Фискално-монетарното „противоборство“ е опасно

Обединеното кралство отново е актуално на пазарите. Прекарах последния месец в отговаряне на въпроси от международни инвеститори, които, напълно объркани от събитията във Великобритания, искаха да разберат дали нейните сътресения сигнализират нещо за състоянието на световната икономика - дали тя е вид лакмус, пише за Financial Times Дарио Пъркинс, управляващ директор за глобалните макро стратегии в TS Lombard.

Казвам им, че коренът на проблема на Обединеното кралство не е неговата „черна фискална дупка“, а осъзнаването от инвеститорите, че страната е изправена пред неизбежен компромис между финансовата и ценова стабилност. Това е проблем, с който вероятно ще се сблъскат и други икономики.

Неприятната част от историята е, че тя бе отдадена на митичните бдителни инвеститори в облигации. Ръководителите на Обединеното кралство сега са съсредоточени върху това дали конкретен бюджетен отговор ще поддържа пазарите щастливи, като запълни дупката в публичните финанси.

Очевидно глобалните инвеститори вече не са готови да финансират дефицитите на Обединеното кралство, така че правителството трябва да си върне тяхното одобрение. Въпреки че има частица истина в това, трябва да внимаваме да не изправяме отделна личност на пазарите или да приемаме, че ценообразуването на държавните облигации е предназначено да наложи „дисциплина“ върху публичните решения. Това не е приказка за морал.

Пазарите оценяват вероятностните резултати въз основа на това, което е вероятно да се случи, а не на това, което трябва да се случи. Големият проблем с погрешния „мини“ бюджет не беше неговото въздействие върху публичните финанси само по себе си, а по-скоро вероятната реакция от страна на Английската централна банка (АЦБ). Ръководителите на банката, които вече бяха твърде ястребово настроени, изглеждаха решени да вдигнат лихвените проценти до нива, които биха предизвикали стрес на пазара на имоти. Една назряваща финансова криза не е положителна за обменния курс.

Министерството на финансите беше поставило АЦБ в губеща ситуация, особено след като Федералния резерв на САЩ все още повишава агресивно лихвените проценти. То можеше да остави валутата да се обезцени, което би допринесло за вече екстремните нива на инфлация, или можеше да се опита да следва централната банка на САЩ в опит да подкрепи паунда - но само ако бе готово да рискува срив в сектора на имотите и другаде.

От глобална гледна точка има куп икономики, изправени пред същата дилема - икономики с високи нива на дълг, надценен жилищен сектор и остра чувствителност към по-високи разходи за заеми. Една подир друга централните банки на Австралия, Канада, Великобритания и Норвегия осъзнаха, че не могат да спечелят валутна война с Фед.

Драмата в Обединеното кралство подчертава значението на постепенността на политиките, а не че правителствата трябва да се върнат към строгите икономии. Тъй като голяма част от света се насочва към рецесия, правителствата все още ще имат роля да подкрепят своите икономики с целенасочени фискални интервенции. Строгите икономии не са отговорът, но такъв не бяха големите регресивни намаления на данъците и бюджетът, който демонстрира странен идеологически фетиш към по-ниските данъци за богатите.

С по-постепенен подход към фискалната политика, централните банки - особено тези с уязвими сектори на имотите - могат да следват по-разумна парична политика, вместо да вървят след Фед в надпревара кой може пръв да срине икономиката си.

Фискално-монетарното „противоборство“ няма да изчезне – ще има много повече изисквания към публичните финанси през 2020 г. – но ако някой в него дърпа твърде силно, резултатът вероятно ще бъде силно разрушителна рецесия, a може би дори финансово бедствие.

Другият урок от скорошната криза в Обединеното кралство е за това как уязвимостите във финансовия сектор са мигрирали от банките (страната на продавача) към институционалните инвеститори и „не-банките“ (страната на купувача).

Пенсионните фондове в Обединеното кралство се занимаваха с дейности, които имаха смисъл, когато лихвените проценти бяха нулеви, но станаха неустойчиви, тъй като доходността се повиши. Тъй като тези институции обърнаха посоката на тези си дейности - чрез продажба на активи и други подобни - те усилиха волатилността на пазара, създавайки опасен кръг.

Това са динамики, които сме виждали и преди, особено в началото на кризата с Covid-19, като те изглеждат ендемични за глобалната кредитна система, която се изгради върху руините на кризата от 2008 г. Отново, това в никакъв случай не е проблем, специфичен за Обединеното кралство. Добрата новина е, че централните банки имат голямо влияние върху небанковата кредитна система и, както АЦБ показа, могат да прекъснат тези динамики чрез сравнително скромни намеси.

Но с отслабването на продължилото десетилетие глобално търсене на доходност инвеститорите са изправени пред сериозни загуби. Предизвикателството пред централните банки е дали могат да интервенират, гарантирайки долен праг за пазарите, като същевременно поддържат монетарните рестрикции, необходими за намаляване на инфлацията. Това е труден акт на балансиране и отвързаната фискална политика очевидно не помага.