Критиките към Китай няма да решат проблема на Европа с конкурентността

Стига критики към Китай, каза наскоро Мартин Брудермюлер, главният изпълнителен директор на BASF, докато отговаряше на реакцията срещу плановете на групата да се разшири в азиатската страна, като същевременно съкращава дейността си в икономически вялата Европа, пише международната бизнес редакторка на Financial Times Пеги Холингър.

Вместо да се тревожи за инвестицията на химическия гигант от 10 милиарда долара в Китай, Европа би направила по-добре, ако проучи собствените си „дефицити и слабости“, посочи той.

Брудермюлер, който води търговска делегация в Китай заедно с германския канцлер Олаф Шолц, не греши. Европейските индустриални компании се борят с някои доста силни насрещни ветрове - не само с необичайно високите цени на енергията, които наложиха спирането на част от енергоемкото индустриално производство след нахлуването на Русия в Украйна.

Налице са също растящи разходи за зелените амбиции на Европа, съпътстващата мрежа от екологично регулиране и незавършения проект за единния пазар. Всичко това може да направи живота труден, когато настъпи сблъсък с конкуренция от страни с изобилни и по-евтини енергийни доставки, по-хлабави регулации или по-последователна и щедра правителствена подкрепа за бизнеса.

Но решението на BASF да изгради най-съвременен интегриран химически завод в Китай - съперничещ на уникалното му съоръжение в Лудвигсхафен в Германия - не е само отговор на липсата на растеж или конкурентоспособност в Европа.

Проектирана да работи изцяло с възобновяема енергия, заводът е най-новият знак, че Китай, който някога се радваше на статута на световна фабрика, бързо се превръща в иноватор с помощта на някои от най-големите компании в Европа.

Старата търговска сделка, която позволяваше на европейските компании да получат достъп до огромния пазар на Китай, като същевременно запазваха контрола върху най-иновативните технологии, се променя и дългосрочните последици може да са сериозни за индустриалната база на Европа.

Просто погледнете примера, даден от германските автомобилни производители. Въпреки нарастващото глобално напрежение около претенциите на Пекин спрямо Тайван и рисковете, които те представляват за операциите в Китай, Mercedes-Benz, Volkswagen и BMW значително увеличиха инвестициите в изследвания и разработки там, според проучване на мозъчния тръст Merics.

Инвестициите са стимулирани от подкрепата на Китай за разработването на електрически превозни средства. Днес 55 процента от всички електромобили се продават в Китай и ако немските производителите на коли искат да останат конкурентоспособни в световен мащаб, те трябва да имат достъп не само до китайските потребители, но и до технологичния опит, който е разработен там.

През десетилетието от 2007 до 2017 г. Mercedes-Benz, Volkswagen и BMW създадоха само пет центъра за научноизследователска и развойна дейност в Китай, но през четирите години след 2018 г. те разкриха единадесет.

„Китай е на само пазар за германските производители на автомобили; той се превърна във водещия световен пазар на електромобили и може би е в основата на тяхната глобална конкурентоспособност“, коментира Грегор Себастиан от Merics, автор на доклада.

В този процес германските автомобилни компании интегрираха китайски доставчици в своите глобални вериги за доставки, намериха китайски технологични компании за софтуерни партньорства и започнаха да разработват нови модели за износ на световния пазар от Китай. Резултатът е създаването на нови играчи, които вече не се задоволяват да продават само в Китай, но са готови да се конкурират в световен мащаб, с последствия за веригите за доставки, които се простират в цяла Европа.

Решенията за иновации на растящия китайски пазар не са ирационални. За компании като BASF може дори да няма друга алтернатива. Европа, затруднена от високите разходи за енергия, отбеляза спад на дела си в световния пазар на химикали с почти една пета през последното десетилетие до 14,4 процента, като се прогнозира той да намалее до малко над 10 процента до 2030 г. Тази година Европа се превърна в нетен вносител на химикали както като стойност, така и като обем за първи път, което означава, че традиционната й сила дори в такъв специализирания сегмент ерозира.

Междувременно Китай ще отговаря за близо 50 процента от световните продажби на химикали до 2030 г. Ако BASF не е там, за да използва този растеж, някой друг ще заеме нейното място.

Но наблягайки на Китай, BASF отправя предизвикателство към европейските власти. Не е достатъчно Брюксел да се съсредоточи върху подпомагането на няколко избрани стратегически сектора, смятани за критични за индустриалната автономия на Европа. Европа спешно трябва да се справи с по-широките бариери пред конкурентоспособността.

Брудермюлер е прав. Критиките към Китай няма да спрат неизбежното. Сега фокусът трябва да бъде върху създаването на условия, които ще позволят на европейските компании да надвият съперниците, за чието създаване са помогнали.