Политическата карта в САЩ остана без промяна

Последните две години от американския живот бяха бурни по стандартите на всяка страна. Повече от милион смъртни случая след зле управлявана пандемия, местна атака срещу седалището на управлението, законодателно решение, насочено срещу милиони жени и инфлация, скочила до 40-годишен връх, докато бившият президент дебне от засада, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок

Подобни неща обикновено преобръщат политиката, като най-малкото отправят твърдо порицание към властимащите, а в някои случаи водят до пълна преконфигурация. Вземете решението на Обединеното кралство да напусне ЕС: в рамките на три години след референдума цели 40 процента от британските гласоподаватели смениха предпочитаната партия, като вече не се чувстваха като у дома си в своето старо племе.

Но САЩ изглеждат имунизирани срещу подобни промени. В избори, които обещаваха, малко или много, червена (републиканска) вълна от гняв, подбудена от инфлацията, синя (демократическа – бел. прев.) реакция заради правото на аборт и възраждане на Тръмп сред редиците на републиканците, най-поразителният извод е колко малко всъщност се промени.

Към момента по-малко от пет процента от гласоподавателите на междинните избори (за Конгрес и частично за Сенат – бел. прев.) са променили лоялността си спрямо 2020 г. Това е второто най-ниско ниво на промяна на гласовете, регистрирано на избори в САЩ от началото на събирането на данни през 1952 г., изпреварено с малко от президентските избори преди две години.

Обикновено подобна политическа ситуация би означавала апатия, но тази уникална американска инертност вместо това е резултат от това, че избирателите се чувстват по-силни относно политиката от всякога. Това прави промяната в избора им немислим, освен за едно малко малцинство.

В началото на 70-те години, когато бяха помолени да оценят чувствата към политическите си опоненти по скалата от 0 (ледена неприязън) до 100 (ярка положителна оценка), републиканците и демократите еднакво поставяха съперниците си на ниво от 57. Едва ли топла прегръдка, но достатъчно сърдечна. Оттогава, и особено през последните две десетилетия, нивото падна до мразовитите 20. Едновременно с това делът на американците, които казват, че има големи различия между партиите, се удвои от 40 на 80 процента. По същество политиката на САЩ се калцира.

Виждаме, че тази упорита поляризация се проявява и при конкретни въпроси. Отмяната на безусловното правото на аборт от Върховния съд безспорно беше огромен мотивационен фактор на междинните избори, най-добре илюстриран в Мичиган, където 14 процента от бившите гласоподаватели на Тръмп подкрепиха законопроект, който създава конституционно право на аборт. Но в надпреварата за губернатор на същия щат, където кандидатът на Демократическата партия постави правата на абортите в центъра на кампанията си, само половината от въпросните избиратели смениха червения цвят със син. Това предполага, че партийната лоялност е на първо място, дори по такъв ключов въпрос.

Как може нещо, от което милиони са разгневени, да не е изиграло по-голяма роля? Тъй като нарастването на партийната поляризация през последните десетилетия върви ръка за ръка със засиленото разделение по някои въпроси. През 1980 г. отношението към абортите беше практически неразличимо сред избирателите на демократите и републиканците. Но до 2020 г. американците вече бяха много повече разделени на демократи, които подкрепят правото на аборт, и републиканци, които му се противопоставят.

Именно това нарастващо сближаване на нагласите в ядрата на всяка партия и увеличаващото се разстояние между двете водят до задънена позиция, както видяхме на междинните избори. Всъщност данните също така показват, че идеологията все повече доминира над идентичността, тъй като чернокожите, латиносите и азиатците в САЩ се разделят на либерали и консерватори.

Една такава промяна беше илюстрирана от успеха на Рон Де Сантис в надпреварата за губернатор на Флорида, където евентуалният републикански кандидат за президент спечели исторически синия окръг Маями-Дейд с 11 процентни пункта преднина по пътя си към победата в щата. Това представлява промяна от 41 пункта за шестте години, откакто Хилари Клинтън спечели окръга с 30 пункта при стремежа си към Белия дом през 2016 г.

Ако една седмица е много време в политиката, то две години са вечност. Но политическият пейзаж на САЩ изглежда почти идеално калибриран, за да поддържа баланса. Тъй като партиите се борят за непрекъснато намаляващ брой наистина подлежащи на убеждение гласоподаватели, докато редиците на твърдите им поддръжници продължават да набъбват, моята прогноза е, че дълго ще чакаме за окончателния резултат след затварянето на избирателните секции през 2024 г.