Светът започва да мрази Федералния резерв

Един френски лидер веднъж нарече долара „изключителната привилегия“ на Америка, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс. Днешният свят може да използва по-директен език за щатската валута. Може би вектор на болката? Или пък зелено чудовище?

Както и да го наричаме, жертвите на силния долар сочат един виновник - Федералният резерв. Дори Жозеп Борел, върховният представител на ЕС за външната политика, е съгласен. Наскоро той предупреди, че Фед изнася рецесия по същия начин, по който кризата с еврото беше предизвикана от диктата на Германия след финансовата криза от 2008 г. Голяма част от света сега е в опасност да се превърне в Гърция.

Такова сочене с пръст в голяма степен е нечестно спрямо Фед. Централната банка на САЩ твърде дълго се придържаше към отхвърлянето на инфлацията като „преходна“ и затова сега затяга бързо политиката, за да възстанови доверието си. Но това е само спазване на правила. Достатъчно трудно е да се постигне пълна заетост в САЩ с ниска инфлация. Добавянето на благосъстоянието на чужденците към мандата на Федералния резерв би направило работата му парализиращо сложна. И все пак Фед е двигателят на глобалното икономическо свиване. Монетарната болка е най-бързо растящият износ на Америка.

Голямото неизвестно е кой ще събере парчетата. По този въпрос, като водеща сила в света, САЩ често са били склонни към пренебрежение. В днешния така наречен „мултикризисен“ свят Америка също така рискува да пропусне шанса за възстановяване на репутацията си. Фед има един инструмент - паричната политика. По-високите лихвени проценти в САЩ се разпространяват с пандемична скорост.

Като цяло САЩ имат много опции. Един лост са институциите от Бретън Уудс (международна валутна система в периода 1944-1971 г., базирана на обвързания със златото долар – бел. прев.) - МВФ и Световната банка, на които им предстоят годишни срещи във Вашингтон. Въпросът е дали САЩ искат да омекотят удара върху развиващия се свят, тъй като разходите за обслужване на дълга му (в долари – бел. прев.) се изстреляха?

Историята подсказва на президента Джо Байдън кой път да не поема. Последният период на рязко затягане от Фед започна при Пол Волкър в края на 70-те години. По-високите лихви в САЩ помогнаха за предизвикване на много по-дълбоки рецесии в глобалния юг. Африка и Латинска Америка претърпяха загубено десетилетие за растежа, което беше задълбочено от строгите условия на МВФ за спасяване. Структурното приспособяване беше лек, по-лош от болестта. 70-те години бяха изобилни на капитал на ОПЕК, който направи трудно устоимо вземането на заеми в долари. Количественото облекчаване на Фед имаше същия ефект през последното десетилетие.

Слаба утеха е фактът, че инфлацията днес изглежда по-малко галопираща, отколкото преди 40 години. В някои отношения развиващите се пазари са по-зле този път. Африка не е отговорна нито за пандемията, нито за войната в Украйна. Първото бедствие обръща години на постижения в човешкото развитие там. Второто отприщи вълна от хранителна и енергийна инфлация.

Сега Фед добавя потенциална криза с обслужването на дълговете към коктейла. Тези катаклизми не произхождат от глобалния юг, но цената ще бъде платена главно там. Това е без да се споменава изменението на климата, което също е най-тежко в онези части на света, които са най-малко отговорни за него.

Досега Байдън е намерил малко пространство за справяне с тези предизвикателства. Той имаше шанса да направи американската технология за ваксини достъпна за развиващия се свят. Всъщност той първоначално обеща да преустанови патентоването на ваксините срещу Covid. Това сега изглежда като празен жест, тъй като администрацията му не го последва.

В резултат на това една трета от световното население все още не е получило дори една игла, докато повечето западняци имаха поне две - някои дори пет. Ако САЩ бяха поели по-сериозно ролята на лидер, проблемите във веригите на доставка, предизвикващи инфлация в света, нямаше да бъдат толкова хронични.

Пакетът от стимули на Байдън в размер на 1,9 трилиона долара – Американският спасителен план – наля масло в огъня на инфлационен пожар, който сега започва да преследва демократите. Ако те загубят контрол над Конгреса на междинните избори през ноември, този законопроект отчасти ще бъде виновен. Същото се отнася и за опрощаването на студентски заем на стойност около половин трилион долара, което президентът обяви през август.

Отново обаче основната тежест се поема от останалия свят чрез внесените строги икономии. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Не за първи път стъпките за подпомагане на американците в неравностойно положение са регресивни за други такива хора по света.

Фед си заслужи част от недоволството, което си навлече. Той трябваше да реагира по-рано на инфлацията, което би означавало по-малко наказателен отговор. Не е като инфлацията да беше трудна за забелязване. По тази причина Джей Пауъл, председателят на Фед, има известна вина.

Но големият недостатък на Америка е политически, а не технократски. Глобалното лице на проблема е могъщият долар, но причините за него са по-дълбоки. Във важни моменти САЩ игнорират страничните ефекти от това, което правят у дома, но то често рикошира върху тях. Наречете го „изключително безразличие“.