Работата на парламента забуксува още в първия ден

"Утрото е по-мъдро от вечерта", коментира депутатът от ГЕРБ/СДС Десислава Атанасова, искайки прекратяване на първото заседание на 48-то Народно събрание. Това се случи, след като след продължили 8 часа дебати депутатите не успяха да изберат председател на парламента след две процедури. Лидерът на "Български възход" Стефан Янев пък предложи преди заседанието да има председателски съвет, на който да бъде издигната една компромисна кандидатура.

Случилото се показа силната фрагментация на парламента - депутатите създадоха прецедент като не успяха да изберат председател от първия път. Това наложи и процедурата да бъде повторена, като при нея бяха издигнати същите имена - Росен Желязков (ГЕРБ/СДС), Кристиан Вигенин ("БСП за България"), Никола Минчев ("Продължаваме промяната") и Петър Петров ("Възраждане"), а ДПС изненадващо издигнаха свой кандидат - Йордан Цонев.

В първия тур на гласуването Росен Желязков, Йордан Цонев, Петър Петров и Кристиан Вигенин получиха единствено подкрепа от собствените си партии. Никола Минчев имаше най-много гласове, подкрепен от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". На "балотажа" Желязков отново получи подкрепата само на ГЕРБ, а гласовете на "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" не достигнаха на Никола Минчев отново да застане начело на парламента. 

Това гласуване беше предшествано от дебати, които обаче излязоха далеч извън процедурата. 

Корнелия Нинова (БСП) изтъкна, че липсва парламентарно мнозинство и техният кандидат може да балансира споровете между първата и втората по големина парламентарни групи - ГЕРБ/СДС и "Продължаваме промяната". По време на дебатите първите две партии се обвиниха взаимно, че с действията си вкарват държавата в поредната криза и спориха за икономическото състояние на България, рекордната инфлация, тегления заем и покупката на природен газ.

От "Продължаваме промяната" призоваха ГЕРБ да оттегли кандидатурата си, за да може да продължи работата на парламента. 

Тома Биков (ГЕРБ) беше категоричен, че няма да оттеглят Желязков и допълни, че ако парламентът не може да избере председател и е по-добре да не се губи време и да отидем на избори на 15 януари 2023 година. Томислав Дончев (ГЕРБ) припомни старата максима, че когато всички партии са в управлението, народът е в опозиция, но допълни, че не знае къде е народът, когато всички партии са в опозиция. От ГЕРБ коментираха, че бившите управляващи искат "унижението" на ГЕРБ.

"Ние не искаме унижение... ние искаме покаяние", заяви от своя страна Асен Василев ("Продължаваме промяната"). Според него само когато ГЕРБ признаят своите грешки, само тогава могат да започнат разговори за каквото и да било. Той попита ГЕРБ какъв е бил планът им за действие при свалянето на кабинета "Петков". Водим последователна политика срещу "модела на ГЕРБ", заяви и Георги Свиленски (БСП) и допълни, че целта не е унижение, а да покажат на избирателите на ГЕРБ какво избират.

Изборът на председател на Народното събрание е важен сигнал, заяви Христо Иванов ("Демократична България"). Според него дебатите в залата не са свързани с личността на председателя, а са политически. "Не искаме нито да унижаваме някого, нито искаме разкаяние", категоричен беше Иванов и допълни, че случващото се в парламента днес е истината за българската политическа система и настоя за "политическа адекватност". 

От "Демократична България" предложиха да бъде изработена програма за спешни мерки, които Народното събрание да предприеме, и тогава да бъде избран кандидат за председател, издигнат не от партия, търсеща парламентарно мнозинство. 

Все още няма нито управляващи, нито опозиция в този парламент, а само 240 депутати, коментира лидерът на "Възраждане" Константин Константинов, който заяви, че няма нищо страшно да се отиде отново на избори. "Очевидно е, че българският народ иска това", смята той.

Основният проблем в парламента е липсата на диалог и едва когато го решим, ще можем да решим и проблемите на хората, както и всички други предизвикателства, заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Той поиска прекратяване на дебатите, защото те не са по същество. "Този дебат не е конструктивен и не върши работа за избор на председател на Народното събрание", каза той. Карадайъ беше категоричен, че в парламента се "лее предизборна реторика", припомняйки обаче, че изборите за 48-то Народно събрание са приключили. За него конфронтацията между първите две партии е безотговорна.

Председателстващият заседанието Вежди Рашидов, който е доайен на парламента, също опита да прекрати дебатите с призива депутатите да се разберат като "държавни мъже" и да не "привнасят негативите от улицата".

Според анализатори първата процедура за избор на председател се провали, защото от партията "Български възход" не подкрепи Росен Желязков, което противоречи на заявки от предишните дни. От партията на бившия служебен премиер Стефан Янев не взеха участие в дебатите нито в първата, нито във втората процедура. Всички депутати се регистрираха в залата преди гласуванията и по този начин не можеше да се "играе" с кворума, каквито традиции има в работата на българския парламент. 

Експерти по конституционно право коментираха пред БНТ, че няма как Народното събрание да не избере председател на първото си заседание, като има различни стъпки за "спиране на часовника", за да може това да се случи и изборът да е законен.

При представянето на кандидатите председателят на парламентарната група на ГЕРБ/СДС Десислава Атанасова коментира, че е традиция и практика партията, спечелила изборите, да излъчи председателя на Народното събрание. Първоначално и ДПС бяха на тази позиция и преди да издигнат своя кандидат, подкрепиха Желязков.

Името на Росен Желязков беше замесено в "Аферата Костинброд". В деня на размисъл по време на парламентарните избори през 2013 година Мая Манолова, депутат от БСП, и журналистът Николай Бареков, съобщиха за готвени манипулации на изборните резултати с над 400 хил. напечатани над разрешените бюлетини. Желязков като секретар на Министерския съвет отговаряше за контрола над тази дейност и Прокуратурата му повдигна обвинения, но съдът постанови, че няма вина по казуса.