенг (бившите премиер и финансов министър, които подадоха скоропостижно оставки – бел. прев.), което беше толкова ненавременно и безотговорно, колкото и интелектуално кухо. Това беше изкуството на Brexit в най-чистата му форма.

Нямам голяма надежда, че това правителство ще направи нещо много положително преди следващите парламентарни избори, особено в разгара на енергийна и инфлационна криза, пише Улф. Но не е прекалено да го помолим да спре да прави глупави неща. Така че, ако обичате, не обмисляйте регулаторни промени, освен ако те очевидно няма да са за по-добро. Не обещавайте контрол върху миграцията, който не можете да изпълните. Не се придържайте към варианта за разминаване при хранителните стандарти, което прави разрешаването на въпроса със Северна Ирландия толкова трудно. Но положете усилия да запазите способността на нашите учени да си сътрудничат тясно със своите европейските колеги. И не на последно място, спрете безкрайния лай на британския булдог.

Справянето с големите проблеми може да е невъзможно за момента. Но въпреки че сега правителството е в дълбока дупка, то поне може да спре да копае дъното.