Втори ден депутатите не могат да изберат председател на 48-то Народно събрание

Втори ден депутатите не можаха да изберат председател на 48-то Народно събрание. В ранния следобед имаше сигнали, че все пак работата може да продължи - дискутирайки критериите за "първия след равните". Тогава имаше нагласа да бъде избран доайенът на парламента Вежди Рашидов, който в работата си да бъде подкрепен от заместниците си

Той обаче отказа този пост. В кратка, но много емоционална реч Вежди Рашидов беше категоричен, че човек работи за своето име и няма нищо друго. Той поздрави, че "Продължаваме промяната" са направили отстъпки в името на България и нарече Росен Желязков, кандидатът на ГЕРБ/СДС, достоен и диалогичен кандидат. Той отказа да бъде номиниран за председател на Народното събрание, отбелязвайки че липсва единство в залата за неговата кандидатура. Той призова депутатите да работят в името на народа, а неговите думи бяха аплодирани на крака от депутатите.

"Вие си спечелихте титлата достоен председател", заяви Десислава Атанасова (ГЕРБ/СДС) и обясни, че нейната партия няма да издига кандидат за поста. 

След отказа на Рашидов партиите номинираха Йордан Цонев (ДПС), Кристиан Вигенин ("БСП за България") и Цвета Рангелова ("Възраждане"). Нито един от тях обаче не можа да събере нужните 121 гласа. При това положение депутатите излязоха от залата и първото заседание ще продължи трети пореден ден в петък (22 октомври).

До тази ситуация се стигна след продължилата повече от денонощие криза, по време на която депутатите не успяха да формират мнозинство, за да бъде избран председателя на 48-то Народно събрание. При това положение работата на парламента "замръзна" в своето първо, церемониално заседание без възможност за каквото и да било, включително и да се разпуснат и да се стигне до нови избори. За да бъде намерен изход от тази криза заседанието отново беше прекъснато, за да се проведат допълнителни консултации между партиите.

На продължилите няколко часа два председателски съвета преди заседанието да бъде подновено се оказа, че партиите не са успели да намерят компромис и да се обединят около една фигура. Но представителите на партиите обясниха с какви мотиви са издигнали своите кандидати. Всички изтъкнаха, че има промяна в тона и дискусиите са вече "по-нормални". Партиите, с изключение на ДПС, оттеглиха своите кандидати и намекнаха, че ще подкрепят идеята заседанията да продължава да води доайенът Вежди Рашидов.

Един от лидерите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков предложи няколко критерия за избора на председател - да има опит като председател или зам.-председател на Народното събрание, да не е конфликтна личност и да се ползва с общественото доверие. Той каза още, че всяка партия може да посочи кандидат от друга партия.

Асен Василев предрече, че животът на парламента ще бъде кратък, но призова той да работи ефективно за този срок и това да не е "загубено време за България". "Нека да изберем човек, който ще направи този парламент продуктивен", заяви Василев, обяснявайки критериите, които предлага неговата партия за избор на председател на парламента.

Даниел Митов (ГЕРБ/СДС) репликира, че политиката предполага сблъсъци и е съвсем нормално всички в залата да са "конфликтна личност". Трудно би се измерило и общественото доверие, смята той. Затова от ГЕРБ/СДС предложиха единственият критерий да бъде възрастта, както са постановили авторите на Конституцията за първото, макар и церемониално заседание на парламента.

 Десислава Атанасова отбеляза, че няма никакво съгласие за избор на председател и смята, че работата на този парламент би била много трудна. Тя разказа, че по време на съвета са били дискутирани варианти като например за председател да бъде избран доайенът на 48-то Народно събрание (Вежди Рашидов, ГЕРБ/СДС), който в работата си да бъде подпомогнат активно от заместниците си, както и да бъде избран кандидатът на третата политическа сила (Йордан Цонев, ДПС). Но те не са срещнали пълната подкрепа на председателите на парламентарните групи.

Различните критерии не могат да бъдат обективни, категорична беше Атанасова и призова колегите си да превъзмогнат егото си - собствено и политическо, и да намерят начин да преодолеят различията си при решаването на важни проблеми. 

Константин Константинов ("Възраждане") пък отбеляза, че критерият трябва да бъде един - името да не предизвика реакция "Този - не", а "Този кой е?". Според него не би имало нищо страшно и ако се стигне до нови избори. Константинов каза още, че "Възраждане" също оттегля кандидатурата на Петър Петров, който е зам.-председател на партията, тоест политическа фигура.

"Играем си с огъня", каза от своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова и определи случващото се като "най-тежкия удар на парламентарната република" в полза на тези, които искат да "сложат край на парламентарната демокрация и многопартийната система". Това е процес от година и половина и целта е въвеждане на еднолична власт, категорична беше Нинова.

Работа е на лидерите на партиите да привлекат избирателите до урните, коментира това изказване президентът Румен Радев, който е в Брюксел на заседанието на Европейския съвет. Държавният глава критикува депутатите, че втори ден се занимават с "вътрешни проблеми", задълбочават кризите, а не работят за решаването им.

"Проблемът не е в една или друга личност", заяви Христо Иванов ("Демократична България") и допълни, че в залата има достатъчно хора, които могат да свършат работата. Той беше категоричен, че парламентът е силно фрагментиран, който затруднява работата, но депутатите трябва да намерят начин да го направят. Идеята за ротация на председателите, предложена от партията, е била с цел да бъде "разхвърляна" властта. 

Консенсусът в тази зала се получава трудно, но вече има "наченки на диалог", отбеляза и Стефан Янев, лидер на най-малката политическа партия в парламента - "Български възход". Той призова обединение около една кандидатура. Неговата позиция обаче беше остро критикуван от Георги Свиленски ("БСП за България") заради отсъствието на представителите на партията от дебатите в сряда (19 октомври) и гласуването с "въздържал се" за кандидатите за председател. Янев му отговори, че в първия парламентарен ден не е имало и "намек на съгласие" и затова неговата партия не е подкрепила нито един от предложените кандидати. 

Направихме първата крачка, но тя беше огромна, коментира и Хамид Хамид (ДПС) от пленарната зала. Според него фактът, че няма пълно съгласие не е изненада на фона на тежкото разделение, но парламентарната криза е помогнала на депутатите да видят, че проблемите на гражданите се трупат, а те имат огромна отговорност към тях. 

"Единственият критерий за председател е той да бъде народен представител", заяви Атанас Атанасов ("Демократична България"). Радомир Чолаков (ГЕРБ/СДС) го подкрепи с коментар, че всяко друго изискване е дискриминационно. Не можем да запишем нищо в правилата за избор, водим дискусия за личността на кандидатите, поясни от своя страна Асен Василев. По отношение на критериите Тома Биков (ГЕРБ/СДС) коментира, че 48-то Народно събрание вече не търси най-подходящия кандидат, а този, който може да бъде избран.