Полша - следващата военна суперсила в Европа

Когато заблудена ракета падна в полски граничен град миналата седмица и уби двама души, някои европейски лидери се разтревожиха за това как ще реагира дясното правителство на Полша също толкова, колкото и за възможността Русия да е наредила удара.

Дългогодишното недоверие на Полша към всичко руско и дълбоката антипатия на сегашното правителство към Москва предизвикват загриженост от Брюксел до Берлин, че Варшава може да направи нещо прибързано, пише в свой анализ Politico.

Полша обаче не си изпусна нервите. Страната постави въоръжените си сили в бойна готовност, като същевременно запази барута си сух, докато не станат ясни изводите от разследването.

Това спокойствие се ражда от една проста реалност, която от години подминава по-голямата част от Европа: Полша разполага с може би най-добрата армия в Европа и предстои да направи тази армия още по-силна.

Параноята на Полша по отношение на Русия я подтикна да избегне преобладаващия Zeitgeist в голяма част от Европа, че конвенционалната война е нещо от миналото. Вместо това страната изгради най-мощните сухопътни сили в Европейския съюз (ЕС).

„Полската армия трябва да бъде толкова мощна, че да не се налага да се бие само заради силата си“, коментира премиерът Матеуш Моравицки в навечерието на деня на независимостта на Полша. Това е промяна, която резонира с незаменимия съюзник на Полша – САЩ.

„Полша се превърна в нашия най-важен партньор в континентална Европа“, казва високопоставен служител на американската армия в Европа, пожелал анонимност. Той подчертава решаващата роля, която Полша изигра в подкрепата на Украйна и в укрепването на отбраната на НАТО в Балтика.

Германия, традиционно ключовият съюзник на Америка в региона, остава главната опора като логистичен център, но безкрайните дебати на Берлин за това как да възроди своята армия и липсата на стратегическа култура възпрепятстват ефективността на страната като партньор, казва още източникът на медията.

Германия продължава да обсъжда подробностите за това, което нарича „Zeitenwende“ или стратегическа повратна точка, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна. Полша през това време започна да прави значителни инвестиции.

Варшава заяви, че ще повиши целевите си разходи за отбрана от 2,4 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на 5 процента. Междувременно Германия, която похарчи около 1,5 процента от БВП за отбрана миналата година, обсъжда дали може да поддържа целта на НАТО от 2 процента, след като изчерпи инвестиционен фонд за отбрана от 100 млрд. евро, одобрен по-рано тази година.

Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обеща през юли, че страната му ще има „най-мощните сухопътни сили в Европа“. Варшава вече върви по пътя към изпълнението на тази цел. Полша вече има повече танкове и гаубици от Германия и ще увеличи и числеността на армията си над тази на Германия – към 2035 г. полските войници ще са 300 хил. при 170 хил. в Германия към момента.

Днес армията на Полша наброява около 150 хил. души, като 30 хил. от тях принадлежат към нови сили за териториална отбрана, създадени през 2017 г. Това са войници, които се обучават в продължение на само 16 дни, а след това минават опреснителни курсове. Първоначално те бяха възприети малко като шега, но успехът на Украйна в използването на мобилна милиция, оборудвана с противотанкови и противовъздушни ракети, сега прави идеята да изглежда много по-разумна.

За разлика от Германия, която се затруднява да привлече нови войници, стремежът на Полша да набира нови войници привлича вниманието. „Поляците имат много по-позитивно отношение към своята армия от Германия, защото трябваше да се борят за свободата си“, казва Густав Гресел, бивш австрийски военен офицер и учен по сигурността, сега в Европейския съвет за международни отношения. „Във военните среди никой не поставя под въпрос качеството на полската армия“, допълва той.

Друг е обаче въпросът дали военната мощ на Полша ще се превърне в политическо влияние в Европа.

Досега това не се е случило, до голяма степен защото центристките сили, които доминират в ЕС, не се доверяват на правителството на Полша, което се контролира от националистическата Партия на закона и справедливостта (PiS).

Продължаващите спорове между Варшава и Брюксел за това, което ЕС определя като пренебрежение от страна на правителството към демократичните норми и върховенството на закона, навреди на репутацията на източноевропейската страна в целия блок.

Единственото нещо, за което политическите партии в Полша обаче могат да се споразумеят, е необходимостта от укрепване на армията. Този тласък е стимулиран не само от опасенията за намеренията на Русия, но и заради надеждността на Вашингтон. За разлика от по-голямата част от останалата част от ЕС обаче, тяхната загриженост не е, че Доналд Тръмп ще се върне като президент, а че няма да го направи.

Въпреки задълбочаващото се сътрудничество между американските и полските военни в подпомагането на Украйна, сегашното ръководство на Полша остава с недоверие към президента Джо Байдън, който като кандидат-президент определи правителството на страната като „тоталитарно“.

Въпреки че Вашингтон приветства ангажиментите на Полша за разходи за отбрана, има съмнение относно това дали Варшава наистина ще ги изпълни, както и разочарование, че страната се обръща към Южна Корея за някои от най-големите си покупки.

Тази пролет Полша подписа сделка на стойност 23 млрд. злоти (4,9 млрд. евро) за 250 танка Abrams от САЩ – бърза замяна на 240-те танка от съветската епоха, изпратени в Украйна. Полските военновъздушни сили са оборудвани с американски F-16 и през 2020 г. Варшава подписа сделка на стойност 4,6 млрд. долара за 32 изтребителя F-35.

Фокусът на неотдавнашните военни разходи обаче е Южна Корея, откъдето Полша договори покупката на танкове, самолети и други оръжия. Досега Полша е поръчала от Корея оръжия на стойност между 10 и 12 млрд. долара, според Мариуш Сиелма, редактор и анализатор в Nowa Technika Wojskowa, уебсайт за новини и анализи за военните технологии. Сделките са за 180 танка K2 Black Panther, 200 гаубици K9 Thunder, 48 леки щурмови самолета FA-50 и 218 ракетни установки K239 Chunmoo.

Това обаче са използвани оръжия. Апетитът на Полша за нови оръжия е още по-голям. В допълнение към незабавните доставки корейците се очаква да доставят общо 1 000 танка K2 и 600 гаубици K9 от средата до края на това десетилетие.

„Никоя западна страна не иска да увеличи въоръжените си сили толкова много и толкова бързо. Който и да договори оръжейни сделки с Полша, очакват го многобройни ползи и десетилетия на приходи, защото ще има и поддръжка и ремонт на оборудването“, казва още Сиелма.

Привлекателното за Корея е, че тяхното военно оборудване като цяло е по-евтино от американските и европейските алтернативи и могат да го произвеждат в кратки срокове. Покупките, разбира се, са удар за мечтите на френския президент Еманюел Макрон за „стратегическа автономия“, в която той си представя Европа, способна да се защитава с местни (най-вероятно френски) оръжия.

Полските лидери не крият, че натискът на Европа върху Полша относно нейните противоречиви реформи в съдебната система и други въпроси също е изиграл роля за решението да се купи оборудване от Южна Корея. „Готови сме да купуваме оръжие в други страни от ЕС, но те трябва да спрат войната си срещу Полша“, коментира председателят на управляващата партия PiS Ярослав Качински по-рано този месец. „Готови сме да правим сделки и да харчим пари, но не и когато ни се казва, че в Полша няма върховенство на закона“, допълва той.

Варшава е поръчала италиански хеликоптери Leonardo за 8 млрд. злоти, но споразумението предвижда хеликоптерите да се произвеждат в Полша.

Въпреки че никой не поставя под съмнение амбициозността на полските разходи за отбрана, някои се чудят за осъществимостта на програмата и политическите мотиви зад този тласък. До 2035 г. страната има за цел да похарчи 524 млрд. злоти за армията (над 111,4 млрд. евро).

„Добре, имаме нужда от танкове и гаубици, но имаме ли нужда от толкова много от стратегическа и оперативна гледна точка? Няма яснота защо министерството внезапно обяви всички тези сделки“, казва пенсионираният армейски генерал Станислав Козей, бивш началник на Бюрото за национална сигурност на Полша.

Като се има предвид важността на сигурността за полския електорат, мнозина подозират, че PiS прави военните инвестиции с поглед към националните избори през следващата година, тъй като партията губи позиции в проучванията на общественото мнение.

Ако има смяна на правителството, новият кабинет ще трябва да зададе някои трудни въпроси относно способността на Полша да финансира такава огромна военна експанзия. Въпреки че икономиката на Полша е стабилна през последните години, нивото на планираните военни разходи е безпрецедентно и неминуемо ще натовари бюджета на страната.

Междувременно Германия изглежда приветства военното натрупване в Полша въпреки трудните двустранни отношения между двете страни и проблемната им история. Берлин гледа на Полша като на буфер, който я отделя от сферата на влияние на Русия. Колкото повече танкове и войски има Полша, толкова повече Германия ще се усеща в безопасност.