Наближава моментът Байдън да реши дали ще преследва преизбиране

Когато чул, че Джордж Вашингтон ще се оттегли от поста (първи) президент на Америка, английският крал Джордж III казал: „Ако направи това, ще бъде най-великият човек в света.“ Всъщност Вашингтон тогава е бил много по-млад от Джо Байдън днес и е могъл да продължи да е на власт колкото иска, пише колумнистът и редактор за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Байдън има шанса да си спечели благоразположението на историците след време и уважението на своите сънародници като избегне това, което със сигурност би било болезнен втори мандат. Всички политически кариери завършват с провал, бе казал някой. Изключение правят тези, които завършват в избран от самите политици момент, пише още Люс.

Моментът за подобна декларация от Байдън е толкова подходящ, че е почти сигурно, че няма да се случи. Трудно е да се мисли за президентска година от средата на 80-те години насам, която да е минала толкова добре, колкото 2022 г. за Байдън. Той я започна с бавен погребален марш. Инсайдъри бяха отписали шансовете му да приеме значимо законодателство. Неговата външна политика беше в хаос след злополучното изтегляне от Афганистан миналото лято. А погромът за демократите на междинните избори се смяташе за сигурен.

Байдън обаче завършва годината със западен свят, който е по-обединен, отколкото след края на Студената война, с най-добрите резултати на междинни избори за партия на действащ президент от 20 години насав, с вълна от влиятелни нови закони и с намаляваща тревога за бъдещето на американската република. Ето защо той иска да се кандидатира отново за поста и вероятно ще обяви намерението си през януари. Байдън цял живот се подготвя за тази роля. Защо да се отказва сега, когато всичко върви толкова добре?

Отговорът е, че пътят оттук нататък сочи надолу. Вероятно Байдън ще бъде преизбран през 2024 г., ако Доналд Тръмп е негов опонент. Но ще го очаква болезнен втори мандат.

Политическият инстинкт може да е едно от последните сетива, които се притъпяват, особено за професионалист през целия си живот като Байдън. Но честотата на гафовете му е по-голяма от преди две години. Той обърква репликите си и погрешно назовава неща, като например - сбърка иракския град Фалуджа с наскоро освободения украински град Херсон.

На кого му пука, казват защитниците на Байдън? Тръмп отказа да посети гробище от Втората световна война, защото било пълно с „губещи“ и искаше да изкопае ров по границата с Мексико и да го напълни с алигатори. Какво е лекото стареене в сравнение със злост от световна класа? Освен това Тръмп ще бъде на 82 години в края на евентуалния си втори мандат, не много по-малко от 86-те на Байдън.

Проблемът с тази аргументация е, че тя игнорира това, което повечето гласоподаватели в САЩ казват. Забравете другите: мнозинството от демократите искат Байдън да се оттегли. Те може да се опасяват от нещо, за което на професионалните консултантите във Вашингтон им се плаща да игнорират - намаляващата способност на човек да върши каквато и да е работа в средата на осемдесетте си години. Не са необходими особени качества, за да се осъзнае бруталната реалност на остаряването. Наистина, ако безразличието на Вашингтон към възрастта на Байдън е някаква податка, то инсайдърите са с наочници. Има по-лоши неща от безпокойството относно издръжливостта на президента.

Но ситуацията се променя, ако опонентът на Байдън е с поколение по-млад, като Рон ДеСантис от Флорида, който ще бъде на 46 на следващите избори, или бивши губернатори като Ники Хейли (52) или Крис Кристи (62). Байдън ще разбере възрастта на опонента си твърде късно, за да могат други демократи да се включат в битката.

Подготовката на кандидатурата за Белия дом отнема месеци – период, който е дори по-дълъг, отколкото по времето на Джордж Вашингтон. Около дузина амбициозни демократи са поставени на пауза, докато Байдън реши. Идеята, че демократите имат къса пейка, е погрешна. Много от техните кандидати имат добри атестати. Същото важи и за републиканците.

Тайното оръжие на Байдън е, че той е толкова често подценяван. Той показа това отново през ноември. Но класата на експертите във Вашингтон сега свръхкомпенсира, като му придава сили, които надхвърлят актюерските съображения. Те също така изпускат голямата картина.

Победа на Байдън през 2024 г. ще открие пътя за връщане на Белия дом от републиканците през 2028 г. Нов президент демократ, от друга страна, би започнал на чисто с цел преизбиране.

Мнозина гледаха на тазгодишните междинни избори като на най-важните в историята. Достатъчно от гласоподавателите в Америка преминаха този тест, като показаха, че могат да направят разлика между републикански кандидати, които вярват в демокрацията, и такива, които не вярват. В този смисъл Байдън изпълни обещанието си. Той каза, че ще бъде мостът на Америка към нормалността след Тръмп и това е, което направи.

Една от любимите реплики на Байдън е: „Не ме сравнявайте с господ, а с алтернативата“. Дали сравнението с Джордж Вашингтон би убедило Байдън да премисли?