Националната сигурност заменя икономиката като централен фокус на Китай за бъдещето

Работният доклад на китайския президент Си Дзинпин пред 20-ия конгрес на комунистическата партия миналата седмица (на който беше преизбран за нов петгодишен мандат като генерален секретар – бел. прев.) предоставя рамка за разбиране на основната идеологическа насока на вътрешната и външната политика на Китай за следващите пет години. Всъщност той е по-идеологически като тон и съдържание от всички, които сме виждали през последните 40 години. Той подчертава марксистко-ленинисткия мироглед, който движи амбицията на Си да превърне Китай във водеща регионална и глобална сила до средата на века, пише за Financial Times Кевин Ръд, президент на Asia Society Policy Institute и бивш премиер на Австралия.

Документът също така изяснява, че промяната в посоката на икономическата политика през последните пет години ще продължи и през следващото половин десетилетие. Той сочи продължаващо отдалечаване от пазарните принципи към по-удобните държавно ръководство и контрол. Въпреки че прави препратка към по-ранна партийна мантра за „даване на основна роля на пазара при разпределението на ресурсите“, тя продължава да се подкопава от позоваване на необходимостта за „решаваща роля на държавата“.

Също така забележителен е акцентът върху националната самостоятелност в науката и технологиите, „стратегическото“ разпределение на ресурсите за разработване на нови технологии и централното разгръщане на човешкия капитал, вместо да се позволи на талантите да се движат според конкурентните възможности на пазара. Добавете към това и призивът за „увеличаване на сигурността и устойчивостта на собствените индустриални вериги за доставки на Китай“ в очакване на бъдещи смущения в националната сигурност.

В доклада има някои препратки към пазарни мерки, включително желанието на Китай за „повишена интернационализация на юана“ - част от по-обща стратегия за намаляване на бъдещата зависимост на страната от глобалните финансови пазари, които продължават да бъдат деноминирани от долара. Китай има едно наум за санкциите, приложени срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна, и какво може да се случи в бъдеще, ако има китайски военни действия срещу Тайван.

Но най-тревожният елемент в доклада е анализът на бързо развиващата се външна стратегическа среда за Китай. В предишни доклади на партийни конгреси, назад до 90-те години, имаше стандартно споменаване на фразата „мир и развитие“, като основната тенденция на нашето време. Досега, благоприятната външна среда се разглеждаше от Дън Сяопин (бивш китайски лидер – бел. прев.) и неговите наследници като основа за способността на Китай да се съсредоточи почти изключително върху икономическото развитие. Докладите от 2002 г. насам също поддържаха, че „Китай преживява период на стратегически възможности“. Липсата на външна заплаха се разглеждаше като фундаментална за почти изключителния акцент върху растежа.

Акцентът в последния доклад на Си Дзинпин е много различен. Тези стандартни фрази са изоставени. Сега е ясно, че Китайската комунистическа партия вече не изключва възможността за голяма война в обозримо бъдеще. Си описва една „тежка и сложна международна ситуация“. Партията, казва той, трябва да бъде „подготвена за опасности в мирно време“, както и „да се подготвя за буря“. И като прави това, той призовава партията да продължи да се придържа към „духа на борбата“.

Следващите пет години, заявява Си Дзинпин, са „критични“ за продължаващото изграждане на мощна китайска нация. Той призовава за „повишен капацитет на армията да побеждава“, „увеличен дял на нови бойни сили“ и за насърчаване на „действително бойно обучение за военните“.

Езикът на Си Дзинпин относно Тайван е сравнително помирителен, като потвърждава предпочитанието на партията за мирно разрешаване на тайванския въпрос, но същевременно не се отказва от използването на сила. Си напомня на аудиторията си, че силите на историята ни тласкат неумолимо към „неизбежността на обединението (с Тайван)“.

Основното послание, което трябва да се изведе от доклада, е, че дефиницията на Си Дзинпин за национална сигурност заменя икономиката като централен фокус на Китай за бъдещето.

Все още очакваме окончателното формализиране на бъдещия политически статут на лидерските титли на Си Дзинпин (с вероятното добавяне в стил Мао Дзедун на обозначението „лидер на народа“) и по-нататъшното циментиране на „мисълта на Си Дзинпин“ в партийния канон на идеологическата ортодоксия – както и нови назначения в Политбюро. Но е ясно, че работният доклад на Си поставя идеологическата основа и политическата претенция (приета, макар и неохотно, от колегите му) за неговото издигане в пантеона на партията над Дън. И е напът да бъде определен като равен на Мао. Следователно този доклад бележи завръщането на „идеологическия човек“ – както в китайската вътрешна политика, така и в международната система като цяло.