Средните сили преоформят геополитиката

Срещата на президентите Джо Байдън и Си Дзинпин в Бали (Индонезия) в кулоарите на Г-20 представи един парадокс. Проведена в познатите условия на срещите на високо равнище от Студената война, при които уважението и доброто поведение бяха на преден план, тя все пак предложи най-доброто доказателство досега, че реалната студена война не се е завърнала, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии.

Казано просто, несигурността и амбициите на това, което бихме могли да наречем Средните сили, а не някаква голяма стратегия на Средното царство (бившата китайска империя, нарицателно за Китай – бел. прев.), оформят задаващия се геополитически пейзаж.

Наблюдавана от разстояние, войната на Русия срещу Украйна може да изглежда като повторение на противопоставянето от времето на Студената война между „свободния свят“ и руския (и китайския) авторитаризъм. Погледът отблизо обаче усложнява картината.

Докато съюзниците на Америка в Европа се обединиха в защита на Украйна и срещу мълчаливата подкрепа на Пекин за войната на Владимир Путин, други държави, особено в глобалния юг, предложиха различен отговор. Това е логично в контекста на колапса на реда след Студената война.

Дългогодишен съюзник в Студената война, Саудитска Арабия, и настоящ партньор в сигурността, Индия, наскоро преформулираха връзките си със САЩ, като „захвърлиха брачните си халки“ с надеждата за по-отворени отношения. Саудитците започнаха да се приближават към страните от БРИКС. Междувременно индийците развиха силен апетит към руски петрол, предоставян с отстъпка (въпреки че през септември Нарендра Моди упрекна Путин за започването на войната).

Западните призиви за солидарност с Украйна често остават нечути. Глобалният юг остава несклонен да разглежда съпротивата на Киев срещу Русия като антиколониална война. Неговата собствена постколониална идентичност е оформена от борби срещу европейските империи или срещу хегемонията на САЩ, а не срещу Русия или Китай.

И докато Америка се бори с новооткритото влечение на някои от своите съюзници към отворените отношения, приятелите на Русия в Централна Азия също започнаха да изразяват опасения. В случая с Казахстан нахлуването на Русия в Украйна не укрепи съюза на Москва с Астана, а на практика го унищожи.

Войната в Украйна хвърли светлина върху активността на Средните сили като основна движеща сила за преоформянето на международната среда. Те са странна група от другари. Южна Африка, Индия, Южна Корея, Германия, Турция, Саудитска Арабия и Израел, за да назовем само няколко, нямат много общо.

Някои са демокрации, други са автокрации, а трети са в някакво средно положение. Тези страни изградиха своята идентичност след Студената война във взаимосвързан свят, в който основните търговски партньори често не са най-близките съюзници и където технологичното отделяне между САЩ и Китай може да има по-големи последици от идеологическото разделение между тях.

Някои Средни сили са развиващи се страни с нарастващо население, други са икономически сили, борещи се с демографски спад. Някои спечелиха статута си на Средна сила благодарение на географския си размер, а други благодарение на икономическата си мощ. Някои са конструктивни и сътрудничещи членове на международната общност, други могат да се пазарят и да изпитват подозрения.

Но всички те споделят една основна характеристика: решени са да бъдат на масата, а не в менюто, тъй като всички имат силата и амбицията да оформят своите региони. Както Шанън О’Нийл от Съвета по международни отношения твърди в книгата си „Митът за глобализацията“, на повечето места по света тя представлява регионализация. Това е ключът към влиянието на Средните сили.

Ролята на Турция във войната Русия-Украина е учебникарски пример за активизъм на Средната сила. Президентът Реджеп Тайип Ердоган не е склонен към типа съюзи от Студената война, находчиво развивайки амбиция да се държи според ситуацията - бъдейки булката на всяка сватба и бебето на всяко кръщене. В действителност Анкара омаловажава своята идентичност като член на НАТО и съюзник на САЩ в замяна на ролята си на посредник между Москва и Киев.

Активизмът на Средната сила може да бъде полезен, когато се идентифицират глобални решения, като климатичните инициативи на ЕС, или жесток, когато се подкрепя инвазията на Русия в Украйна. Но това е новата нормалност - запазената марка на оформящия се нов международен ред.

Едно е сигурно: няма да има конференция като тази в Бандунг през 1955 г.; няма да има възраждане на движението на необвързаните от Студената война. Сред Средните сили няма обща идеология. Всъщност те често имат различни или конкуриращи се интереси. А и движението им дори още не е движение.

Средните сили се стремят да имат глобалното влияние на Вашингтон или Пекин, но те съзнават колко малко вероятно е това. Докато по време на Студената война Средните сили бяха тези, които трябваше да се приспособяват към капризите и плановете на суперсилите, днес САЩ и Китай трябва да управляват свят, прекроен от активизма на Средните сили. Инвазията на Русия в Украйна е най-яркият пример за новата реалност.