Великобритания прави завой и тръгва по пътя на сближаването с ЕС

След шест години на хаос и взаимни обвинения, откакто британците гласуваха да напуснат Европейския съюз (ЕС), има признаци, че страната проявява неочакван изблик на здрав разум в подхода си към блока.

В първите си седмици на поста министър-председателят Риши Сунак, който е привърженик на Brexit, изпрати ясни сигнали, че иска по-конструктивни отношения с Брюксел и Париж и избягване на търговска война с най-големия икономически партньор на Великобритания, пише Politico.

Няма ги националистическата бомбастност на бившия премиер Борис Джонсън и хаосът, причинен от неговия наследник Лиз Тръс.

Сунак търси практически решения на назряващите проблеми. Тази промяна в перспективите може да се дължи отчасти на осъзнаването, че Европа трябва да стои обединена пред лицето на заплахата за общата сигурност. Това не попречи на Джонсън да се хвали как напускането на ЕС уж е освободило Обединеното кралство да подкрепя повече Украйна, отколкото Франция или Германия.

Това може да се дължи и на тежкото икономическо положение, в което се намира Великобритания след провала на краткотрайния експеримент на Тръс за дерегулиран Сингапур на Темза с ниски данъци. Или може би твърдата позиция на германския канцлер Олаф Шолц по отношение на всяка сделка на ЕС с Обединеното кралство е имала отрезвяващ ефект

Може да е и промяната в британското обществено мнение, което сега смята, че напускането на блока е грешка с марж от 56% до 32%.

Каквато и да е причината зад тази промяна, това е добре дошло начало.

Само за три седмици Сунак се присъедини към отбранителна инициатива на ЕС, за да улесни преместването на въоръжени сили из континента, задейства се за подобряването на отношенията на Великобритания с Ирландия и създаде политическо пространство за възможен компромис по спорния въпрос за търговията със Северна Ирландия, който влоши отношенията между Брюксел и Лондон.

На първата им среща Сунак каза на президента на САЩ Джо Байдън, че иска да договори уреждане на Протокола за Северна Ирландия до следващия април - 25-ата годишнина от мирното споразумение от Разпети петък. Така че продължителният натиск от страна на Вашингтон също започва да дава резултати.

Британският премиер се опитва да размрази и мразовитите отношения с Франция, като сключи споразумение с Париж за ограничаване на мигрантите, които пресичат Ламанша от Северна Франция в малки лодки. Единствените две европейски ядрени сили вече се съгласиха да проведат първата си двустранна среща на върха от 2018 г. насам в началото на следващата година, като ще се съсредоточат върху укрепването на сътрудничеството в областта на отбраната.

След като каза, че „журито все още не е решило“ дали Макрон е приятел или враг на Обединеното кралство, Тръс направи символична стъпка към помирението, като се съгласи да присъства на първата среща на Европейската политическа общност миналия месец. Геополитическата групировка беше мечта на Макрон, който иска да обедини цялото европейско семейство - с изключение на Русия и Беларус.

Нещо повече, пороят от критикуващата Европа реторика от страна на консервативните политици на Острова почти пресъхна – поне засега. Да се държиш добре със съседите отново е на мода, макар и само за да се гарантира, че светлините в страната няма да угаснат заради намаляване на износа на ток и енергоносители заради войната.

Тонът на разкаяние, възприет от министъра на Северна Ирландия Стив Бейкър, някога най-твърдият от поддръжниците на Brexit, е един от най-ярките сигнали за това ново смирение. „Признавам, че в моята собствена решителност и борба да измъкна Обединеното кралство от Европейския съюз причиних много неудобства, болка и трудности“, коментира той наскоро пред ирландското радио RTÉ. „Някои от нашите действия не зачитаха законните интереси на Ирландия. И искам да поправя това“, допълни той в интервюто.

Междувременно е окуражаващо, че Сунак обмисля да намали приоритета на законопроект на сваления идеолог на Brexit Джейкъб Рийс-Мог за преразглеждане, реформиране или автоматично премахване на около 2 400 норми, стандарти и разпоредби на ЕС до края на 2023 г. Това е сериозно бюрократично упражнение, което разтърси доверието на бизнеса и ядоса почти всички.

Сега министър-председателят изглежда възприемчив към молбите на бизнеса да даде на прегледа много повече време и да избегне регулаторния вакуум.

Тази атака срещу правилата на ЕС неизбежно ще провокира ново търговско напрежение с Брюксел и то в момент, когато Службата за бюджетна отговорност, независимият фискален наблюдател на Великобритания, току-що потвърди щетите върху растежа, нанесени от Brexit.

Това не е краят на травматичното скъсване на Великобритания с блока. Точно колко невралгичен остава въпросът беше подчертано, когато по-рано тази седмица Сунак трябваше да отрече съобщенията, че висши правителствени фигури обмислят отношения с ЕС в швейцарски стил, за да осигурят безпроблемна търговия. Той се зарече, че няма да има привеждане в съответствие с правилата на ЕС.

Ако перифразираме Чърчил, това може дори да не е началото на края. Но може би това е краят на началото.

Премахването на илюзията за дерегулиран фискален рай, подхранван от заеми без нови приходи, имаше отрезвяващ ефект върху Обединеното кралство и предложи на Сунак политическа възможност да започне да оправя връзките си с ЕС. В края на краищата Консервативната партия не може да си позволи още един съсипан премиер след Тереза ​​Мей, Джонсън и Тръс.

Освен помирителния тон, предстои истинското изпитание за отношенията между Брюксел и Лондон.

Сунак ще трябва да се изправи срещу твърдолинейната протестантска Демократична юнионистка партия (DUP), за да прокара компромис с ЕС относно протокола за Северна Ирландия. Тъй като провинцията остава част от единния пазар на ЕС съгласно договора за оттегляне, сделката трябва да включва митнически проверки в Северна Ирландия на стоки, пристигащи от Великобритания. Също така Съдът на ЕС трябва да играе ролята на последен арбитър. DUP не приема и двете.

Осигуряването на такова споразумение поне би отворило вратата към по-спокойни и устойчиви отношения между Лондон и Брюксел. И това може да е наследството на Сунак.