Най-опасната сила в Иран

Превръщат ли се протестите в Иран в революция? Девет седмици след смъртта на кюрдката Махса Амини има признаци, че това е така. Както и през 1979 г., когато шахът беше свален, масово движение предизвиква системата и силните на деня. Този път обаче обстоятелствата са различни: срещу често младите демонстранти от женски пол се изправя Революционната гвардия - сила, създадена, за да предотврати смяната на системата.

Формално Революционните гвардейци са част от иранските въоръжени сили, но в действителност те действат независимо от армията и държавата. Основана през 1979 г. с декрет на революционния лидер Рухола Хомейни, днес гвардията има около 190 хил. активни членове, които са организирани в собствени сухопътни, въздушни и военноморски сили, както и в различни специални части. Задачата на бойците, наречени Пасдаран, е да защитават революцията от вътрешни и външни заплахи.

От гледна точка на режима подобна заплаха възниква, след като смъртта на Амини в ареста на т.нар. морална полиция изкара десетки хиляди на улицата в продължение на седмици. Демонстрантите настояват не само за реформи, но и за смяна на режима в полза на повече свобода и демокрация.  

Това открито предизвикателство към ислямската революция изведе на сцената Пасдаран. В допълнение към редовните полицейски части се виждат и членове на милицията Басидж, които се намесват с насилие срещу демонстрантите. Това е спомагателна полицейска сила на Революционната гвардия, която е известна с бруталните си действия. Членове на милицията, които често се появяват в цивилни дрехи, откриват огън по студенти пред университета „Шариф" в Техеран. Басиджи са разположени и в известния затвор Евин.

А неотдавна се появиха съобщения, че членове на подразделението Саберин също предприемат действия срещу демонстрантите. Това е елитен отряд на Революционната гвардия с около 6000 членове, който се разполага както в страната, така и в чужбина за особено чувствителни мисии. Това говори за милитаризиране на подхода; досега са убити най-малко 300 души. Освен това присъствието на Саберин показва, че режимът се страхува силно от въстанието.

„Ислямът на първо място“ е кредото

Дори основаването на Пасдаран е извършено от страх, а именно под впечатлението, че революцията от 1979 г. не е сигурна. Всъщност иранската армия наскоро оттегли подкрепата си за шаха; някои генерали и бюрократи смятаха, че нацията е по-важна от владетеля. 

Срещу тези проблеми трябваше да се противопостави Революционната гвардия: военносилна организация, посветена единствено на революцията и нейните духовни водачи, а не на населението или страната. И която, в случай на съмнение, предприема действия срещу собствените си граждани, ако те поставят под съмнение системата. Тази ориентация е в съответствие с идеологията на революционния лидер Хомейни. 

„Той представлява „Ислямът на първо място", а не „Иран на първо място", казва експертът по Иран Али Фатола-Неджад в интервю за ZEIT ONLINE. Той казва, че панислямизмът винаги е бил по-важен в тази идеология от национализма, към който Хомейни се отнася с подозрение.

„Революционните гвардейци не са лоялни към Иран, нито пък са географски обвързани", пише историкът Афшон Остовар в статия за Foreign Policy. Решаваща е по-скоро идеята за политически и религиозен субект, който е активен в транснационален план и се определя от позицията на върховния духовен водач - преди Хомейни, а днес Али Хаменей. Това се вписва във факта, че Революционните гвардейци са активни и в региона чрез чуждестранния си клон - бригадите „Кудс" - и подкрепата на многобройни шиитски милиции. Твърдението се простира дори отвъд „шиитския интернационал" в Близкия изток, както показва неотдавнашната подкрепа на Иран за агресивната война на Русия.

Войната оказа влияние

Революционната гвардия става силна благодарение на войните и конфликтите в страната и чужбина. Първото ѝ идване на властта е през 1980 г. с първата война в Персийския залив срещу Ирак. Докато голяма част от стария военен елит се изчерпва или губи влиянието си, Пасдаран набира сила като защитник на ислямския ред. 

„Революционната гвардия доказа своята лоялност към режима и способността си да защитава страната", пише политологът Мункит Дагер в анализ за американския мозъчен тръст CSIS. Осемгодишната война доведе страната до ръба на пропастта, но Пасдаран се възползва от това. След края на сраженията командирите отправят искания, които са удовлетворени с икономически и политически отстъпки. 

Последва възходът на Революционните гвардейци като управляващи в Иран. „Техните генерали бяха избрани в парламента и завзеха държавните предприятия за производство и услуги", пише анализаторът Киан Табризи, работещ под псевдоним, в списание Iran Aktuell. Пасдаран започва да развива активна дейност в областта на оръжията и енергетиката, строи апартаменти и различни пристанищни съоръжения, чрез които внася и изнася безмитни стоки. Те се утвърждават и във финансовата индустрия и туризма.

Изолираното местоположение на страната помага за това. През последните години експертите твърдят, че санкциите на САЩ, наложени от администрацията на Тръмп, в крайна сметка са помогнали на Пасдаран. Там, където нормалният бизнес вече не е възможен, се възползват онези, които могат да продължат да правят бизнес незаконно благодарение на тайните структури. Това обаче се отразява на възприемането на системата. Докато Революционната гвардия процъфтява, средната класа загива, което води до отчуждаване на много хора от политическата система.

Опитите за ограничаване на властта на Пасдаран редовно се провалят. Например, когато президентът Хасан Рухани, управлявал от 2013 до 2021 г., се опита да намали икономическото влияние на организацията в полза на други местни и чуждестранни инвестиции, върховният духовен водач Али Хаменей се намеси.

Тясното преплитане с духовниците означава, че Пасдаран трябва да възприема настоящите бунтове като атака срещу собственото си съществуване. „От гледна точка на Революционната гвардия антитеократичните искания на демонстрантите са много по-опасни от тези в предишни времена", пише експертът по Иран Остовар, визирайки въстанията от 1999 г. и 2009 г. Поради фундаменталното предизвикателство към ислямската система Пасдаран са изправени и пред предизвикателство, казва той. „Ако настоящата заповед бъде отменена, няма да има повече място за Революционната гвардия", казва Остовар. Това важи особено за висшите чинове на силите, подбрани лично от духовния водач Хаменей, каза той.

Това съвпада с материал на New York Times, според който по-ниските чинове на Пасдаран, деморализирани от продължителната служба, вече са дисциплинирани с предупреждения: ако протестът успее, членовете на силите за сигурност ще бъдат застреляни. Ако протестиращите продължат да се противопоставят, степента, в която тези предупреждения ще бъдат възприети от войниците по улиците, може да се окаже решаваща. И как ще реагират, ако протестите се разраснат още повече. „Възможно е да се стигне дотам, че в даден момент Революционната гвардия да трябва да стреля и по роднини и приятели", казва политологът Фатола-Неджад. Това е още една причина, поради която насилственият подход е труден за режима и Пасдаран в дългосрочен план. Досега използването на огромна сила не е довело до прекратяване на протестите.

Накрая, друг фактор е, че „в Революционната гвардия има класов конфликт", по думите на Фатола-Неджад. Много генерали са и богати предприемачи, казва той. По-ниските слоеве имат привилегии, но не могат да избегнат икономическите проблеми в страната, добавя той и посочва, че „Това е потенциална линия на конфликт“. 

Класифициране като терористична организация

Досега Западът не е успял да намери единодушен отговор на централната роля на Революционната гвардия. ЕС все още не желае да класифицира Пасдаран като терористична организация, отчасти от съображения за ядрените преговори. В САЩ те отдавна се смятат за такива.

Междувременно експертът Фатоллах-Неджад вижда само един изход за иранската опозиция: на нисшите и средните редици на Пасдаран трябва да се предложи перспектива в един нов Иран. Необходима е организация, в която да се включат онези, които се отказват от Революционната гвардия. „Трябва да им дадете знак, че в нов Иран няма да висят на бесилото", казва Фатола-Неджад. Това е труден процес, който обаче вероятно няма алтернатива.